Зъбни импланти

Настоящата уеб-страница се поддържа от екипа на дентална практика "Ралев Дентал" АД, а автор и редактор на повечето описания е лицево - челюстният хирург д-р Венцеслав Ралев. Ако желаете да се свържете лично с него, можете да се обадите на телефон 0888 646003 или 032 642056. Прегледът, консултацията и изготвянето на лечебен план са напълно безплатни. Повече информация за цените на зъбните импланти има в тази секция на нашия сайт... Можете и да отправите запитване по електронна поща на адрес ralev@dentist.bg, ceo@ralev-dental.bg или ralev_dental@abv.bg

Зъбни импланти - същност

Зъбният имплант е изкуствен корен, който се присажда (имплантира) в костта и служи за задръжка на снемаема или неснемаема протезна конструкция. Понятието имплант включва всяко едно медицинско изделие, което се поставя в човешкия организъм (имплантира - от латински implantatio - засаждане). Според класификацията на Изпълнителната Агенция по Лекарствата на Република България има пасивно имплантируеми и активно имплантируеми медицински изделия - втората група включва най-вече кардиологичните пейсмейкъри и някои импланти, които се поставят подкожно и излъчват хормони. Според класификацията на някои други страни в ЕС костните дистрактори също попадат в групата на активно имплантируемите медицински изделия. Първата група обаче е доста по-разнообразна и разнородна. Тук попадат пасивно имплантируемите медицински изделия - зъбните импланти и огромна група други видове импланти, които се поставят в човешкия организъм с определена цел - силиконови импланти за уголемяване на бюст, стабилизиращи пластини за фрактури, съдови протези, конектори за кръвоносни съдове, дренажни приспособления, различни стомашни пръстени и какво ли още не - от най-дълбока древност хирурзите се опитват да поставят всякакви чужди тела в организма на пациентите си и в бъдеще вероятно ще поставят и още повече. При по-задълбочен анализ обаче става ясно че очевидно няма абсолютно пасивно медицинско изделие - ако то е такова, с каква цел бихме го имплантирали в тялото на пациента? Така че на практика всички импланти попадат във втората група - активно имплантируеми медицински изделия. За територията на всички държави от Европейския съюз тяхното приложение се регулира от Евродиректива 93/42/ЕЕС за медицинските изделия.

От епидемиологична гледна точка със сигурност най-често в организма се поставят импланти поради липсващи зъби - точно поради това в по-тесен смисъл при споменаването на понятието имплант повечето хора разбират именно зъбните импланти. Те са придобили най-масово приложение от всички импланти в световен мащаб, тъй като обеззъбяването в миналото е било съществен проблем; в днешно време различни профилактични програми успяха донякъде да намалят честотата на този проблем, но той все още съществува в особено големи размери, и не се очаква в близко бъдеще да бъде елиминиран в световен мащаб. На възраст над 45 - 50 години рядко се среща човек, при който да няма липсващи зъби - това важи и за най-развитите страни, и за растящите икономики, и за страните от третия свят. Всички методи за протезиране без поставяне на зъбни импланти снижават доста качеството на живота на пациента или са небиологични - снемаемите протези са чужди тела с голям размер, нестабилни са и изискват доста специфична поддръжка, а неснемаемите зъбни протези (мостове) изискват препарация на зъбите, ограничаващи дефекта. При разрушени от кариес зъби това не е съществен проблем, но при интактно съзъбие изпиляването на един здрав зъб за обвивна корона или друг мостокрепител води до разрушаване на здрави тъкани, които никога не се възстановяват до края на живота на пациента. Поради това от началото на XXI век имплантологията преживя своеобразен бум в световен мащаб. 

Зъбни импланти - предимства и недостатъци

Зъбни импланти

Какво точно представлява зъбният имплант? Както вече стана въпрос, това е изкуствен корен, който се поставя в челюстната кост и служи за закрепване на корона или мостокрепител. На схемата горе са означени четирите части на всеки един зъбен имплант - най-общо това са короната или мостокрепителят (означен с цифрата 1), имплантатната надстройка (2), шиечната част (3 - имплантатна шийка) и вътрекореновата част на импланта - 4. Разбира се, тези части съществуват при винтовия титанов имплант, а при другите типове импланти са модифицирани по различен начин. Следва да се има предвид обаче че около 99 % от всички зъбни импланти, които се поставят по цял свят, в момента са винтови титанови импланти, и то предимно двучастови. Между имплантатната надстройка (абатмънт) и вътрекостната имплантатна платформа се осъществява връзка - това става по различни начини, но напоследък при повечето имплантатни системи започва да се използва така наречената конична връзка. С течение на времето тя се е доказала като най-биологична (задържа най-малко плака) и най-надеждна - при нея зъбният имплант и надстройката се свръзват най-стабилно и на практика стават едно цяло.

Предимствата на зъбните импланти са големи - те решават реален проблем, поради което и общественият интерес към това медицинско изделие е толкова голям в последните десетилетия. С тяхна помощ практически във всяка ситуация може да се лекуват обеззъбени участъци на човешкото съзъбие, при това с помощта на неснемаеми протезни конструкции. Предимствата на неснемаемите протезни конструкции са безспорни - за разлика от снемаемите те са чужди тела с много по-малък обем, не заемат участъци от лигавицата на устната кухина (с изключение на мостовите тела) и са на практика неподвижни по време на дъвчене. В много редки случаи не може да се осъществи протезиране с помощта на зъбни импланти. Недостатъците на зъбните импланти също са налице, но на фона на техните предимства не са толкова изразени. На първо място, поставянето на зъбен имплант е инвазивна манипулация - дори и единичен имплант, поставен в масивна костна тъкан без костна пластика е нарушаване на целостта на организма с всички възможни рискове и последици. Още по-инвазивни манипулации са костните пластики - при тях рисковете са още по-изразени. Все пак, в цял свят вече има предостатъчно натрупан клиничен опит, успеваемостта е висока и рисковете не би следвало да се преекспонират. Друг недостатък на зъбните импланти са все още високите им цени - дори и най-сложната снемаема протеза все още е по-евтина от аналогичния вариант за протезиране с помощта на зъбни импланти. Третият недостатък на зъбните импланти е възможната поява на ортопедични усложнения след преминаване на оздравителния период, каквито усложнения не се наблюдават при снемаемите протези - развинтване на надстройки, скъсване на свързващи винтове, фрактури на надстройки или вътрекостни платформи. Подобни усложнения обаче могат да се наблюдават при всяка една мостова конструкция - разциментиране на вътреканални щифтове, фрактура на щифтови изграждания или на целия зъбен корен.

Зъбните импланти се предлагат в различни разновидности, всяка от които е подходяща за съответната клинична ситуация. Повече информация за класификацията на зъбните импланти можете да получите в тази секция на нашия сайт. Повечето дентални лекари по света обаче се ориентират към винтов титанов имплант с награпавена повърхност и винтова резба, който се състои от две части - имплантатна надстройка и вътрекостна част (платформа). Всички зъбни импланти се произвеждат в различни размери - тъй като костният обем е различен в различните части на челюстите. В областта на имплантологията обаче е изключително валидно правилото "Размерът има значение" - колкото по-голям е имплантатният размер, толкова по-трайно и надеждно е лечението със зъбни импланти. Това се дължи на факта че по-големият зъбен имплант контактува с костта в много по-голяма площ, от което произтичат редица предимства. По-голямата площ осигурява по-малко налягане при предаване на дъвкателните сили, поради което е много по-малка вероятността да се стигне до костна резорбция - известно е че малките механични сили стимулират костта, тя синтезира повече колаген и се минерализира допълнително, докато големите сили, концентирани върху малка площ (повишено налягане) водят до резорбция на костта и последваща загуба на зъбния имплант - провал в лечението. Освен това имплантатният размер е решаващ при развитието на периимплантит - ако имплантът е с малка дължина и ширина и известен обем от костта се загуби като резултат от възпалението, останалият обем може да не е достатъчен за надеждната задръжка на импланта. Обратно, ако имплантът е с голям размер, дори и костна резорбция с дълбочина 6 - 7 милиметра няма да окаже съществено влияние - така или иначе, имплантът контактува в достатъчна площ с останалите здрави костни тъкани и задръжката му е надеждна и трайна. Разбира се, в много случаи може имплантатният размер да се увеличи още повече - някои по-стари имплантатни системи предлагат зъбни импланти с дължина дори 18 - 20 милиметра. При ширината, която е от още по-голямо значение, също има големи възможности - най-широките зъбни импланти на Neobiotech са с диаметър от 7 милиметра, а при системата на Southern Implants - 9 и 11 милиметра при различните серии. Повечето проучвания обаче са установили следното - зъбни импланти с дължина над 14 милиметра се интегрират толкова стабилно към костта, че при по-голямо увеличаване на дължината и още по-голямо механично натоварване се стига до фрактура на зъбния имплант. Титанът е механично здрав материал, но и неговата здравина не е безкрайна. Така че е много по-добро решение за максимална устойчивост на протезните конструкции да поставим повече на брой зъбни импланти, отколкото по-дълги и по-малко на брой; същите закономерности важат и при ширината на зъбните импланти - прочетете повече информация за широките импланти. Така например една конструкция от много на брой зъби (например 14 - от седми до седми зъб) спокойно може да се закрепи върху 4 зъбни импланта с дължина 18 милиметра - честотата на протетичните усложнения обаче рязко ще нарастне с намаляването на броя на мостоносителите.

Зъбни импланти - четири броя

Голяма протезна конструкция, изработена само върху четири зъбни импланта с голяма дължина. Принципно не съществува проблем по отношение на здравината на връзката зъбен имплант - кост - четири дълги и широки импланта при добра остеоинтеграция могат да понесат значително дъвкателно натоварване. Зоната на потенциалните проблеми е означена с червени звездички - шиечната област. Там се концентрират значителни механични сили и могат да се очакват неприятни протетични усложнения - фрактуриране на металния или циркониевия скелет на моста, развинтване на свързващия винт на имплантатните надстройки, скъсване на същия винт и най-неприятното усложнение - фрактура на зъбен имплант. Понякога се фрактурират и имплантатни надстройки, особено при по-агресивна конична връзка между импланта и надстройката. За щастие фрактурите на зъбни импланти са редки и се проявяват най-вече при имплантите с най-малкия диаметър - при имплатантната система Neobiotech те са ширина от 3.5 милиметра, като през последните години дори бяха пуснати в продажба двучастови зъбни импланти с диаметър 3.2 милиметра! Избягването на фрактури на имплантатната шийка е още един аргумент в полза на поставянето на по-широки импланти. Повече информация за провалите в имплантологията можете да прочетете в тази секция на нашия сайт... Поради тези потенциални механични проблеми нашият екип не е голям почитател на системите от типа "Всичко върху четири" или "All-on-four"- краткосрочният лечебен резултат при тази система е доста добър, но дългосрочно провалите и усложненията са чести и понякога трудни за корекция. В кръга на шегата много голеги започнаха да наричат подобен лечебен подход "All-on-flour" - всичко на пода или поне в ръката на пациента.

Зъбни импланти - десет броя

При осигуряване на голям брой опорни точки за протезната конструкция няма опасност от възникване на подобни протетични усложнения. Именно поради тази причина нашият екип не поставя зъбни импланти по системата "All on four" - въпреки че много колеги по света силно препоръчват да се поставят зъбни импланти само във фронталната област и върху тях да се изработват големи протезни конструкции. Съществува и точно противоположното мнение на много клиницисти - добре е особено при горна челюст да се поставят импланти не в областта на фронта, а в страничните области - това пък е концепцията All on Six. Според тези изследователи горният фронтален участък на челюстите геометрично не е подходящ за поставяне на зъбни импланти, тъй като (особено при по-силна атрофия) надстройките трябва да се поставят под значително големи ъгли. Само по себе си това не представлява съществен проблем - при по-голям размер на имплантите те могат да бъдат подлагани на всякакви натоварвания, дори и под наклон от порядъка на 60 градуса. Повече информация за наклонените импланти е достъпна в тази секция на нашия сайт... По отношение на остеоинтеграцията наклонът на имплантите не представлява проблем, особено ако са много на брой и са шинирани в блок; при изработката на протезните конструкции обаче един наклонен и особено ектопично разположен зъбен имплант определено може да доведе до затруднения и неприемливи лечебни резултати. Повечето имплантатни системи предлагат ангулирани надстройки с максимален наклон от 25 градуса (при някои - дори и до 45 градуса) спрямо надлъжната ос на импланта. Нерядко обаче във фронталната област атрофията е по-силна; имплантът трябва да бъде поставен в здрава костна тъкан, за да бъде успешен за дълъг период от време. Различните аугментационни костни процедури позволяват да се изгради нова костна тъкан и донякъде да се промени разположението на импланта в триизмерното пространство, но и техните възможности не са безкрайно големи, а и костна тъкан далеч не винаги се изгражда именно там, където е необходимо за промяната на разположенито на импланта. Така че в концепцията All on Six има вложена далеч повече клинична логика и основания в сравение с протезирането от типа All on Four. Нашият клиничен опит обаче показва друго - най-добре е по възможност да се поставят максимален брой зъбни импланти, стига някои от тях да не са ектопично разположени и под невъзможни за протезиране ъгли. Тогава всички потенциални протетични и хирургични усложнения се лекуват най-лесно и най-бързо, тъй като не се изработва цяла мостова конструкция върху една челюст, а три или четири отделни моста. Освен това има минимален брой мостови тела, под които да се задържа храна и това определено е от значение за успеваемостта при лечението с импланти.

През последните няколко години сравнително широко приложение получиха т.нар. базални импланти - най-вече тези от системата на професор Щефан Иде (Stefan Ihde) от Швейцария, но и други подобни системи. На пръв поглед те имат множество предимства - поставят се бързо и лесно, имат полирана повърхност, която лесно се почиства и трудно развива периимплантити; могат да се огъват, при което да станат успоредни и да не се пилят при изработката на мостове, особено на по-големи конструкции. Всички тези предимства обаче са и най-големите недостатъци на системата - полираната повърхност не осигурява остеоинтеграция на базалните импланти, поради което при тях се разчита единствено на механична стабилност в костта. Налице е добра първична стабилност и на практика нулева вторична стабилност при базалните импланти. При множество импланти, които са обхванати от една протезна конструкция и шинирани в блок резултатът би могъл да е задоволителен, но при по-малко на брой базални импланти резултатът обикновено е катастрофален. Нашият екип не успя да открие никакви публикации в специализираната литература относно успеваемостта при базалните импланти и сам по себе си този факт е твърде обезпокоителен; между колеги, които поставят имплантите на Ihde се говори за успеваемост от порядъка на 50 %. За сравнение, успевемостта при класическите винтови двучастови титанови импланти успеваемостта е 95 - 98 % по литературни данни.

Зъбни импланти - история

Историята на зъбопротезната имплантология е доста богата. От най-древни времена зъболекарите се опитват да имплантират всякакви чужди тела в челюстите на пациентите - това се дължи на факта че обеззъбяването винаги е било съществен проблем, който силно влошава качеството на живот на пациента. Донякъде този проблем може да се реши с помощта на снемаеми протезни конструкции, но истински трайното и сигурно протезиране е това с неснемаеми протезни конструкции - корони и мостове. За тяхната изработка обаче е необходимо да има подходяща основа в костта - зъбен корен, или ако липсва такъв - зъбен имплант от различен тип и конструкция. Точно поради това денталните лекари винаги са имали голям интерес към областта на имплантологията. В Централна Америка е открит череп на пациент, в долната челюст на който е разположено здраво остеоинтегрирано чуждо тяло с минерален произход (вероятно от някакъв тип камък) и с форма на зъбен корен - това към момента представлява първият официално документиран зъбен имплант, поставен в челюстта на пациент.

През XIX - XX век с общото развитие на индустрията се стига и до повече иновации и нововъведения в областта на имплантологията. Конструирани са импланти с различна форма и размер - субпериостални, трансосални, ножовидни, игловидни и много други. Повечето от тях към момента имат чисто историческа стойност и не се прилагат в практиката. Успеваемостта при повечето различни видове зъбни импланти е била ниска - от порядъка на 50 - 60 % по литературни данни. Висока успеваемост се получава при зъбните импланти с винтова форма - от порядъка на 95 - 98 %, поради което и в световен мащаб в днешно време се поставят почти само такива импланти. Те са въведени от шведския професор Пер Ингвар Брьонемарк, който се приема за основоположник на съвременната имплантология. Именно той разработва и започва да прилага в практиката винтовия титанов зъбен имплант, което се случва в началото на 70-те години на Двадесети век. Първата имплантатна система, която включва винтови титанови импланти, е неговата собствена система, която носи неговото име - система Брьонемарк. Впоследствие тя е закупена от Nobel Pharma и е преименувана на Nobel Biocare - зъбни импланти, които за дълго време бяха поставяни най-много в световен мащаб. Към настоящия момент няколко по-големи производители си оспорват челното място за най-голям брой поставени зъбни импланти в световен мащаб. Това са концерните Straumann, Dentsply, 3i и Nobel Pharma - те са базирани основно в САЩ и Европа. Освен това технологичните икономики на Израел и Южна Корея също се представят отлично по отношение на производството на медицински изделия и в частност на зъбни импланти - във всяка една от двете държави съществуват по около 50 компании, които се занимават с развойна дейност и производство на зъбни импланти. Лидер по брой производители на зъбни импланти обаче е Италия - в тази страна нашият екип има контакт с около 100 производители. Това се дължи на факта че през 1990-те години в Италия е имало правителствена подкрепа и инестиции за всеки един зъболекар, който поставя зъбни импланти и би желал да разработи собствена система.

В днешно време се поставят зъбни импланти в цял свят - без разделение на пациентите по отношение на пол, раса, религия, възраст и социален статус. Само допреди няколко десетилетия поставянето на зъбни импланти се е считало за белег на висок социален статус - както по отношение на пациента, така и по отношение на денталния лекар, който извършва въпросната здравна усуга. Някъде след 2010 година обаче пазарът на услугите в областта на здравеопазването се промени коренно и все повече зъболекари започнаха да поставят зъбни импланти - според думи на колеги от Южна Корея в страната им около 80 % от денталните лекари поставят зъбни импланти. Според изчисления на екипа на Ралев Дентал АД този процент за територията на Република България е 3 - 3.5 % от всички зъболекари. Все пак, напредъкът е доста изразен - през 2000 година единични дентални лекари се занимаваха с поставяне на зъбни импланти.

Зъбни импланти - практическа полза

Ползите от зъбните импланти са изключително много на брой и в различен аспект:

Зъбни импланти - схема

Схематично представяне на зъбен имплант от системата TBR. Нашият екип започна да работи с тази имплантатна система през далечната 2006 година, когато беше поставен първият зъбен имплант в нашата дентална практика. С цифрата 1 е означена короната, с цифрата 2 - имплантатната надстройка, с 3 - керамичният пръстен и с 4 - вътрекостната имплантатна платформа. Въпросната имплантатна система към настоящия момент е единствената в света, която има подобен керамичен пръстен - около него се адаптират меките тъкани и се оформя в повечето случаи една задоволителна червена естетика.

Ако желаете час за преглед и консултация, можете да си запазите такъв на телефон 032 642056. Прегледът и съставянето на лечебен план са напълно безплатни.

Адрес на нашата дентална практика:

Град Пловдив

Ул. Любен Каравелов 9Б, ет. 5, офис 7

Телефон 032 642056, 0888 646003 - д-р Венцеслав Ралев

E-mail: ralev@dentist.bg, ceo@ralev-dental.bg, ralev_dental@abv.bg

Цена на зъбен имплант - в Дентална практика Ралев Дентал АД цената на един зъбен имплант е 600 лева

Посетете нашия имплантологичен портал - www.dentalimplants.bg

Зъбни импланти

Зъбни импланти, поставени в долночелюстна кост - четири месеца следоперативно. Вижда се леко уплътнение на костта на някои места около шийките на зъбните импланти - на тези места се е наложило да се увеличи костният обем (костна пластика или костна аугментация). Всъщност, костната тъкан е тази, която има най-голямо значение от всички тъкани в организма за съвременната имплантология и с развитието на този раздел от денталната медицина в научните среди започна и бурно изучаване на костната тъкан във всяко едно отношение - структура, обмяна, методи за увеличаване на обема, методи за предпазване от резорбция и съхраняване на витална кост с течение на времето. Извършиха се обширни изследвания на процесите на оздравяване на костта и остеоинтеграцията - а именно, процесът на свързване между зъбния имплант и костната тъкан. Влязоха в употреба всякакви напудрени термини като костно - имплантатен интерфейс, аугментационни протоколи, emergency profile и концепция за направлявана автографтна тъканна регенерация. Независимо от терминологията и техническото изпълнение на методите, всички те имат една единствена цел - изграждане на липсваща костна тъкан около зъбните импланти с цел да се осигури тяхната трайна и сигурна задръжка в организма на пациента. За постигането на тази цел една област се оказа от ключово значение - областта на имплантатната шийка. Ако един зъбен имплант е обхванат от плътна, здрава и витална костна тъкан с дебелина 2 милиметра в областта на неговата шийка, то прогнозата при този имплант е отлична и той може да се счита за успешен - това обаче важи не за периода непосредствено след поставянето на импланта, а за различни периоди от време - при натоварването с протезна конструкция след протичането на оздравителния процес, шест месеца и една година след натоварването, както и на по-късни етапи от порядъка на 15 - 20 години след протезиране върху импланти.

Разбира се, освен костната тъкан голямо значение има и състоянието на меките тъкани около един вече поставен и остеоинтегриран зъбен имплант. При наличие на проблеми в областта на меките тъкани рано или късно се явяват и такива в областта на костната тъкан - най-често костна резорбция. Състоянието на меките тъкани и костта в статичен и динамичен порядък (непосредствено постоперативно, по време на оздравителния процес и след протезиране) е в много пряка връзка с успеваемостта и трайността на зъбните импланти - повече информация по този въпрос прочетете в тази секция на настоящия сайт.

Зъбни импланти

Зъбни импланти с изработена върху тях протезна конструкция - десет дни след горната рентенография. Важно е протезните конструкции върху зъбни импланти да бъдат точни, да могат да се поставят пасивно върху имплантите, без напрежение (т.нар. passive fit - пасивно пасване) и да няма излишъци от цимент, в случай че конструкцията се задържа чрез циментиране. Излишъците от цимент се смятат за причинител номер 1 на периимплантита, съответно за провалите в имплантологията. Поради това и е важно всяка една протезна конструкция върху зъбни импланти да бъде максимално точна, тъй като при неточности излишъкът от цимент се почиства много трудно и винаги съществува риск да остане известно количество. С течение на времето излишъците от цимент дразнят меките тъкани механично, задържат зъбна плака и микроорганизми и причиняват едно хронично възпаление. Честите периимплантити в началните години от развитието на имплантологията са били един фактор, довел до известен скептицизъм от страна на някои колеги от по-старото поколение по отношение на зъбните импланти; разбира се, естествените зъби са склонни към развитието на периодонтити и логично възниква следният въпрос: ако се страхуваме да поставяме зъбни импланти, защото те могат да развият периимплантит, не е ли наложително профилактично да екстрахираме всички естествени зъби на пациента, за да не се развие при тях периодонтит? Повече информация за периимплантитите прочетете тук...

Както вече беше споменато, необходимо е мостовата конструкция при протезиране върху импланти да бъде изключително точна - да не оказва никакво напрежение върху абатмънтите, независимо дали става въпрос за конструкция, която се задържа чрез циментиране или чрез завинтване. Особено завинтващите се конструкции оказват доста големи патологични силови въздействия върху имплантите - известно е че винт с диаметър 3 милиметра при затягане може да придвижи железопътен вагон върху релси, а един вагон има маса от 50 тона. Принципно зъбните импланти не търпят приложение на ортодонтски сили - не съществуват методи на изместване на неправилно поставени зъбни импланти с ортодонтски приспособления. Въпреки че един винтов коренов имплант е най-стабилната опора в ортодонтията, това тъврдение е валидно с пълна сила и противоречие няма - съвременната ортодонтия използва мини импланти за оказване на допълнителни силови въздействия. Мини имплантите са много по-малки по размери от нормалните коренови импланти, които се използват за протезиране. При наличие на дефект в зъбните редици в хода на ортодонтското лечение там може да се постави нормален коренов имплант, върху който да се изработи корона и тя да се използва за опора за придвижване на останалите зъби - нашият екип има богат опит в подобни комбинирани лечения. Нормалният винтов титанов имплант е сигурна и изключително стабилна опора - необходимо е единствено да се изчака да премине нормалният процес на остеоинтеграция. При приложение на механични въздействия естествените зъби на пациента се придвижват, а имплантите - не, което рязко увеличава възможностите на ортодонтското лечение и го прави изключително прецизно, сигурно и с траен резултат. Нормалните ортодонтски апарати обаче оказват много по-слаби механични въздействия отколкото една неточна мостова протезна конструкция - не е възможно разклащане на един зъбен имплант дори и при употреба на най-дебелата правоъгълна ортодонтска дъга или на най-силната пружина, тъй като тези приспособления просто нямат достатъчно сила да увредят костно - имплантатния интерфейс. Свързващият винт обаче оказва значително по-голямо по размер силово въздействие, което не води до придвижване на импланта в костта - води до костна резорбция и дислокация на импланта.

Зъбни импланти - показания и противопоказания

Както повечето лечебни методи в медицината, така и при зъбните импланти са налице индикации и контраиндикации за тяхното поставяне. Най-общо показанията са всички дефекти на зъбните редици - независимо дали са медиално и дистално неограничени, частични или тотални на двете челюсти. Противопоказнията от локален характер са много и разнообразни - недостатъчен обем костна тъкан (макар че в последните години с развитието на методите за костна пластика тази контраиндикация е почти елеминирана), наличие на фрактури, остеомиелити, радикуларни кисти или неопластични процеси. Общите противопоказания включват тежки патологични процеси в организма, които са причина за неговото влошено общо състояние - злокачествени тумори във всеки един орган или система, сърдечна недостатъчност, различни чернодробни патологични процеси, анемии и много други. През последните години се извършиха доста проучвания по отношение на приема на бифосфонати - те се прилагат като цитостатичен медикамент при различни злокачествени тумори (най-вече при карцином на гърдата или простатата) или като средство против остеопорозата. Становищата са че при перорален прием в малки дози може да се поставят зъбни импланти в ограничен обем и без големи костни аугментации; при венозен прием на бифосфонати поставянето на зъбни импланти е противопоказано, тъй като е възможно да доведе до бифосфонатна некроза на челюстите. Най-общо съществува един основен лечебен подход при приема на бифосфонати - след приключване на този прием е необходимо да се изчака приблизително толкова време, колкото са били приемани бифосфонатите и едва тогава да се пристъпи към поставяне на импланти. За този период от време се изчистват напълно всякакви остатъци от бифосфонати в организма и се елиминират вредните им ефекти върху обмяната на веществата в костта.

По отношение на локалните противопоказания има значение дълбочината на устния вестибулум и размерът на прикрепената гингива. Плиткият вестибулум (преддверие - меките тъкани между устните и зъбните редици) е относително противопоказания за поставяне на импланти. Също така прикрепената гингива е добре да бъде с височина от поне 3 милиметра, за да се предпази участъкът от бъдещи провали и усложнения. Ако вестибулумът е плитък или няма достатъчно височина на прикрепената гингива, са налице временни противопоказания за поставяне на зъбни импланти; първоначално трябва да се извършат известни корекции и едва след това да се поставят импланти. Особено при недостатъчна дълбочина на вестибулума има тенденция различни мускули да придърпват меките тъкани, да ги отлепват от имплантатната шийка, при което там се задържат хранителни остатъци и в крайна сметка се стига до възпаление на тъканите - перимукозит и периимплантит.

Зъбни импланти

Зъбни импланти с изработени върху тях двучастови циркониеви надстройки. Тези надстройки са индивидуални - те осигуряват препарационна граница на нивото на зъбния венец във всеки един участък, което много подобрява естетиката и точността на протезната конструкция. Освен това дава възможност за бързо и лесно почистване на излишъците от цимент - както вече стана въпрос, те са най-честа причина за провалите в имплантологията. Индивидуалните имплантатни надстройки имат освен това много и различни други предимства - вижда се как формата на зъбната корона се задава анатомично още от момента на изникване от зъбния венец, докато при стандартните абатмънти тази форма също е стандартна - кръгло зъбно пънче, което е показано на снимката долу. При повечето клинични случаи стандартната кръгла форма на надстройката осигурява един отличен резултат при протезиране; проблем възниква при повече на брой съседно разположени зъбни импланти, при различно ниво на гингивата около надстройката (основно при горни фронтални зъби) и най-вече при ектопично разположени зъбни импланти - какъвто е например имплантът на снимката горе, който е поставен малко по-вестибуларно от другите.

Зъбен имплант с надстройка

Надстройка, поставена връху зъбен имплант и готова за вземане на отпечатък. При необходимост имплантатната надстройка винаги може да се пили с диамантен пилител. Удачно е да преди да се циментира готовата протезна конструкция да се награпави абатмънтът, тъй като върху полираната титанова повърхност няма циемент, който да осигури надеждна задръжка - в случай че при вземането на отпечатъка не са нанасяни никакви корекции в контурите на имплантатната надстройка. По отношение на препарационната граница в имплантологията има най-общо становище в полза определено на праговите препарационни граници. В специализираната литература има множество публикации за успешни случаи на протезиране с безпрагови корони, но те са удачни само в единични много специфични случаи, при които лечебният процес е с голяма продължителност, на много етапи, с голям брой оперативни намеси върху меките тъкани и с възможност за многократни ревизии на излишъците от цимент. При стандартните случаи на двуетапно лечение определено е по-удачно да се изработват корони с прагова препарационна граница. Безпраговите корони са удачни понякога при естествени зъби поради големите компенсаторни възможности на пародонта, но при зъбни импланти те не са трайно и надеждно решение - периимплантатните тъкани се увреждат много по-лесно и в дългосрочен план се развива един тежък периимплантит.

Нашият адрес в град Пловдив

Адрес на нашата дентална практика в град Пловдив

Зъбен имплант преди поставяне

Изваждане на зъбните импланти от тяхната фабрична опаковка. Всеки зъбен имплант е опакован от производителя в стерилна опаковка. Поради това и има срок на годност - пет години според директивата за медицинските изделия. При нарушаване на опаковката се нарушава и стерилността на импланта и той не би следвало да бъде използван. Освен това при изваждане на зъбния имплант от опаковката той не бива да влиза в контакт с никакви тъкани, инструментариум или операционно бельо. Повечето имплантатни повърхности са ецвани и имат голямо повърхностно напрежение, поради което и се замърсява изключително лесно.

Зъбен имплант при поставяне

Поставяне на зъбния имплант в костта на пациента. Добре е костта да бъде първата субстанция, с която имплантатната повърхност влиза в контакт - така се избягва замърсяването на импланта с каквито и да е чужди частици, например талк от ръкавици. Колкото по-хидрофилна е имплантатната повърхност, толкова по-добре се мокри тя от кръвта и тъканните течности. Поради това и много производители непрекъснато рекламират различни хидрофилни зъбни импланти; нашият екип обаче не успя да открие никаква публикация в специализираната литература относно повишена успеваемост или по-бърз оздравителен процес при по-хидрофилни зъбни импланти.

Зъбен имплант с костна пластика

Поставяне на импланта в костта на пациента, като предварително е повдигнат подът на максиларния синус. В миналото, някъде през 80-те години на Двадесети век, повдигането на пода на максиларния синус се е считало за нещо, подобно на висш пилотаж в областта на оралната и лицево - челюстната хирургия. Днес това се смята за рутинна процедура с огромна успеваемост - от порядъка на 98 %. Нещо повече, тази процедура се извършва и от много общопрактикуващи дентални лекари и отдавна вече не е специализирана манипулация. Нашият екип извърши за първи път синуслифт през 2007 година, а към януари 2018 броят повдигнати горночелюстни синуси надхвърли 750. Синуслифтът е една от медицинските инвазивни манипулации, към които нагласата на практикуващите лекари (а и на цялото общество) се е променила коренно с течение на времето. Нещо подобно се е случило и при сърдечните катетеризации - някъде през 50-те години на ХХ век един американски кардиолог започва да извършва вкарване на венозни катетри първоначално в дясното предсърдие с чисто диагностична цел; за да докаже на колегите си че това е безопасна по своята същност манипулация, той дори катетеризира сам себе си... в резултат на което бързо е уволнен дисциплинарно от болницата, в която практикува. Днес обаче сърдечни катетеризации се извършват по всякакви поводи, както и повдигания на пода на максиларния синус. Очевидно нагласите на медицинската общност и на цялото общество са една променлива величина и с течение на времето добрият лечебен метод винаги се утвърждава.

Зъбен имплант с корона

Изработена корона върху горен централен резец вдясно върху зъбен имплант. Горните фронтални зъби са най-видимата зона в цялото човешко съзъбие - при усмивка, а дори и само при говор те се виждат от наблюдателя. Поради това и там естетичните изисквания на пациента са най-високи, което в много случаи представлява определено предизвикателство за имплантолога. Особено когато липсва един зъб (обикновено горен централен или страничен резец, по-рядко канин) с времето настъпва атрофия на костта и меките тъкани, която се коригира понякога доста трудно. При старание от страна на зъботехника може да се изработи коренова повърхност откъм вестибуларно, която да копира анатомията на естествения зъб.

Зъбен имплант

Зъбен имплант от системата Dentium - Южна Корея. При такъв дизайн на зъбния имплант има разширена имплантатна шийка, като разширението е дори по-изразено от това на имплантите IS1 на компанията Neobiotech, показани на снимката по-долу. Това са зъбните импланти от серията Superline; другата често използвана серия на производителя носи името Implantium. Според проучванията на нашия екип на пазара няма имплантатна система, която да е с по-голяма разлика между диаметъра на шийката и медиалната част на имплантатната платформа. Това прави серията Superline много удобна за комбинацията от имедиатно поставяне на импланта след зъбна екстракция с едноетапно повдигане на синусовия под (синуслифт). Силно изразеното шиечно разширение предпазва импланта от попадане в синусната кухина, тъй като в такива случаи много често се формира костен дефект със значителен размер. Това се наблюдава най-често при горни шести и седми зъби, които се налага да се екстрахират поради пародонтални увреждания и на същото посещение да се повдигне синусовият под; също при радикуларни кисти на същите зъби. Попадането на зъбен имплант в кухината на максиларния синус е особено неприятно усложнение в имплантологията, което изисква по-широка трепанация и нерядко употребата на ендоскоп за изваждането на импланта. При наличие на радикуларна киста пък в много случаи се налага двуетапна оперативна намеса - на първия етап се извършва цистектомия и едва след време се поставя зъбен имплант, тъй като на първия етап няма да има достатъчно костна тъкан за осигуряване на първичната стабилност на импланта.

Зъбни импланти Neobiotech

Зъбни импланти от системата Neobiotech - също Южна Корея. Имплантатът на снимката е от серия IS1, която вече е спряна от производство; освен нея производителят предлага серии IS2 и IS3. Серията IS1 беше изключително удачна за имедиатно имплантиране след екстракция на зъби, както и за синус лифтинг; сериите IS2 и IS3 са по-добри за имплантиране при първично обеззъбени участъци - места в зъбните редици, при които зъбите са били екстрахирани преди време. В бъдеще се очаква компанията Neobiotech да пусне в производство обновена серия на имплантите IS1 - с имплантатна повърхност от типа SLA. Официална статистика за българския пазар на зъбни импланти липсва, но според проучванията на нашия екип системата Neobiotech е една от най-често използваните имплантатни системи в България. Доста широко приложение намират системите AlphaBio и MIS от Израел, както и базалните импланти на професор Иде - Швейцария.

Зъбни импланти с мостова конструкция

Случай с протезиране на тотално обеззъбени горна и долна челюст. Поставени са зъбни импланти, върху които са изработени мостови протезни конструкции. Случаят е проследен за дълъг период от време - 12 години, тъй като имплантите са поставени през 2006 година, а горната рентгенография е направена през 2018 година. Налице е минимална костна резорбция в шиечната област на някои импланти - най-вече на горна челюст вляво и вдясно около имплант на мястото на зъб 13. Подобни случаи са доказателство за това че зъбните импланти са едно трайно и надеждно лечебно средство при дефекти на зъбните редици във всякакви конфигурации. В световен мащаб дори се срещат документирани случаи за протезиране върху зъбни импланти, което е осъществено преди 60 години и продължава да бъде функционално годно - стига да се спазва съответната устна хигиена и да се вземат своевременни мерки при възникване на усложнения от всякакъв тип. Поради това лечението с помощта на зъбни импланти вероятно ще се прилага още поне няколко десетилетия в областта на денталната медицина.

Зъбни импланти - успеваемост и трайност

Процентът на успеваемост при зъбните импланти е доста висок - още в първите години на употреба на винтовия титанов имплант е била от порядъка на 85 %. На днешния етап на развитието на имплантологията успеваемостта е още по-висока - според някои автори 95 %, според други - 99.9 %. Ниска е успеваемостта при базалните импланти - няма официално публикувани данни в никое научно списание, но сред колеги, поставящи базални импланти, се говори за успеваемост от порядъка на 50 % - в пъти по-ниска в сравнение с класическия винтов титанов имплант. При двучастовите зъбни импланти значение за процента на успеваемост има това дали се извършват аугментационни процедури върху костните тъкани или не; при необходимост от костна пластика процентът на успеваемост спада, въпреки че в литературата се срещат съобщения за успеваемост при синус лифт от порядъка на 98 %. Все пак, костните аугментационни процедури са оперативни намеси с по-голям обем и сложност в сравнение със стандартното поставяне на зъбни импланти, поради което и рисковете са по-високи - а като следствие и успеваемостта намалява и се повишава честотата на усложненията. Някои методи за костна пластика са зависими от оперативната техника на денталния лекар, който ги прилага - technic sensitive; при други същността на метода е такава, че практически всеки правоспособен зъболекар е в състояние да ги проведе безпроблемно още от първия път. Стремежът в научните среди е да се разработват оперативни методи, които не са технически чувствителни - така се елиминира човешкият фактор, който е решаващ в повечето случаи за успеваемостта на оперативните интервенции във всяка една област на хирургията. Важно е също така по какви методи се измерва процентът на успеваемост - дали за успешен се счита един имплант, който просто е съхранен в устата на пациента или успешен е този имплант, който няма абсолютно никакви промени и е в идеално състояние на короната и надстройката? Поради това в съвременната литература все повече се говори за survival rate и success rate - процент на преживяемост и процент на успеваемост на зъбните импланти. Поради все по-високите изисквания при публикуването на научни статии, а и в ежедневната клинична работа на денталните лекари, са описани някои обективни критерии за успешен зъбен имплант. За успешен имплант се счита този, който е обхванат от костни тъкани с напречен размер поне 2 милиметра във всеки един участък на вътрекостната платформа. Меките тъкани около импланта трябва да бъдат бледорозови, без никакво видимо възпаление, без рецесии и без хипертрофии в нито един участък. Дълбочината на сондиране в шиечната област трябва да бъде в границите 0.5 - 1 милиметър. Имплантатната надстройка трябва да бъде стабилно фиксирана, а короната или мостокрепителят върху зъбния имплант - без нарушена цялост и без никакви пукнатини. Едва тогава може да се говори че един имплант е успешен - но според различните автори такова състояние се среща едва в около 55 - 60 % пет години след натоварването на импланта с протезна конструкция, тъй като честотата на различните протетични усложнения е доста висока.

Колко е трайността на един зъбен имплант? Тъй като импланти се поставят активно в световен мащаб от доста дълъг период от време, има и дългосрочни наблюдения върху трайността им. Нерядко се срещат случаи, при които имплантът остава в устата на пациента и е функционално годен без никакви усложнения за период от 65 - 70 години. Ако се случи провал в имплантатното протезиране, провалът е на ранен етап от лечението - в първите няколко месеца след поставянето на импланта. Късните провали са редки и предимно от протетично естество. Разбира се, няма нищо вечно в човешкия организъм - понякога се наблюдават провали 10 - 15 години след поставяне на импланта, тежки костни резорбции, рецесии и периимплантити. Важно е да се извършват периодични контролни прегледи в областта, в която е поставен имплантът и при необходимост да се вземат мерки за лечение на настъпилите усложнения. В областта на имплантологията изключително рядко се наблюдават усложнения, изискващи намеси от спешен порадък - възпаленията протичат бавно и протрахирано и има време да се пристъпи към нужното лечение. Има някои съществени клинични признаци на отхвърляне на импланта, на които не само един зъболекар, но и всеки един пациент със зъбен имплант трябва да обърне внимание. Такива са: несигурност при дъвчене, подвижност на короната върху импланта (която може да се дължи на костна резорбция и разклащане на импланта или само на развинтване на свързващия винт между импланта и надстройката), подуване на меките тъкани около импланта, изтичане на ексудат от тези тъкани, формиране на джобове или отдръпване на меките тъкани, при което се оголва резбата на зъбния имплант. Последното усложнение е особено неприятно, тъй като резбата на импланта е силно ретенционна повърхност, която задържа плака и се почиства много трудно. Задържането на плака от своя страна предизвиква възпаление на тъканите или утежнява вече налично такова - поради това един имплант с оголена награпавена повърхност бавно, но сигурно се отхвърля от организма и изисква съответните мерки за корекция на рецесията.

При базалните импланти трайността на лечението е няколко пъти по-ниска в сравнение с двучастовите титанови зъбни импланти. Причина за това е липсата на остеоинтеграция при базалните импланти - при тях се разчита единствено на чисто механична задръжка на импланта в костта. Поради това базалният имплант бавно, но сигурно губи своята първична стабилност в костта; и тъй като вторична стабилност при него липсва, сумарната стабилност също намалява с течение на времето. Повече информация за първичната и сумарната стабилност на базалните импланти прочетете в тази секция на нашия сайт. Всичко това води до много по-ниска трайност на лечението с базалните импланти - около тях костта постепенно се резорбира, механичната ретенция се влошава и след известен период от време имплантът пада. За съжаление това се случва не след година или две, а след пет или шест години - за толкова дълъг период от време малко дентални клиники в света са склонни да осигурят гаранция на проведеното лечение.

Зъбни импланти - кой има право да ги поставя?

От момента, в който в ежедневната практиката на зъболекарите започват да се поставят зъбни импланти, започват и дискусии кой е правоспособен да поставя зъбни импланти - всеки един зъболекар, орални, лицево - челюстни хирурзи или дентални лекари с тясна специализация по имплантология? Към настоящия момент тези дискусии все още не са приключили и няма изгледи скоро да приключат. В много държави се правят плахи опити от страна на различни регулаторни органи да се въведат някои ограничения относно правоспособността в имплантологията, но всякакви такива опити бързо срещат по-явни или по-скрити мощни лобистки намеси от страна на производители, вносители и дентални лекари. Причините за това са много и от различно естество - на първо място, подобно на фармацевтичните фирми, производителите на зъбни импланти са големи компании със съответните политически и икономически контакти. И тъй като секторът е доста регулиран, всяка една компания се опитва да прокарва регулации в своя полза и във вреда на конкурентите компании - в резултат на което инициативни и креативни хора инвестират време и усилия не за усъвършенстване на продукта, който предлагат, а за изграждане на политически контакти на съответното ниво. В пресата и сред широката общественост много често стават известни лобистки намеси от страна на някои фармацевтични фирми, корупционни практики и недотам лоялни изказвания и постъпки на управители и изпълнителни директори - всичко това изгражда един доста лош обществен имидж на фармацевтичния сектор и хората започват да говорят и пишат за така наречената "Фармацевтична мафия". Нещо подобно се случва и при производителите на всякакви медицински изделия - изкуствени стави, пластини за остеоситнеза, включително и зъбни импланти. Разбира се, това е в много по-малък мащаб в сравнение с този при фармацевтичните фирми, тъй като при медицинските изделия мащабът на самите компании като обем продажби и реализирани печалби е в пъти по-малък. Вредата обаче по отношение на имиджа на целия сектор, а и като следствие - на цялото здравеопазване, е също толкова голяма. Това е един много показателен пример за вредата от всякакви регулации в областта на икономиката.

На второ място, от епидемиологична гледна точка обеззъбяването все още представялва значим проблем и ще бъде още много дълго време - поне в следващите 50 години. Поради това и търсенето на здравната услуга от страна на пациентите е доста голямо - хората просто желаят да си поставят зъбни импланти. Качеството на живот на един пациент с поставени зъбни импланти е много по-високо в сравнение с това на пациент с тотална или частична снемаема протеза. Поради това високо търсене много зъболекари се опитват да осигурят и предлагане - в областта на здравеопазването с пълна сила важат всички икономически закони и търсенето определя предлагането. Особено показателни са някои примери за дентални лекари, които в самото начало са започнали да поставят зъбни импланти, в резултат на което те бързо са реализирали значителен финансов ресурс, висок обществен статус и някои значими академични постижения - нещо, което звучи доста примамливо особено за младите специалисти в областта на денталната медицина. С натрупването на този финансов ресурс и обществено влияние съответният специалист си изгражда и необходимите контакти за осъществяване на лобистки намеси - прокарване на регулации в негова собствена полза и във вреда на останалите специалисти, които са негова конкуренция. За щастие на цялото общество такива влиятелни членове на съсловието в редки случаи са университетски преподаватели, ректори и декани на университети или председатели на съсловни организации. Ако бяха такива, концентрацията на финансови ресурси и влияние би била значителна и би довела много бързо до регулаторни промени и ограничаване на правоспособността на останалите зъболекари, с цел да се елиминира конкуренцията. В случая обаче ситуацията е различна - според наблюдения на нашия екип най-много зъбни импланти се поставят не от завеждащите катедри, не от началници на отделения по лицево - челюстна хирургия в университетски болници и не от професори по орална хирургия или протезиране. Най-много зъбни импланти се поставят от зъболекари, които през по-голямата част от своята кариера са работили на частна практика и са се развивали в две направления - малки по обем хирургични интервенции или по-големи и по-сложни протезни конструкции. В много градове на България в миналото е имало отделения по орална и лицево - челюстна хирургия дори и в малки болници; с развитието на частната практика от началото на 1990-те много зъболекари, които са работили там, започват да работят в собствени кабинети и до ден днешен се занимават с орална и лицево - челюстна хирургия в малък обем. Обикновено такива дентални лекари оперират ретинирани мъдреци и кисти, но поставят и доста зъбни импланти. Причина за това е фактът че те имат огромен опит в хирургичните интервенции и обикновено се справят отлично с всичко в областта на имплантологията - от единичен имплант до синуслифт. Други зъболекари още от началото на частната практика са се ориентирали към областта на протезирането; и тъй като дефектите в областта на зъбните редици са много и разнообразни, рано или късно всеки един зъболекар, който работи доста в областта на протезирането, се убеждава в необходимостта от зъбните импланти. Всекидневно такива колеги се сблъскват с разнообразни клинични случаи, лекуват пациенти с различни изисквания и концепции, имат и много дългосрочни наблюдения и виждат колко по-добре е да се изработи неснемаема протезна конструкция. За съжаление част от тези зъболекари нямат необходимия опит да извършват хирургични интервенции, страхуват се от хирургия и не желаят да се развиват в тази насока - поради това и много бързо се ориентират към базалните импланти, тъй като според производителите им те могат да се поставят и без големи хирургични намеси. Зъболекар, който изработва мостове, корони и сложни комбинирани протезни конструкции, разбира че трябва да започне да поставя и зъбни импланти - рано или късно. И тъй като базалните импланти изглеждат доста лесни за поставяне и протезиране, такъв специалист се изкушава и започва да ги поставя когато има и когато няма показания за тях. В много случаи резултатите са добри, пациентите са доволни и всичко се развива чудесно; в други случаи обаче се стига до усложнения и провали, тъй като най-общо успеваемостта при базалните импланти е доста по-ниска в сравнение с тази при класическите двучастови титанови зъбни импланти.

И все пак, кой има реална правоспособност да поставя зъбни импланти? Към момента в България не съществува регулативен стандарт за това. Подобно е и положението в цяла Европа. Дори и в една доста регулирана икономика като Германия, в която има параграфи и наредби за всичко, също не съществува регулация по отношение на правоспособността в имплантологията. Всеки дентален лекар, който е завършил магистратурата си, има право да поставя зъбни импланти. Дори и в Белгия, в държавата с най-голяма концентрация на бюрократи (все пак в Брюксел са базирани повечето управителни органи на Европейския Съюз), положението не е по-различно - всеки зъболекар, който желае, може да започне да поставя импланти, само е необходимо да изкара курс за това. При това курсът е от порядъка на няколко седмици, няма отделна програма за специализация по имплантология.

При всички тези регулаторни проблеми все пак остава въпросът - ако един пациент има нужда от зъбни импланти, на кой зъболекар да се довери и при кого да се подложи на лечение? Това е въпрос, на който не може да се даде еднозначен отговор както да доста други въпроси в медицината. Технически поставянето на единичен имплант без костна пластика не е по-сложно от разпробиването на един коренов канал за изработка на щифтово изграждане. Поради това според мнението на нашия екип такива оперативни интервенции са напълно във възможностите на всеки един зъболекар, който не се страхува от зъбни екстракции. Следва да се има предвид че настоящата статия е писана от д-р Венцеслав Ралев, който е дипломиран лицево - челюстен хирург със завършени магистратури по медицина, дентална медицина и здравен мениджмънт. Малко по-различно стои въпросът при по-обемните оперативни интервенции като повдигане на синусовия под, костни пластики с помощта на титанови мрежи или автогенна кост. На пръв поглед това са по-сложни операции, които изискват намесата задължително на лицево - челюстен хирург и много колеги са именно на такова мнение. Практически обаче ситуацията е доста по-различна! В цяла България има много специалисти по дентална медицина, които ежедневно поставят голям брой импланти и от доста години извършват и костни пластики там, където е необходимо. Същевременно една огромна част от тези зъболекари не са защитили специалност по орална или лицево - челюстна хирургия, нито по имплантология. Това се дължи на комплексното действие на множество фактори - ограничен прием на специализанти в медицинските университети, лоша психосоциална среда в университетите, различни други демотивиращи фактори като необходимост да се напусне работа за продължителен период от време... Разбира се, заслужава си да прекъснеш работа за няколко месеца с цел да се обучаваш по орална хирургия; проблемът е че в една голяма част от времето за специализация всъщност денталният лекар не се обучава, а се налага да прекарва времето си по коридори и кафенета в университетите - чисто организационен проблем, но всъщност дълбоко несъответствие между учебната програма и съвременната реалност! Във времето, в което специализантът седи в коридора на Факултета по Дентална Медицина и очаква незнайно какво, частнопрактикуващият зъболекар поставя зъбни импланти, лекува усложнения и провали (свои и чужди), трупа опит, квалифицира се и се развива. При така създадената ситуация е очевидно накъде следва да се насочи един пациент, който има нужда от поставяне на зъбни импланти. Разбира се, това далеч не е еднозначен отговор и в ежедневната практика се срещат всякакви специалисти с най-различно ниво на квалификация, познания и опит. Поради това съветът на нашия екип при избора на зъболекар, който да постави зъбни импланти на всеки един пациент, е следният - преди да се подложите на каквото и да е лечение, проучвайте и питайте, в реална и виртуална среда. Най-обективна информация може да се получи единствено със задълбочено проучване и разговори с различни хора в течение на дълъг период от време - според теорията за разпръснатото познание на Мизес и Хайек, която е приложима в различни области на икономиката, но важи и с пълна сила в областта на медицината и имплантологията. Според тази теория всички хора в едно общество имат колективно познание, което винаги е по-адекватно на реалността спрямо познанието на отделен индивид или група от индивиди - централен планиращ орган. Така че преди да се решите при кого да се подложите на лечение, попитайте по възможност повече хора от вашето населено място кой дентален лекар работи в областта на имплантологията, какъв клиничен опит има, от колко време поставя зъбни импланти, колко често и т.н. Поискайте да видите снимки и гипсови модели на негови/нейни предишни случаи - в някои ситуации един пациент няма необходимите познания да оцени качеството на едно проведено лечение, но в други ситуации качеството на проведеното лечение е очевидно добро или не толкова добро. Според много специалисти по маркетинг и реклама "Българинът обича да препоръчва!". Според нашето лично мнение това твърдение е валидно в глобален мащаб, а не само при българите; особено когато става въпрос за човешкото здраве, е най-нормалното всеки един от нас да говори с максимален брой хора, подложили се дадено лечение и да изисква максимален обем от информация за различните методи на лечение.

Бъдещето на зъбните импланти

Какво е бъдещето на зъбните импланти? Според повечето изследователски екипи рано или късно денталните лекари ще спрат да поставят зъбни импланти. Причините за това са много и от различно естество. Профилактичните програми биха довели до много по-малка степен на загуба на зъби - първоначално това ще се случи по отношение на кариеса и неговите усложнения. Там профилактиката напоследък дава резултати и сред по-младите поколения кариесът значително намалява като честота. Доста по-сложна е профилактиката по отношение на заболяванията на пародонта - тя е трудна, изисква постоянство от страна на пациента и зъболекаря и огромни усилия. За да има един човек здрав пародонт, е необходимо да отделя поне 30 - 60 минути дневно и да елиминира действието на всякакви потенциално вредни фактори като тютюнопушене, кафе и сладки и лепкави храни. Поради това и заболяванията на пародонта още дълго време ще бъдат широко разпространени в световен мащаб, съответно ще водят и до загуба на зъби и необходимост от протезиране с или без зъбни импланти. Спорна е ефективността на всяка една профилактична програма изобщо - през 1980-те години упорито се говореше за концепцията на СЗО "Здраве за всички през 2000 година"; годината на милениума отдавна отмина, но здравето за всички си остава една трудно постижима мечта.

Друга причина за спиране на развитието на имплантологията в световен мащаб са регенеративните терапии и намесите върху генома на човека. Описани са регенеративни терапии, които също са на генно ниво, но са още в експериментален стадий, при които дори при един тотално девитализиран зъб може да се формира нова пулпа, която да прорастне в пулпната камера и зъбът да стане отново витален. Напредък се бележи и в регенерацията на пародонта. Съществуват и методи, при които чрез намеси върху генома може да се накара организма да формира зъбен зародиш (а впоследствие и изцяло функционален зъб) на мястото на обеззъбен участък. Всички тези лечебни методи звучат крайно оптимистично и със сигурност ще се прилагат един ден в практиката; проблем е обаче огромният риск, който съпровожда всички намеси върху генома на човека, а и на всеки жив организъм изобщо. Намесата само върху един ген може да отключи и много други, понякога с непридвидим и крайно неблагоприятен резултат - ако на един пациент липсва горен централен резец и се програмира геномът да накара организма да образува нов зъб там, това може да доведе и до някои съпътстващи тежки патологични процеси - например карцином на панкреаса или дори поникване на хобот на слон на пациента! Рискът е съвсем реален и до детайлното проучване на генотипа на човека всякакви намеси върху него би трябвало да се извършват с повишено внимание или да не се извършват изобщо, каквото е схващането на повечето учени, философи и хора на религията. Така че в следващите няколко десетилетия със сигурност ще се поставят все повече и повече зъбни импланти!

Зъбни импланти - същност

Зъбни импланти - предимства и недостатъци


Зъбни импланти - история

Зъбни импланти - практическа полза

Зъбни импланти - показания и противопоказания

Зъбни импланти - успеваемост и трайност

Зъбни импланти - кой има право да ги поставя?

Бъдещето на зъбните импланти