Порцеланови фасети

Порцелановите фасети представляват тънки пластинки от керамика, които се залепят върху вестибуларната повръхност на зъбите с цел маскиране на дефекти (основно в цвета), както и за корекция на формата и големината на зъбите. Въпреки масовата рекламна кампания на различни дентални клиники за чудесата, които могат да се постигнат с помощта на фасетите, това всъщност е един лечебен метод с доста ограничени показания за приложение - погледнато от чисто медицинска гледна точка. Почти винаги изработката на фасети изисква изпиляване на известно количество здрави зъбни тъкани; много рядко е възможно да се изработват фасети без изпиляване, макар че и това е възможно. Тъй като съвременната ортодонтия предлага на практика неограничени възможности за промяна в местоположението на зъбите, разместените горни фронтални зъби всъщност не представляват индикация за изработка на фасети. Изпиляването на здрави зъби само за да се извършат корекции в местоположението им представлява нещо антибиологично, тъй като твърдата зъбна тъкан не се възстановява никога повече до края на живота на пациента.

Показания за изработка на фасети има при локализирани или генерализирани тетрациклинови оцветявания, както и при зъби с неправилно проведено ендодонтско лечение. В първия случай обаче всеки един дефект може да бъде покрит с композитен материал след минално изпиляване на околните тъкани или дори само микроабразия. При зъби, оцветени след ендодонтско лечение, се получава отличен резултат след вътрешно избелване. В случай че няма достатъчно запазени твърди зъбни тъкани, се изработва обвивна корона - не е удачно да се натрупват много и различни възстановителни материали върху един зъб. Откъм палатинално е налице ендодонтски кавитет и в случай че вестибуларно се постави фасета остават малък по обем твърди зъбни тъкани и може да се получи фрактура на зъба. Всички тези съображения рязко ограничават показанията за изработка на фасети.

Съществуват два вида фасети в зависимост от размера им - парциални и тотални. Тоталните обхващат цялата вестибуларна повърхност на зъба, а частичните (парциални) - само част от нея. В зависимост от начина на изработка има директни и индиректни фасети. Директните подобно на директните възстановявания на кариозни дефекти се изработват в устата на пациента от композитен материал на място в денталната клиника. Индиректните се изработват върху предварително взет отпечатък на в лабораторията. Парциалните фасети са почти винаги директни - няма голям смисъл от снемане на отпечатък и изработка на малка фасета, която обхваща само част от повърхността на зъба, въпреки че технологично това е възможно. При малки по повърхност и обем керамични възстановявания адаптацията към съседните здрави зъбни тъкани е донякъде проблемна - границата се маскира трудно. В зависимост от материала съществуват композитни и порцеланови фасети; композитните се изработват по директна или индиректна методика, а порцелановите - само по индиректна, тъй като не е възможно да се осъществи процес на синтероване в устната кухина на пациента.

В зависимост от начина на изпиляване съществуват два типа фасети - без засягане на режещия ръб (на снимката горе) и със засягане на режещия ръб - на снимката долу. При изпиляване без засягане на режещия ръб (което всъщност е по-биологично) възниква проблем - препарацията завършва под остър ъгъл, което създава проблем при изпичането на керамиката. Всички керамични маси позволяват създаване на заоблени и изпъкнали форми, но не осигуряват достатъчно здравина при завършване на реставрацията под прав ъгъл и особено под остър ъгъл. В дългосрочен план това създава проблем (което е означено с червена звездичка на горната схема) - риск от начупване на керамиката, оцветяване на границата и като резултат - рязко влошаване на естетиката на зъба. Съвременните свързващи системи за циментиране на фасети осигуряват голяма здравина на връзката и фиксират керамичната маса към емайла стабилно - това донякъде предпазва от фрактуриране на фрагменти от фасетата, но въпреки това прогнозата при такъв тип изпиляване напред във времето не е добра.

Изпиляване на зъба за фасета с обхващане на режещия ръб. Подобна препарация позволява да се избегне проблемът със завършването на керамиката под остри ъгли и освен това осигуряват доста по-добра естетика - режещият ръб е изграден изцяло от керамична маса. С буквата V е означена вестибуларната посока, а с буквата Р - палатиналната. Поради това в днешно време почти всички препарации за фасети се контурират именно по такъв начин.

Значение има и препарацията на зъба в областта на гингивалния ръб. В различните клинични случаи е възможно да се оформи праг над нивото на меките тъкани, точно на тяхното ниво или под него. В случай че дефектът е разположен над нивото на венеца, силно се препоръчва и препарацията да бъде на това ниво - да не се навлиза субгингивално. Зъбният венец е източник на влага, явява се кървене и всичко това може да наруши връзката между материала на възстановяването и зъбните тъкани. В случай че е налице кариес, клиновиден дефект, ерозия или стара обтурация под нивото на венеца, тогава вече зъболекарят няма особен избор и трябва да навлезе субгингивално - което впоследствие създава проблем при циментирането на фасетите. В случай че фасетата е изработена от композит, резултатът няма да бъде добър в дългосрочен план - епителът на венеца не се адаптира добре към композита и се поддържа едно възпаление, което в повечето случаи не е тежко, но е налично като реакция. Изключение праят композитите на американската компания DRM - те са изключително биологично поносими и меките тъкани буквално срастват с тях. Фасетите от прескерамика се възприемат донякъде по-добре от меките тъкани, а най-добра е биологичната поносимост на циркониевите фасети.

От голямо значение за трайността на фасетите е тяхната дебелина. Колкото е по-тънка една фасета, толкова по-трайно и стабилно се свързва тя към зъбните тъкани. Дебелата фасета е рисков фактор за отлепване - както е показано на схемата долу. Този принцип е особено валиден при препарации със засягане на режещия ръб. В такъв случай върху материала на фасетата действат оклузални сили, които поради дългото лостово рамо се проектират с многократно по-голяма сила върху зоната на връзката  - опорната точка на лоста и на двете схеми е показана с яркосин кръг. В идеалния случай една фасета би следвало да има дебелина от 0.25 - 0.5 милиметра върху вестибуларната повръхност и около 1 - 1.5 мииметра в областта на режещия ръб. Подобна дебелина определено е предизвикателсво за зъботехника и в същото време създава рискове от прозиране на оцветения зъб през транспарентната керамика; дългосрочните резултати обаче са отлични, поради което зъботехникът трябва да положи необходимите усилия за изработка на такова възстановяване - дори и това да отнема част от неговия душевен комфорт. В случай че обработваният зъб няма променен цвят, няма проблем да се изработи фасета дори и само от най-транспарентната керамична маса. 

Дебела фасета, която има всички предпоставки да се разциментира. Опорната точка на лоста е означена с яркосин кръг и се разполага в най-вътрешната част на прага около гингивата. Колкото е по-голяма дебелината на фасетата, толкова по-дълго е лостовото рамо, с което въздейства силата върху нея. При дебелина от 2.5 - 3 милиметра разциментирането е сигурно и в случай че не се прояви, то пациентът има много голям късмет - или липса на контакт със зъбите - антагонисти. В подобни случаи рискът от разциментиране е минимален, дори и при най-дебелите фасети.

Осем керамични фасети, разположени връху гипсовия модел - от първи горен премолар вляво до първи горен премолар вдясно 

Препарация на зъбите за фасети. Както вече стана въпрос, при изработката на фасети е необходимо да се отнема здрава зъбна тъкан - нещо, което е в разрез с всякакви биологични правила и принципи в съвременната медицина. Вижда се как двата канина и премолара нямат никакви кариозни дефекти и следователно се изпиляват единствено с цел подобряване на естетиката. Десният горен централен резец е изпилен малко повече отколкото е необходимо, а левият на практика с показания за изработка на обвивна корона.

Циментиране на фасетите. При по-голям брой фасети, както е в случая, е почти невъзможно всички те да бъдат циментирани едновременно - има известно втвърдяване на цимента под въздействието на видимата светлина, а е възможно да се получи и разместване - което представлява сериозен провал в лечението. Поради това в такива случаи е удачно да се фиксират фасетите една по една. За циментиране може да се използва какъвто и да е цимент на композитна основа - самоецващ или изискващ предварително ецване на зъбите и апликация на свързваща система. Вторият тип цименти осигуряват в повечето случаи по-голяма здравина на връзката. Описани са и методи за циментиране на зъбни фасети с микрохибриден композитен материал с по-нисък вискозитет - например Gradia Direct на производителя GC.

Почистване на остатъците от цимент с междузъбен конец 

Ецване на последните два зъба вдясно

Всички фасети са фиксирани 

В областта на горната челюст е постигнат резултат, който задоволява пациентката. Предстоят лечебни намеси върху долната челюст - почистване на зъбен камък и избелване на зъбите 

Зъбният камък и налепите са почистени 

Поставена е гингивалната бариера и е извършена една апликация на избелващата система 

Крайният резултат - долните фронтални зъби са избелени и цветът им почти съответства на този на горните зъби