Нанасяне на керамика

На горната схема е изобразен начинът на нанасяне на керамичните маси върху метален скелет. Металокерамичните конструкции в момента са най-често изработваните зъбни протези в цял свят. Самият метален скелет е оцветен в сиво и е означен с цифрата 2. С цифрата 1 е означено зъбното пънче, което е по-добре да бъде оформено с околовръстен праг. Понякога, при липса на достатъчно място спрямо зъба - антагонист, се оформя една оклузална вдлъбнатина - или, зъбното пънче повтаря в умален вид формата на анатомичната зъбна корона. При достатъчна дължина на клиничната корона и достатъчно разстояние спрямо антагониста такава вдлъбнатина може и да не се препарира. Ако зъбът е жив, има реална опасност при вдлъбването на дентина оклузално да се доближим до нерва с всички негативни последици от това. С буквите V и L са означени посоките вестибуларно и лингвално - съответно към устния вестибулум и откъм езика (или палатинално, откъм небцето, ако става въпрос за горна челюст). Откъм вестибуларно е необходимо металният скелет да се изпили, така че поне на 0.5 - 1 мм. височина от прага да няма метал. Там се нанася праговият порцелан (в случай че се използва такъв), който на схемата е означен с 3. Функцията на праговия порцелан е да маскира сивеещата зъбна тъкан в праговата област, тъй като там керамиката е най-тънка и е възможно да прозира кафеникав дентин. В много случаи прагов порцелан не се използва; тогава скелетът се разполага върху прага и се маскира само с опакерен порцелан. Лингвално скелетът задължително достига до прага - ако се изпили, се губи стабилността върху пънчетата и може да се получи изместване. Тази тенденция е много по-изразена при големи конструкции. На схемата се вижда ясно как металният скелет лингвално достига до прага.

С цифрата 4 е означен опакерният слой от порцелана. Това е керамика с много ниска прозрачност - тя се нанася, за да предпази от прозиране сивкавия метал. Неприятното е че има много зърнист строеж и ако от своя страна не се маскира с дентинови и емайлови маси, дава груб зърнист вид на короната или моста. Емайловите и дентиновите маси са означени с 5 - те всъщност заемат основния обем на една керамична корона, но не бива и общата дебелина на керамиката да надвишава 2 милиметра, тъй като има опасност от фрактуриране. Това е означено на схемата долу - участъците с риск от фрактура на керамиката са означени с червени звездички. Там керамиката е особено дебела и при странични дъвкателни движения рискът от счупване се увеличава. Поради това е добре металният скелет да повтаря в умален вид формата на бъдещата корона, като по този начин керамиката се нанася навсякъде почти в равна дебелина и здравината на цялата конструкция се усилва. При по-малка дебелина на керамичния слой здравината на конструкцията е още по-голяма, но естетиката страда - прозира зърнистият опакер, или дори и металният скелет. Накрая върху всичко се нанася нискотопима глазура - тя е означена с цифрата 6 на горната схема. Тя постига висока гладкост на възстановяването и то се възприема много по-добре от пациента. При необходимост може да се нанесе и втори глазиращ слой - той подобрява гладкостта, но се нарушава донакъде оклузалният релеф - нещо, подобно на абразията и атрицията на зъбите. Това се дължи на повечето цикли на печене на керамиката; някои по-стари керамични маси не издържат много цикли на термична обработка и се напукват, което е изключително неприятно и изисква повторна изработка на цялата конструкция без металния скелет. Глазурата осигурява гладкост, която няма как да бъде постигната при клинични условия - дори и с най-фините гуми за полиране не може да се заглади повърхността на керамиката толкова фино. Това налага при всякакви оклузални или други корекции (при неточност където и да е) конструкцията да се връща в лабораторията за повторно глазиране - поради това е добре лабораторията да бъде в съседство с денталния кабинет, но понякога тя е на другия край на Земното кълбо. Това води до логистични затруднения, но ако желаем да бъдем максимално прецизни, е необходимо да се спазва този протокол.

Неправилна изработка на металния скелет на моларна корона. В някои зони (в случая означени с червени звездички) има прекалено дебел слой керамика, което силно предразполага към фрактури. При дебелина на керамиката над 2 мм. рязко нараства опасността от счупване; обратно, при малка дебелина на слоя здравината на керамичната маса нараства значително. В този случай най-добър е балансираният подход - да се нанася керамичен слой с дебелина около 1 - 1.5 мм, която дебелина осигурява адекватна здравина и в същото време маскира сивеещия метален скелет на конструкцията отдолу. На схемата долу е показан правилният начин за показване на нанасянето на керамика върху метален скелет - равномерна дебелина, която допълнително изключва създаването на зони на напрежение.

Адрес на нашата практика    Инженерно - технически отдел    Избелване на зъби    Синус лифтинг

Вход във форума за пациенти    Нашият търговски отдел    Електронен магазин за материали

Композитни материали    Ецване    Металокерамика    Семинар в София