От 24.03.2009 до 29.03.2009 в град Кьолн (Германия) се проведе поредното Международно Дентално изложение (International Dental Show - IDS Koln). Изложбата се провежда веднъж на всеки две години и нейното название е наистина красноречиво. Става въпрос за шоу (в известен смисъл), за изложба, панаир, зрелищна PR - акция от страна на фирмите в бранша... общо взето, от всичко по много! Това е най-голямото дентално изложение в целия свят. Организира се от 1923 година, като по време на Втората световна война има пауза в провеждането за период от осем години. На изложението в Кьолн през различните исторически епохи са представени ключови нововъведения за цялата дентална индустрия - системата Адапта, въведена в Западна Германия за първи път, както и първата високооборотна турбина, произведена от компанията Сименс. В случая наистина става въпрос за исторически епохи - развитието в сектора е доста динамично и много често две десетилетия наистина представляват цяла епоха.
Избелване на зъби Избелваща система Как се избелват зъбите? Механизъм на избелване IDS 2011
Двама главни изпълнителни директори - този с европеидните черти стои начело на Ралев Дентал АД, а този с монголоидните има щастието да ръководи концерна Dentium - Южна Корея. Д-р Венцеслав Ралев и д-р Сунг-Мин Чунг - от имената става ясно кой е българин и кой южнокореец. Ралев Дентал АД е оторизиран дистрибутор на Dentium Ltd. за Република България и предлага на българския пазар всички продукти на коцерна - зъбни импланти, костозаместители, циркониеви блокчета за фрезоване на скелети, инструментариум за зъболекари и т.н. Най-големият производител на зъбни импланти от Южна Корея е компанията Osstem; Dentium е на второ място, а на трето е Neobiotech. Компанията Megagen е четвъртият по големина производител. Тази класация се е запазила в течение на период от над 10 години.
Река Майн в град Франфурт - поради това градът носи името Франкфурт на Майн. В бивашата ГДР има и Франкфурт на Одер - на границата с Полша. Франфурт на Майн обаче е доста по-голяма и на практика е финансовият център на Федерална Република Германия; всъщност дори на цяла Европа. След излизането на Великобритания от Европейския съюз (Брекзит) Лондон загуби своето значение като финансов център, а като такива се оформиха Париж и Франкфурт на Майн.
Изложението в Кьолн през 2013 година
Deutsche Bahn - нищо общо с БДЖ, но технологично много по-назад от Шинкансен
Кьолн привечер
Кьолнската катедрала на фона на залеза
Зловещата сянка на всички идеологии - религиозни, политически, научни и т.н. Според психолозите готическата архитектура цели да внуши на човека колко е незначителен в сравнение с бога и да го принизи психологически с цел по-лесна манипулация. Дали това са имали предвид строителите на Катедралата в Кьолн? Дори и да е така, постройката е много величествена и заслужава да се види.
Спокойно германско градче. Всъщност - четвъртият по големина град в Германия. Това представлява най-децентрализираната и неурбанизирана държава в света - при население от над 80 милиона души единствено столицата Берлин надхвърля 2 милиона жители. Липсата на големи струпвания на хора според много урбанисти и архитекти силно подобрява качеството на градската среда, а и на живота на хората като цяло.
Катедралата в Кьолн
Главната в Кьолн - по нищо не се отличава от Главната в Пловдив
Да живее Глобализацията - суши бар в Кьолн
Най-емблематичната германска река - Рейн!
Демонстрация на маргинални обществени групи във Франфурт на Майн - 29.03.2009. Хора, недоволни от Живота, Вселената и всичко останало, лумпенизирани и ядосани на всичко и всички. Не е много ясно нито какво искат, нито дори против какво точно протестират. Винаги обаче се намира някой политически лидер, който да ги мобилизира за някакви свои цели - независимо дали носи личното име Адолф, Волен, Владимир или Жан - Мари... Срещат се както в най-развитите общества, така и в най-изостаналите държави. Групата изповядва комунистическа идеология - вижда се знаме със сърп и чук, а и в уеб-страницата им е пълно с призиви към диктатура на пролетариата и всякакви други утопии... Ако можеше да види тези хора, Карл Маркс би се обърнал няколко пъти в гроба. Владимир Улянов може би също, макар че през Октомври 1917 година едва ли е разчитал на някакви по-различни персонажи за щурма на Зимния дворец - историята е силно идеологизирана и никой не знае какво се е случило всъщност. Всъщност отлично се знае какво точно се е случило, като се замисли човек... Железният Феликс Дзержински обаче веднага би оценил потенциала на тези индивиди и би ги записал като редови членове на ЧК (Чрезвичайная Комисия). Вижда се обаче колко е трайна мотивацията на подобни субекти да се борят за каузата си - само шест месеца след тази впечатляваща демонстрация техният домейн в Интернет (umsganze.de - за цялото или за всичко) вече се продаваше за сериозната сума от 100 евро.
Професионални фотографи с обективи от висок клас заснемат събитието. Някои дори разполагат с по две тела на фотоапарат, върху които са монтирани различни обективи - за да може да се отреагира спешно и да не се налага смяна на обектив. През 2009 година това стана повод за благородна професионална завист от страна на д-р Ралев; през 2019 година пък професионалните фотографи вече завиждаха на д-р Ралев за оборудването му - поне в България, но нерядко и в други страни.
В първите редици на демонстрацията вървят най-лумпенизираните членове на групировката - незнайно по какви причини. Нерядко са с тъмни очила, с маски на лицата (около 11 години преди пандемията от коронавирус) и показват среден пръст на всеки срещнат. За такива хора бай Илия от Мелник казва че очевидно са яли малко бой като деца и със сигурност е прав. Следват по-улегнали хора на средна възраст; на края на манифестацията има голям брой майки с деца, много от които в бебешки колички. Не е известно по каква причина една майка може да заведе детето си на подобно събитие.
Полиция с щитове охранява събитието - по разбираеми причини, участниците не вдъхват особено доверие
Любимата гледка на всеки пътешественик по света!
Облаци над река Майн - das wunderschöne deutsche Wetter. Според местните представи на хората това всъщност представлява едно свежо и искрено чувство за хумор; в най-добрия случай германските вицове предизвикват учтиво повдигане на вежди сред останалите народи в Европа и света. Екипът на Ралев Дентал АД е единодушен че английският хумор държи първенство в Европа по оригиналност. Всички членове на нашия екип са почитатели на Тери Пратчет, Джером К. Джером и, разбира се, на Удхаус.
Конна полиция - за борба с масовите безредици
Франфурт на Майн - финансовият център на Германия и в някои отношения - дори на европейския континент
Въздушна снимка - ако желаете да видите повече такива, посетете секцията за аерофотографии на нашия туристически информационен сайт
Дъга - в случая със сферична форма. Всъщност това е нормалната форма на всяка дъга - когато наблюдателят се намира върху земната повърхност, той всъщност вижда само част от дъгата. Цялата дъга описва окръжност върху небесния свод, но една част от нея се скрива зад хоризонта.
Д-р Евелина Маркова пред катедралата в Кьолн. Студено и влажно време - нормално за сезона. Вероятно поради глобалното затопляне обаче през 2023 и 2025 година по време на изложението в Кьолн нямаше нито един дъждовен ден - грееше Слънце и всеки изпитваше усещането че се намира в България, Испания или Гърция.
Статуя на конник - кайзер Вилхелм Втори. Както във всяка държава с тоталитарно минало, и в Германия се срещат голямо количество паметници, внушителни сгради на държавни учреждения и като цяло - големи строителни проекти с една - единствена цел - да се внуши усещане за силата на държавността. Също така всеки, който има някаква, макар е неясно оформена идея да се противопоставя и да организира бунтове, бързо да види колко силна е държавата всякакви подобни мисли да бъдат подтиснати преди да се оформят като ясна концепция. Подобна е идеята и на египетските пирамиди, които са ясна демонстрация на властта на фараона - горната статуя не може да се сравнява като мащаб с тях, но и тя е поставена там със същата цел. Между другото, само на 200 метра от тази статуя се намира един доста внушителен архитектурен ансамбъл - Кьолнската катедрала, но тя не внушава усещане за държавност, а демонстрира силата на бога и съответно на религията. На заден план се вижда камбанарията на друга католическа катедрала, но като мащаб и височина тя изобщо не може да се сравнява с най-известната църква в Кьолн. Според различни историци, философи и политолози една власт (особено тоталитарна) започва да строи паметници и монументи когато натрупа финансови активи, но отслабне идеологически - именно това е начинът да се компенсира слабостта на идеите и липсата на концепция за развитие. Дори съществува зависимост - колкото е по-слаба властта, толкова по-големи паметници строи; за сравнение може да се вземе емблемата на Брюксел, която е статуя с височина... 1.50 метра. Едва ли са необходими повече коментари и анализи.
Император Вилхелм Втори е една от най-колоритните личности в германската история и в резултат на неговото управление се оформя съвременната германска нация - поради което и нашият екип смята за необходимо да публикува тук някои интересни факти от неговата биография. Точно пет години след неговото абдикиране дори се провежда първото дентално изложение в Кьолн, което до голяма степен също е повлияно от бурните исторически събития в онази следвоенна епоха.
Вилхелм II носи пълното име Фридрих Вилхелм Виктор Алберт Пруски (на немски: Friedrich Wilhelm Viktor Albrecht von Preußen). Роден е на 27 януари 1859 година и умира на 4 юни 194. Това е последният германски кайзер и крал на Прусия, управлявал Германската империя от 15 юни 1888 до 9 ноември 1918 - 30 бурни години, наситени с насилие и ярки исторически събития. Всеки, който е преживял тази епоха, може да каже че се е сбъднало древното китайско проклятие - дано живееш в интересни времена! След абдикацията на въпросния монарх Германия е обявена за република и никога повече няма крал - а и едва ли ще има в бъдеще. Вилхелм Втори е син на германския император (кайзер) Фридрих III от династията Хоенцолерн - негов предшественик на трона, който управлява само 99 дни. Внук е и на британската кралица Виктория по майчина линия и е роднина на мнозина европейски монарси и принцове. Общо взето, през последните 300 години Европа се управлява от няколко семейства. През 1890 година той уволнява канцлера Ото фон Бисмарк, както подробно е описано по-долу. През 1914 година подкрепя Австро - Унгария в Юлската криза, довела до Първата световна война. Бомбастичен, емоционален и поривист, той понякога дава нетактични и необмислени изявления по чувствителни теми, без преди това да се консултира с министрите си. Един такъв политически гаф е интервюто му за британския вестник „Дейли Телеграф“ през 1908 година, след което кайзерът губи част от властта си. Неговите генерали Паул фон Хинденбург и Ерих Лудендорф диктуват политиката през Първата световна война и нямат особено уважение към цивилното правителство. Неефективен като военен лидер, той губи подкрепата на армията, абдикира през ноември 1918 и бяга в изгнание в Нидерландия.
Вилхелм е роден на 27 януари 1859 година в двореца Кронпринц, Берлин, в семейството на принц Фридрих Вилхелм Пруски (бъдещия Фридрих III) и принцеса Виктория от Обединеното кралство (първородна дъщеря на кралица Виктория). Той е първият внук на кралица Виктория и принц Алберт. По-важното обаче е че като първи син на кронпринца на Прусия през 1861 година Вилхелм става втори в линията на унаследяване на престола на Прусия. След 1871 година той е и първи наследника и на трона на Германската империя, която според конституцията се управлява от пруския крал. Той е роднина на мнозина кралски фигури в Европа и поддържа приятелски отношения с братовчедите си цар Николай II на Русия и крал Джордж V на Обединеното кралство. Травматично седалищно раждане го оставя с изсъхнала лява ръка поради парализа на Ерб, която кайзерът успява да прикрие - донякъде успешно. На много фотографии той носи две бели ръкавици на лявата си ръка, за да я направи да изглежда по-дълга, държи лявата си ръка с дясната или я поставя върху дръжката на меч или бастун, за да създаде впечатление за нормален крайник. От 6-годишна възраст Вилхелм е обучаван и силно повлиян от 39-годишния учител Георг Хинцпетер. Като юноша учи в Касел във Фридрихгимназиум и в Бонския университет, където става член на Corps Borussia Bonn. Вилхелм обаче притежава бърз и схватлив ум, което определено оказва влияние върху оформянето на характера му в по-късна възраст и върху начина на управлението като цяло. Като потомък на кралската династия Хоенцолерн, Вилхелм от ранна възраст е подложен на влиянието на войнолюбивата пруска аристокрация. Това изиграва лоша историческа шега на целия германски народ, последиците от която водят до един изразен пацифизъм дори и през 2022 година - когато Русия нападна Украйна. Тогавашното поведение на аристокрацията оказва голямо влияние върху бъдещия император - като зрял мъж той рядко се облича в нещо, различно от военна униформа, въпреки че е бил слаб стратег и като цяло не е имал големи познания в сферата. Токсично - мъжествената военна култура на Прусия през този период в значителна степен оформя политическите му идеали и лични взаимоотношения. Вилхелм гледа на баща си принц Фридрих с дълбока любов и уважение. Статутът на баща му като герой от войните за обединение в голяма степен обуславя отношението на малкия Вилхелм, поради обстоятелствата, в които е роден и отгледан; близък емоционален контакт между баща и син не се насърчава. По-късно, когато влиза в контакт с политическите опоненти на баща си, Вилхелм възприема по-нееднозначни чувства към него поради влиянието на майка му. Вилхелм също така боготвори дядо си, Вилхелм I, и по-късно играе централна роля в опитите да се създаде култ към първия германски император като „Вилхелм Велики“.
В много отношения Вилхелм е жертва на наследството си и на машинациите на Ото фон Бисмарк. Когато Вилхелм е на около двадесет години, Бисмарк се опитва да го отдели от родителите му (които се противопоставят на Бисмарк и политиката му) с известен успех. Бисмарк планира да използва младия принц като оръжие срещу тях, за да запази политическата си доминация. По този начин Вилхелм развива противоречиви взимоотношения с родителите си и особено с английската си майка. В едно избухване през април 1889 Вилхелм яростно подмята, че „английски доктор уби баща ми и английски доктор осакати ръката ми – което е вина на майка ми“, по повод на това, че майка му не позволява на германски лекари да се грижат за нея или семейството ѝ. Вилхелм I умира в Берлин на 9 март 1888 и бащата на принц Вилхелм е обявен за император като Фридрих III. Той обаче вече страда от карцином на ларинкса и прекарва само 99 дни на трона, като през цялото време се бори с болестта и скоро умира. На 15 юни същата година Вилхелм го наследява като крал на Прусия и германски император - като по това време е бил на възраст от 29 години. Въпреки че в младостта си е бил голям почитател на Ото фон Бисмарк, характерното нетърпение на Вилхелм скоро води до конфликт с „Железния канцлер“, който по това време е доминиращата фигура в цялата империя. Новият император се противопоставя на внимателната външна политика на Бисмарк, предпочитайки енергична и бърза експанзия, за да защити германското „място под слънцето.“ Именно тази концепция води до трагични последици около 50 години по-късно. Младият император идва на трона с решимостта да управлява, не само да царува - за разлика от дядо си, който до голяма степен оставя всекидневната администрация на Бисмарк. Ранните конфликти между Вилхелм II и неговия канцлер скоро отравят взаимоотношението между двамата. Бисмарк смята, че може да доминира над младия император и показва малко уважение към политиката на Вилхелм в края на 80-те години на XIX век. Последният разрив между монарха и държавника става след опит на Бисмарк да приложи широкообхватен антисоциалистически закон в началото на 90-те години. Бисмарк подава оставка по настояване на Вилхелм II през 1890 на 75-годишна възраст и е наследен като канцлер на Германия и министър - председател на Прусия от Лео фон Каприви, който на свой ред е сменен от Хлодвиг Шилингсфюрст през 1894. След уволнението и на Хоенлое през 1900, Вилхелм назначава Бернхард фон Бюлов, когото счита за „свой собствен Бисмарк“. Във външната политика дотогава Бисмарк постига крехко равновесие между интересите на Германия, Франция и Русия – мирът е близо и Бисмарк се опитва да го поддържа въпреки растящото народно недоволство против Великобритания (по въпроса за колониите) и особено срещу Русия. С уволнението на Бисмарк руснаците очакват обръщане на политиката в Берлин и затова набързо се разбират с Франция, започвайки процес, който в голяма степен изолира Германия до 1914 година. След оставката на Бисмарк Вилхелм предприема това, което е известно в историята като „Новия курс“, в който се надява той да оказва решително влияние в управлението на империята. Има дебат сред историците относно точната степен, до която Вилхелм успява да приложи „лично управление“ през този период, но това, което е ясно, е много различната динамика, която съществува между короната и нейния главен политически служител (канцлерът) във „Вилхелмовата епоха“. Изброените канцлери са висши държавни служители, а не закалени политици - държавници като Бисмарк. Вилхелм иска да изключи появата на друг „Железен канцлер“, който позволява на министрите да се срещат с кайзера само в негово присъствие и не пуска хватката над ефективната политическа власт. При принудителното му оттегляне, а и до смъртта си, Бисмарк се превръща в отявлен критик на политиката на Вилхелм, но няма много възможности да оказва решително влияние, макар че успява да създаде „мита за Бисмарк“. Това е мнението – което според някои е доказано от последвалите събития – че с уволнението на Железния канцлер, Вилхелм II ефективно е унищожил всякакъв шанс на Германия да има стабилно и ефективно правителство. Според това мнение „Новият курс“ на Вилхелм се характеризира много повече с изпускането на контрола върху германския държавен кораб, което в крайна сметка довежда чрез поредица кризи до Първата и Втората световна война.
В началото на ХХ век Вилхелм започва да се концентрира върху реалната си цел: създаване на германски флот, който да съперничи на британския и да позволи на Германия да се обяви за световна сила. Той заповядва на военните си лидери да прочетат книгата на адмирал Алфред Махеан за влиянието на флота над историята, и прекарва часове в рисуване на скици на кораби, които иска да построи. Бюлов и Бетман-Холвег, негови лоялни канцлери, се грижат за вътрешните работи и Вилхелм започва да предизвиква тревога сред управляващите династии в Европа с все по-ексцентричните си възгледи за външната политика. В същото време Вилхелм II ентусиазирано покровителства науката и изкуството, както и общественото образование и социалното благополучие. Продължава да развива пенсионната система, която е въведена от Бисмарк и в най-общия си вид продължава да се прилага в повечето развити държави и до днес. Кайзерът спонсорира обществото за насърчаването на научните изследвания, което е наречено на негово име. То се финансира от богати частни донори и от държавата и се състои от голям брой научни институти по чиста и приложна наука. Пруската академия на науките не може да избегне натиска на кайзера и губи част от автономността си, като е принудена да включи нови програми по инженерство и да създаде нови специалности по инженерни науки в резултат на дарение от кайзера през 1900 г. Вилхелм II подкрепя модернизаторите, когато те се опитват да реформират пруската гимназиална система - тя е утвърдено традиционна, елитарна, политически авторитарна и непроменена от прогреса в природните науки. Като наследствен Протектор на Ордена на Свети Йоан той окуражава опитите му да постави германската медицина на високо ниво чрез система от болници, училища за медицински сестри и частни клиники из цялата Германска империя. Вилхелм продължава да е Протектор на ордена дори и след абдикацията си през 1918 година, тъй като постът е привързан към главата на династия Хоенцолерн.
Снимка на българския цар Фердинанд с немския кайзер Вилхелм - той седи вляво. Кайзер Вилхелм II носи българска униформа с фелдмаршалски знаци, а цар Фердинанд I е облечен в немска фелдмаршалска униформа; снимката е направена по време на посещение в България. По това време, а и дълго след това, България е много верен германски съюзник, което за пореден път се оказва грешна политическа стратегия. Външната политика на Германия по това време е наситена с милитаризъм, както и желание за световна хегемония или поне териториална експанзия. Макар Германия никога да не успява да се превръне в световен хегемон, в разгара на Втората Световна война тя всъщност се намира на една малка крачка от тази своя хилядолетна мечта; в пресата дори започва да се говори за хилядолетно царство. Китайска империалистическа карикатура от 1898 година е особено красноречива - на нея е показано как докато мандарински служител наблюдава безпомощно, Китай като кралска торта бива разрязан от кралица Виктория (Британската империя), Вилхелм II (Германската империя), Николай II (Руската империя), Мариан (Франция) и самурай (Японската империя). Подобни политически шаржове вероятно и днес причиняват панически атаки на другаря Си Дзипин, който също като кацлера по онова време има доста големи амбиции. Германската външна политика при управлението на Вилхелм II обаче е изправена пред голям брой значителни проблеми. Може би най-очевидният е, че Вилхелм II е нетърпелив човек, субективен в реакциите си и силно се влияе от чувства и импулси. Сега е широко признато, че различни драматични действия, които предприема Вилхелм в международната сфера, са отчасти окуражавани от германския външнополитически елит. Има обаче голям брой ключови изключения, като известната Телеграма Крюгер през 1896 г., в която Вилхелм поздравява президента Паул Крюгер на Трансваалската република за отблъскването на набега на Джеймсън и така скандализира британското обществено мнение. Вилхелм измисля и разпространява страхове за жълта опасност, опитвайки се да убеди други европейски владетели в опасностите, пред които са изправени при нахлуването в Китай, но малцина лидери му обръщат внимание. След убийството на Клеменс фон Кетелер по време на Боксерското въстание през 1900 г., в Китай са изпратени германски войски. Под управлението на Вилхелм Германия се опитва да развие колониите си в Африка и Тихия океан, но малко от тях стават самоиздържащи се и всичките са изгубени през Първата световна война. Един от малкото успехи в личната дипломация на Вилхелм, е когато поддържа ерцхерцога на Австрия Франц Фердинанд да се ожени за Софи Хотек през 1900 срещу желанията на император Франц Йосиф. Един домашен триумф за Вилхелм е, когато неговата дъщеря Виктория Луиза се жени за Ернст Август, херцога на Брауншвайг през 1913 г.; това помага за оздравяване на разрива между Династия Хановер и Династия Хоенцолерн след анексирането на Хановер от Прусия през 1866 г.
Една от големите грешки на Вилхелм II дава искрата на Първата мароканска криза през 1905 г., когато Вилхелм прави ефектно посещение в Танжер, Мароко. На присъствието на Вилхелм се гледа като на затвърждаване на германските интереси в Мароко, противопоставяйки се на Франция. В речта си той дори прави забележки в полза на мароканската независимост. Това води до търкане с Франция, която има разширяващи се колониални интереси в Мароко и води до конференцията в Алхесирас, която служи главно за по-нататъшна изолация на Германия в Европа. „Аферата Дейли Телеграф“ Карикатура от 1904, коментираща Сърдечното съглашение: Джон Бул (Англия) си отива с Мариан (Франция), обръщайки гръб на Вилхелм II (Германия). Може би най-сериозната лична грешка на Вилхелм на арената на външната политика оказва по-голямо въздействие в Германия, отколкото по света. Епизодът му струва много от неговия престиж и власт. Аферата с вестник„Дейли Телеграф“ през 1908 г. произтича от публикуването на интервю в британския всекидневник, което включва невъздържани изявления и дипломатически навреждащи забележки. Вилхелм счита интервюто за възможност за популяризиране на възгледите и идеите си за англо-германското приятелство, но вместо това, поради непремерените си емоционални изблици в него, той настройва против себе си не само британския народ, но и французите, руснаците и японците, като намеква, че германците не ги е грижа за британците; че французите и руснаците са се опитали да подстрекават Германия да се намеси във Втората бурска война и че германското военноморско укрепване е насочено срещу японците, а не срещу Великобритания. Един паметен цитат е „Вие англичаните сте луди, луди, луди като мартенски зайци.“ Ефектът в Германия е значителен, със сериозни призиви за неговата абдикация. Много месеци след фиаското с „Дейли Телеграф“ Вилхелм се въздържа от шумни изяви и по-късно си отмъщава на принц Бюлов, като го принуждава да подаде оставка, защото не бил редактирал текста на интервюто преди публикуването. Кризата с „Дейли Телеграф“ дълбоко ранява преди това желязната самоувереност на Вилхелм, дотолкова, че той скоро получава тежък пристъп на депресия, от която никога не се възстановява напълно. Фотографии от периода след 1908 година показват мъж с много по-изпити черти и посивяваща коса. По този начин той губи много от влиянието, което преди това е упражнявал във вътрешната и външната политика. Британското обществено мнение е било доста благосклонно към кайзера в първите му 12 години на трона, но се вгорчава към края на 1890-те години. По време на Първата световна война той става централната мишена на британската антигерманска пропаганда като олицетворение на омразен враг.
Най-важното решение на Вилхелм II в международен план е да следва политика на укрепване на военноморските сили. Любимият му проект е създаването на мощен флот. Той е наследил от майка си любов към Британския кралски флот, който по онова време е най-големият в света. Веднъж доверява на чичо си Едуард VII, че мечтата му е да има свой собствен флот един ден. До това време Германия не е имала силен флот, съответно не е можела да изгради колониална империя, подобна на Британската с всички негативни икономически и вътрешнополитически последици от това; според много историци именно това е една от основните причини за избухването на Първата Световна война. Недоволството на Вилхелм заради лошото представяне на неговите кораби по време на Флотския преглед на празненствата за Диамантения юбилей на баба му, кралица Виктория, съчетана с невъзможността му да упражнява германско влияние в Южна Африка след изпращането на Телеграмата Крюгер, води до вземането на решителни стъпки от Вилхелм за строеж на флот, който да съперничи на флота на британските му братовчеди. Вилхелм има щастието да може да разчита на службата на динамичния военноморски офицер Алфред фон Тирпиц, когото назначава за глава на Имперския военноморски офис през 1897 година. Новият адмирал е измислил така наречената „Теория на риска“ или План Тирпиц, според който Германия може да принуди Великобритания да се съгласи с германските искания на международната арена чрез заплахата на един мощен боен флот, концентриран в Северно море. Тирпиц се ползва с пълната подкрепа на Вилхелм за последователни военноморски закони от 1897 и 1900 година, чрез които германския флот е построен така, че да съперничи с британския. Според някои историци това е прекалено оптимистична оценка - все пак британският флот се развива от около 400 години и дори и технологично развита, Германия едва ли би могла да изпревари Великобритания за кратък период от време. Военноморското разрастване по Флотските закони в крайна сметка води до сериозни финансови затруднения в Германия до 1914 година, тъй като до 1906 Вилхелм е заповядал на флота си да построи много по-големите и по скъпи дредноути. Напразни усилия - през Втората световна война не флотът, а авиацията се оказва от ключово значение при воденето на бойните действия. През 1889 Вилхелм II реорганизира висшия контрол на флота чрез създаване на Военноморски кабинет, еквивалентен на Германския имперски военен кабинет, който преди това функционира в същия капацитет както за армията, така и за флота. Главата на военноморския кабинет е отговорен за повишения, назначения, администрация и издаване на заповеди към военноморските сили. Капитан Густав фон Сенден - Бибран е назначен като негов първи глава и остава такъв до 1906 година. Съществуващото Имперско адмиралтейство е разформировано и неговите отговорности са разделени между две организации. Създадена е нова позиция (еквивалентна на върховен главнокомандващ на армията), шеф на висшето командване на адмиралтейството (Oberkommando der Marine), отговорен за разполагането на кораби, стратегия и тактика. Вицеадмирал Макс фон дер Голц е назначен през 1889 и остава на поста до 1895 г. Строежа и поддръжката на кораби и получаването на припаси е отговорност на Държавния секретар за Имперския военноморски офис (Reichsmarineamt), отговорен пред канцлера и съветващ Райхстага по военноморски въпроси. Първият назначен е контраадмирал Едуард Хойснер, последван скоро от контраадмирал Фридрих фон Холман от 1890 до 1897 г. И тримата глави на отдели докладват отделно на Вилхелм II. В допълнение към експанзията на флота е открит Киелския канал през 1895 г., позволяващ по-бързо придвижване между Северно и Балтийско море. Император Вилхелм с Великия херцог на Баден, принц Оскар Пруски, Великия херцог на Хесен, Великия херцог на Мекленбург-Шверин, принц Лудвиг Баварски, принц Макс Баденски и кронпринц Вилхелм на военни маневри през есента на 1909 г.
Вилхелм е приятел на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд и е дълбоко шокиран от неговото убийство на 28 юни 1914 година. Той предлага подкрепа на Австро - Унгария за смазване на Черната ръка (тайната организация, организирала убийството) и дори одобрява използването на сила срещу възприетия източник на движението – Сърбия (често наричано „празния чек“). Той иска да остане в Берлин до разрешаването на кризата, но неговите придворни го убеждават вместо това да отиде на ежегодния си круиз в Северно море на 6 юли 1914 г. Вилхелм прави непостоянни опити да контролира кризата чрез телеграми и когато Австро - Унгарския ултиматум е предаден на Сърбия, той бързо се връща в Берлин. Достига Берлин на 28 юли, прочита копие на сръбски отговор и написва на него: “ Брилянтно решение – и само за 48 часа! Това е повече отколкото можеше да се очаква. Голяма морална победа за Виена, но с нея всеки предтекст за война пада на земята и посланикът Гиезл по-добре да беше останал тихо в Белград. По този документ никога не бих дал заповеди за мобилизация. ” Неизвестно за императора, австро - унгарските министри и генерали вече са убедили 84-годишния Франц Йосиф да подпише декларация на война срещу Сърбия. Като директна последица Русия започва генерална мобилизация, за да нападне Австрия в защита на Сърбия. На 30 юли, когато му се дава документ, заявявайки, че Русия няма да отмени мобилизацията си, Вилхелм написва дълъг коментар, съдържащ тези наблюдения: “ ...Защото не се съмнявам повече, че Англия, Русия и Франция са се наговорили помежду си – знаейки че нашите договорни задължения ни принуждават да подкрепим Австрия – да използват австро-сръбския конфликт като предтекст за водене на война на унищожение срещу нас... Нашата дилема да удържим на думата си към стария почитаем император е експлоатирана, за да се създаде ситуация, която дава на Англия извинението, което е търсила, за да ни унищожи с фалшив външен вид на справедливост по предтекста, че помага на Франция и поддържа добре известното Равновесие на силите в Европа, т.е. отиграва всички европейски държави за собствена полза срещу нас. ” Вилхелм също заявява: “ Безскрупулност и слабост ще започнат най-ужасната война на света, чиято цел е да се унищожи Германия. Защото не може повече да има съмнения, Англия, Франция и Русия са се уговорили помежду си да водят война на унищожение срещу нас.”
Когато става ясно, че Германия ще трябва да води война на два фронта и че Великобритания ще влезне във войната, ако Германия нападне Франция през неутрална Белгия, Вилхелм се опитва да насочи основната атака срещу Русия. Когато Хелмут фон Молтке (който е избрал стар план от 1905, изработен от генерал Алфред фон Шлифен за възможността за германска война на два фронта) му казва, че това е невъзможно, Вилхелм казва: „Вашият чичо би ми дал различен отговор!“ Вилхелм също казва, „Да си помислиш, че Джордж и Ники са ме измамили! Ако моята баба беше жива, никога нямаше да го позволи.“ В първоначалния План Шлифен, Германия ще нападне първо предполагаемият по-слаб враг, което означава Франция. Планът предвижда да е необходимо дълго време преди Русия да е готова за война. Победата над Франция е била лесна за Прусия във Френско-пруската война през 1870 година. Вилхелм убеждава фон Молтке да не напада Холандия.
Властта на Вилхелм по време на войната намалява все повече, като той все повече се занимава с награждавания и почетни длъжности. Висшето командване продължава със своята стратегия дори когато става ясно, че Планът Шлифен се е провалил. До 1916 година империята де факто се е превърнала във военна диктатура по контрола на фелдмаршал Паул фон Хинденбург и генерал Ерих Лудендорф. Все повече отрязан от реалността и вземането на политически решения, Вилхелм се колебае между пораженчество и мечти за победа, в зависимост от съдбата на армиите му. Въпреки това той все още задържа властта по въпросите за политическите назначения и само след спечелването на неговото съгласие могат да се правят големи промени във висшето командване. Вилхелм поддържа уволнението на Хелмут фон Молтке през септември 1914 и заместването му с Ерих фон Фалкенхайн. През 1917 Хинденбург и Лудендорф решават, че Бетман-Холвег вече не е приемлив за тях като канцлер и призовават кайзера да назначи някой друг. Когато са запитани кого ще приемат, Лудендорф препоръчва Михаелис, когото едва познава. Кайзерът не познава Михаелис, но приема предложението. Когато чува през юли 1917, че братовчед му Джордж V е променил името на британската кралска династия на Уиндзор, Вилхелм отбелязва, че планира да гледа Веселите сакскобургготки (по аналогия с Веселите уиндзорки).
Подкрепата за кайзера рухва напълно през октомври-ноември 1918 година - в армията, в цивилното правителство и в германското обществено мнение. Президентът на САЩ Удроу Уилсън пояснява, че кайзерът не може вече да участва в преговори за мир. Към края на 1918 Вилхелм е в щабквартирата на Имперската армия в Спа, Белгия, когато го изненадват въстанията в Берлин и други центрове. Бунтът в любимия му Кайзеров имперски флот дълбоко го шокира. След избухването на Ноемврийската революция, Вилхелм не може да реши дали да абдикира или не. Дотогава той е уверен, че дори да бъде задължен да оваканти германския трон, все още ще може да задържи пруския. Нереалността на това вярване е разкрита, когато абдикацията на Вилхелм като германски император и крал на Прусия е обявена внезапно от канцлера принц Макс Баденски на 9 ноември 1918 г. Самият принц Макс е принуден да подаде оставка същия ден, когато става ясно, че само Фридрих Еберт, лидер на Социалдемократическата партия, може ефективно да оказва контрол. Вилхелм се съгласява с абдикацията едва когато заменилият Лудендорф генерал Вилхелм Грьонер го е информирал, че офицери и войници ще се върнат в добър ред под командването на Паул фон Хинденбург, но със сигурност няма да се бият за трона на Вилхелм на вътрешния фронт. Последната и най-силна подкрепа за монархията е пречупена и накрая дори самия Хинденбург, който цял живот е подкрепял монархията, е задължен, с известно смущение да посъветва императора да се откаже от короната, като по този начин прекратява Хоенцолернската династия, просъществувала пет века. Фактът, че Висшето командване може един ден да изостави Вилхелм, е предвиден през декември 1897 г., когато Вилхелм за последен път посещава Ото фон Бисмарк. Бисмарк го предупреждава за увеличаващото се влияние на милитаристите, особено на адмиралите, които се стремят към строежа на боен флот. Последното предупреждение на Бисмарк е: “ Ваше величество, докато имате настоящия офицерски корпус, можете да правите каквото искате. Но когато това вече не е така, ще бъде много трудно за вас.” Впоследствие Бисмарк изрича историческо предсказание: "Йена идва двадесет години след смъртта на Фридрих Велики; катастрофата ще дойде двадесет години след моето заминаване, ако нещата продължат така". Това се оказва едно зловещо предвиждане, осъществено с точност почти до самия месец.”
На 10 ноември Вилхелм Хоенцолерн като частно лице прекосява границата с влак и заминава в изгнание в Нидерландия, която е останала неутрална през цялата война. При подписването на Версайския договор в началото на 1919, член 227 специфично изисква съд за Вилхелм „за върховно нарушаване на международния морал и святостта на договорите“, но кралица Вилхелмина отказва да го екстрадира въпреки апела от съюзниците. Крал Джордж V пише, че гледа на братовчед си като на „най-големия престъпник в историята“, но се противопоставя на предложението на министър-председателя Дейвид Лойд Джордж „да се обеси Кайзера“. Президентът Уилсън отхвърля екстрадиция, твърдейки, че ако се накаже Вилхелм за това, че е водил война, това ще дестабилизира международния ред и ще изгуби мира. Някогашният император се заселва първо в Амеронген, където на 28 ноември формално обявява абдикацията си. Впоследствие купува селска къща в община Доорн на 16 август 1919 и се премества на 15 май 1920 г. Това е неговият дом за остатъка от живота му. От тази резиденция Вилхелм освобождава офицерите и прислужниците си от клетвата си за вярност към него, но самият той никога не изоставя титлите си и се надява някога да се върне в Германия. Ваймарската република позволява на Вилхелм да вземе 23 вагона с мебели, 27 с багаж, 1 с кола и друг с лодка, от Новия дворец в Потсдам. Вилхелм II умира от белодробна емболия в Доорн, Нидерландия, на 4 юни 1941 на възраст 82 години, по-малко от три седмици преди германското нахлуване в Съветския съюз. Германски войници пазят имението му. Адолф Хитлер обаче се разгневява, когато разбира, че бившия монарх има почетна стража и почти уволнява генерала, която я е заповядал. Въпреки личната си враждебност към Вилхелм Хитлер иска да върне тялото му в Берлин за държавно погребение, тъй като кайзерът е символ на Германия и германците през Първата световна война. Хитлер чувства, че това ще демонстрира на германците прякото наследяване на Третия райх от стария Кайзеров райх. Желанията на Вилхелм да не се върне в Германия до възстановяване на монархията обаче са уважени и германските окупационни власти провеждат малко военно погребение с неколкостотин присъстващи, включително Август фон Макензен и няколко други военни съветници. Искането на Вилхелм на погребението му да не се показва свастиката и други нацистки символи обаче са пренебрегнати и те се виждат на снимките, направени от холандски фотограф. Погребан е в мавзолей в двора на имението му Хуис Доорн, което е станало място на поклонение за германските монархисти. Малки, но ентусиазирани техни групи се събират в имението му всяка година на годишнината от смъртта му, за да отдадат почет на последния германски император.
Готическата архитектура внушава респект пред бога
Увеселителни корабчета по река Рейн
Катинари, с които хората заключват любовта си за цял живот. Няма гаранция че партньорът ти няма да те напусне, ако напишеш имената ви на катинар и го заключиш на моста над река Рейн... но поне си длъжен да опиташ! Срещат се имена от цял свят, понякога дори се откриват две мъжки или две женски имена върху един и същи катинар - Ханс + Дитер, Ивонне + Клаудиа и т.н.
Подвеждаща реклама на входа на изложението - ултразвуков пиезотом, който работи... без болка. В човешкия организъм няма оперативна интервенция, при която да липсва болка в постоперативния период. Подобни рекламни послания са заблуждаващи и във всички случаи неетични. Те биха могли да повлияят негативно върху имиджа на всяка една компания, дори и продуктът, който се рекламира, да е добър и надежден. Всеки зъболекар обаче, който поне веднъж през живота си е работил в областта на оралната хирургия, знае как протича следоперативният период на пациента и колко време продължава оздравителният процес.
Das wunderschöne deutsche Wetter. Колкото повече човек отива на север в евопейския континент, толкова по-лоши стават метеорологичните условия. Много често вали дъжд, духа вятър, има облаци и мъгла. При много хора това действа крайно депресиращо и според психолозите това заедно с дългите зимни нощи е една от основните причини за голямата честота на психичните заболявания в скандинавските страни. Коренно различно е положението в слънчева Италия, Испания и Гърция - там климатът действа изключително ободряващо на психиката и поради това немалко пенсионери от цяла Европа избират да прекарат остатъка от живота си именно в тези страни, а напоследък и в България. Проблемът е че за много хора приятният климат действа мотивиращо за почивки и разходки, а не за работа... Един колега от Гърция даде ясна и точна формулировка - необходимо е човек да прекарва основната част от годината на север от Австрия, за да се спече мозъкът от студ и да мисли само за работа! В крайна сметка обаче всичко е въпрос на мотивация.
Отново катинарите на любовта. Гразина и Марек, вероятно поляци, са изрязали имената си с пирон върху стар катинар през 1993 година. До 2009 година катинарът си стои на моста, да се надяваме и че двойката все още не се е разделила. Срещат се всякакви приспособления за заключване. Предприемчиви турци дори са закачили пластмасово копие на ъглошлайф с телефон за контакт - в случай че не се понасяш вече с партньора си, обаждаш се въпросния Йозгюр, той отива и сразва катинара, след което го премахва от моста и всичко е ок.
Д-р Евелина Маркова с братвчедката на д-р Ралев - Христина Карастанева, и нейият съпруг Юлиян
Венцеслав Ралев съсредоточено гледа в бъдещето и планира развитието на компанията Ралев Дентал. Нещата обаче не винаги са такива, каквито изглеждат - всъщност пие кафе и очаква да се събуди окончателно. Понякога обаче по време на сутрешното кафе невронните мрежи в главите ни генерират спонтанни разряди и заряди и се появяват неочаквано добри идеи.
Всяка стена на катедралата в Кьолн е изключително богата на всякакви каменни орнаменти. Строителите са положили огромни усилия и са проявили внимание към всеки един детайл
Понякога точно преди залеза на Слънцето облачността се разкъсва и се получават интересни светлинни ефекти
Двете кули са изключително внушителни дори и през XXI век. Височина от 150 метра си е предизвикателство дори за съвременното строителство. Можем само да изказваме предположения как е въздействала подобна сграда върху един човек, роден и израстнал в германско село през XVIII век. Със сигурност хората са били подтиснати на фона на катедралата - а не би трябвало. Логично е подобни строителни постижения да действат най-малкото мотивиращо - едва ли сме толкова дребни и незначителни, след като можем да проектираме и построим нещо подобно дори и без помощта на парната машина, нали?
Д-р Маркова на път към изложението. Ясносините очи и светлата коса карат хората веднага да я заговарят на немски език
Море от сгради във Франфурт на Майн
Часовникова кула с ветропоказател - петел на върха - класика!
Друга часовникова кула в централната градска част
Презастрояването е характерно не само за страни като Япония и Южна Корея, но и за някои части на Европа. Всъщност гъстонаселени и презастроени централни части има във всички по-големи градове на света. Свръхурбанизацията е придружена с редица проблеми - опасност от епидемии, терористични актове, природни бедствия, пожари и изключително засилен автомобилен трафик. Пандемията от коронавирус ясно показа какви трудности може да доведе струпването на хора в ограничен регион. През 80-те години на ХХ век големите градове са се разрастнали изключително много и дори е имало прогнози че е единствено въпрос на време някъде по света да се формира мегаполис с население от 100 милиона души. За щастие това не се случи - донякъде поради намесата на регулаторните органи, донакъде на чисто пазарен принцип. Хората отказват да купуват търговски площи и особено жилища в най-гъсто населените централни градски части - в така наречения Downtown. Това води до намаляване на гъстотата на населението по естествен път - хората предпочитат да живеят и работят в предградията или дори в по-малките населени места. Най-централните части на големите градове се превръщат почти изцяло в културни средища, място за разходки и разглеждане на исторически забележителности.
През 2009 година качеството на градската среда в Германия беше доста по-високо от това в България. През 2025 година има доста голям напредък - улиците на София и на другите големи градове в България вече се различават съвсем малко от модерните европейски градове. Пътната инфраструктура се подобри драстично, бяха ремонтирани улици и тротоари. Има доста какво да се желае обаче по отношение на градския и междуселищния транспорт - линиите на метрото в София са доста по-малко от тези в големите европейски столици, а пътуването с влак от София до Варна отнема цели 8 часа!