Циркониева корона

Цирконий произлиза от арабската дума Zargon, което означава златен. Циркониевият диоксид е случайно открит от германския химик  Martin Klaproth през 1789 година по време на негови изследвания за скъпоценни камъни. Първоначално материалът се е използвал в медицината (по-специално в ортопедията) за изработване на тазобедрени стави. Впоследствие са правени различни комбинации от цирконий  с  магнезий, калций, итрий. През последните години се е наложила цирконий - итриевата керамика, по-известна като Tetragonal Zirconia Polycrystals или TZP.  Итрий базираните керамични блокчета  са бели на цвят, което от своя страна затруднява употребата им във фронталната област. За да се избегнат тези проблеми, системи като LAVA  позволяват оцветяването на блокчетата преди тяхното синтероване съобразно разцветката на Vita от 1 до 7 цвята.  Заради транслуцентните свойства  на тази система  се налага покритие с козметична керамика  за цирконий и по този начин се контролира избраният цвят. Поради своята изключителна механична издържливост, която ще бъде описана подробно по-долу, този материал е бил използван при производството на совалки, в автомобилостроенето и оръжейната индустрия. През 1990 година е дадено разрешение да се използва цирконий за направата на абътмъни в имплантологията. До днес циркониевите конструкции остават предпочитани в съвременната дентална медицина.

Схема на трите основни типа керамични корони, които се изработват в момента в световен мащаб. С цифрата 1 е означена короната, изработена по технологията на т.нар. пресована керамика - при нея короната е в общи линии монолитна и еднородна маса, която след пресоване на керамиката се оцветява и глазира. Съществуват и керамични технологии, при които се изработва чиста керамика само чрез нанасяне без метален скелет, но тяхната здравина е незадоволителна и поради това те не можаха да получат широко приложение в практиката. При металокерамиката има метално кепе, което на схемата е означено със сив цвят - корона номер 2. При циркониевите корони също има кепе, но то е изработено от циркониев оксид - корона номер 3 на горната схема, на която въпросното кепе е оцветено в бежов цвят. При металокерамичната корона металното кепе прозира през областта на шийката, където керамичният слой е най-тънък и това води понякога до сивеене - на схемата тази област е означена със стрелки. При циркониевите корони и короните от пресована керамика такова сивеене се наблюдава изключително рядко, единствено в случай че прозират тъмно оцветени зъбни тъкани от щифтовото изграждане. За да се избегне сивеенето, е необходимо при изпиляване за металокерамични корони да се осигури достатъчно широк праг, което при живи зъби не винаги е удачно; циркониевите корони в най-общия случай изискват по-малко изпиляване, а прескерамиката - най-малко. Поради това при живи зъби прескерамиката е най-удачен вариант с оглед отнемането на по-малко количество зъби тъкани, което е по-биологично и предпазва от постоперативна свръхчувствителност.

Циркониевият скелет се изработва винаги чрез фрезоване на готови циркониеви блокчета. До момента не е позната друга технология за изработка на цирконий. Съществуват апарати за фрезоване, които изработват корони и вставки (инлей, онлей, овърлей) директно в денталния кабинет; други пък се инсталират в лаборатории. Клинична система е Cerec (Sirona - Германия), която позволява да се изработват едномоментно циркониеви конструкции в денталната клиника. При тях обаче короната или вставката е изработена изцяло от цирконий, върху който не се нанася никаква керамика, както е показано на корона номер 3 на горната схема. В такива случаи короната много прилича на корона номер 1, единствената разлика е че не се изработва чрез пресоване на керамиката в готови форми, а се фрезова от готово блокче. Понякога за подобряване на механичната здравина на циркониевия оксид се добавя итриев оксид в концентрация 3 до 6 обемни процента. Последният има голяма здравина - якост на огъване около 900 МРа, като по този начин якостта на огъване на блокчето за фрезоване достига 103 - 127 МРа в зависимост от производителя. Тук е най-важното предимство на циркония пред пресованата керамика - при нея няма голяма якост на огъване и усукване, което изключва възможността да се произвеждат мостове от прескерамика - мостовото тяло се натоварва основно на огъване и усукване, което бързо води до фрактура. Обратно, пресованата керамика има голяма якост на натиск, което я прави отличен материал за единични корони - те се натоварват основно на натиск и поради това имат по-добри механични качества от циркониевите. Допълнително предимство на прескерамиката е по-високата прозрачност, която се дължи на липсата на каквото и да било кепе. Това води до по-добри естетични резултати при протезиране в областта на горните фронтални зъби и особено на долните фронтални зъби. По отношение на транспарентността цирконият заема междинно място между прескерамиката и металокерамиката. В повечето случаи цирконият има достатъчна прозрачност за преминаване на светлината на фотополимеризиращата лампа, което позволява за циментиране да се използват дори и цименти, които се полимеризират единствено от светлина. Това няма как да се осъществи при металокерамиката - металното кепе е абсолютно непрозрачно и не позволява преминаване на светлина. Поради това не може металокерамична конструкция да се циментира с фотополимеризиращ цимент - например Rely X Veneer на 3M ESPE. За циркония обаче най-добри резултати се получават при циментиране с двойнополимеризиращ цимент - реакция на втвърдяване на химио- и фотополимер, каквито цименти на пазара има десетки.

От написаното по-горе следва,че цирконият е надежден материал,който позволява изработването на големи конструкции - до 16 членни мостове. Освен с голямата си устойчивост и естетика,циркониевите конструкции се отличават с перфектна биосъвместимост,светлопропускливост, ниска тополопрводимост и не пороменят цвета си с времето.

Има определени изисквания на които трябва да отговарят изпилените зъбни тъкани при тяхната подготовка- пънчето трябва да е с височина минимум 4-5 мм. Препоручителната препарационна граница да бъде с хоризонтален праг,със заоблен вътрешен ъгъл или широка дъговидна препарационна граница. Последната е желателно да се използва за корони, а за мостове - хоризонтален праг със заоблен вътрешен ъгъл. Останалите препарационни граници са контраиндицирани за използването на цирконий.Пародонталните тъкани трябва да са в клинично здрави,без възпаление.

От изключително значение е след подготовката на зъбите (тяхното изпиляване) - те да бъдат предпазени във временни конструкции. Последните представляват пластмасови корони, които се поставят върху изпиления зъб/зъби до изработването на постоянните конструкции. Имат ниска цена,но значително отстъпват по здравина,точност и естетика. Използват се по следните причини:

Противопоказания:

Запазете си час за безплатен преглед и консултация на телефон 032 642056

Можете да отправите и запитване по е-мейл - ralev@dentist.bg или office@ralev-dental.bg  Керамични вставки  Зъбни импланти  Композит  Антибиотици   Изцяло керамични конструкции

Фрактурирана циркониева корона, подлежаща на смяна

Научна кариера на д-р Венцеслав Ралев    Металокерамика    Имплантологичен семинар в Сеул    Адрес на нашата практика   Ецване  Свързваща система

Циркониевата корона е свалена и зъбът е готов за снемане на отпечатък за нова корона. Вижда се доброто състояние на гингивата, поради което публикуваме тази снимка в секцията за циркониеви корони на нашия сайт. Характерна за циркониевата керамика е отличната биологична поносимост - керамиката, която се нанася върху циркониевото кепе, а и самото кепе, се приема много добре от зъбния венец и меките тъкани срастват поне на теория с циркония. На практика това не винаги се получава, основно поради натрупвания на зъбна плака.

В областта на страничните зъби действат дъвкателни сили със значителна големина - понякога до 1031 Нютона. Освен това натоварването е циклично и средата - влажна, което може да доведе до отслабване на здравината на циркониевите корони до 50 % - Jung, Peterson, Journal of Dental Research 2000: 79: 722 - 731. Значение има и с какъв цимент ще бъдат фиксирани короните - циментирането с адхезивен цимент към естествените зъби на пациента подобрява устойчивостта към фрактури, което е потвърдено от множество клинични проучвания - Bindl et ale, Dental Materials 2006: 22: 29-36. Същият автор съобщава за успеваемост от 94.6 % за период от 7 години на адхезивно циментирани циркониеви корони върху естествени зъби в своя статия - International Journal of Prosthodontics: 2005; 18: 219-224. Отдавна вече циркониеви корони не се използват само при протезиране на естествени зъби, но и върху зъбни импланти. Това налага да се проучи устойчивостта на циркония на фрактуриране при циментиране върху имплантатни надстройки - титаниеви и циркониеви, тъй като фрактурирането на една корона върху имплант е неприятно усложнение и изисква незабавната подмяна на протезната конструкция. През 2008 година швейцарски изследователски екип публикува статия в International Journal of Oral and Maxillofacial Implants - Wolf, Bindl, Schmidlin et ale, vol. 23, nr. 4, 609 - 617. Авторите проучват устойчивостта на единични циркониеви корони спрямо фрактури - при различни типове циментиране, както и при различна височина на имплантатната надстройка. При имплантатите има сравнително по-голям екватор, сравнено с този при естествените зъби, тъй като почти винаги абатмънтът на зъбния имплант е с по-малък диаметър от естествения зъб на пациента. Това според авторите предразполага към фрактури, и то основно при натоварване при натиск - което пък натоварване е най-изразено при при единични корони в областта на горните и долни странични зъби. Швейцарските автори са решили да проучат три типа форма на абатмънта - с разстояние от 0.5 милиметра до оклузалната повърхност на короната (корона 1 на схемата горе), с разстояние 1.5 милиметра (корона 2) и разстояние 5.5 милиметра - корона 3. Короните, които подлежат на изпитване, са изработени изцяло от цирконий, без нанасяне на допълнителна керамика, чрез фрезоване с парат за клинична употреба - Cerec 3, Sirona. Оклузалната повърхност е оформена така че да съответства на стоманено топче, което да се притисне до короната с постепенно нарастваща сила до фрактуриране на короната. За основа колегите са използвали титанови и циркониеви абатмънти, а за циментиране - три вида цименти: Ketac Cem (глазйономерен цимент на 3M ESPE - Германия), Multilink (композитен цимент на Ivoclar Vivadent - Лихтенщайн) и Panavia 21 TC (композитен цимент на Kuraray - Япония). За да се осъществи адхезивно циментиране, абатмънтите са награпавени с пясъкоструйник (когато са титаниеви) или ецвани с флуороводородна киселина (когато са циркониеви, както и вътрешната повърхност на короните). При това са използвани съответните праймери за метал и силанизатори за цирконий. По този начин се спазва точно адхезивният протокол и адхезията е добра, поне доколкото позволява съвременната композитна технология.

Всички корони са монтирани в универсална тестваща машина - RM 50 Schenck Trebel - Швейцария. Короните се натоварват до фрактуриране, като апаратът отчита при каква сила се получава счупване и я записва. Какви са резултатите? Крайно интересни. Така например при група 1 - оклузална дебелина 0.5 милиметра - има ясно изразена тенденция за по-чести фрактури. Между група 2 и група 3 (съответно оклузална дебелина 1.5 и 5.5 милиметра) няма статистически значима разлика. Това налага при планирането на препарацията за циркониеви корони да се спазва правилото да има достатъчно дебелина спрямо антагониста - поне 1.5 милиметра, като с нарастването на дебелината над тази вече няма по-голяма здравина на короната. Положението при металокерамиката е точно обратното - с дебелината на керамичния слой опасността от фрактура нараства и при дебелина над 2 милиметра вече фрактурата е сигурна (поне според указанията на повечето производители). На схемата горе има показана металокерамична корона, в която рисковите зони са означени с червени звездички - там вероятността от фрактура е особено голяма. Поради това скелетът на металокерамичните конструкции трябва да повтаря в умален вид контура на моста или короната, за да бъде минимална вероятността от фрактура - още по-добре е това че керамиката по този начин става с равномерна дебелина. При проучването на различни видове абатмънти се оказва, че при титанови надстройки фрактурата се получава при значително по-големи сили. Това е на пръв поглед парадоксално поради различния модул на еластичност при двата материала, което да води до действие на титана като клин, вбит в циркониевата корона. Но все пак, за да бъде проучването обективно, авторите са спазили точно адхезивния протокол, предоставен от производителя. Това включва употребата на праймер за метал - той включва метакрилатно - фосфатни естери, които осъществяват връзка и с титана, и с циркониевия оксид - все пак, цирконият си е метал така или иначе. Естерите осъществяват връзката с метала, а метакрилатът - с композита, тъй като композитният цимент е също на метакрилатна основа. Но титановите надстройки са обработени с пясъкоструен апарат, а циркониевите са ецвани с флуороводородна киселина - известно е, че пясъчната струя разрушава циркония и поради това не е удачен вариант за обработката на циркониеви абатмънти. Авторите се съмняват че микроабразирането е причина за по-добрата устойчивост на корони върху титанови настройки, възможно е за тази здравина роля да играят комбинирани фактори - микромеханичните ретенции в комбинация с по-добра връзка на титана с естерите от металния праймер. 

Начинът на циментиране също оказва голямо влияние - за контролна група авторите използват короните, циментирани с глазйономерен цимент, като се установява че при двете опитни групи, циментирани адхезивно, честотата на фрактурите е при значително по-високи сили. Циментът на Kuraray показва по-голяма устойчивост спрямо този на Ivoclar, но все пак разликите са статистически незначителни.

Дали се получава кохезивна или адхезивна фрактура при композитния цимент? Това авторите не успяват да установят, но то не и предмет на настоящото проучване. В някои участъци се фрактурира керамиката, а в други фрактурната линия е в предела на композитния цимент, т.е. фрактурата е от смесен характер. В литературата за композитите има изписани хиляди статии за кохезивните и адхезивните фркатури. През последните години повечето свързващи системи успяват да постигнат здравина на връзката, която води винаги до кохезивна фрактура - чупи се зъбът или материалът, а не бондът, което обезсмисля постигането на по-голяма здравина на връзката. В статията на швейцарските автори не се говори за фрактура е пределите на титановия абатмънт, което е логично - титанът е много по-здрав и от циркония, и от композитния цимент. Във всеки случай най-важният извод, до който достигат Daniel Wolf и колектив, е че циркониевите корони трябва да се циментират адхезивно и дебелината на короната оклузално трябва да бъде поне 1.5 милиметра, за да не се стига до счупване на короната.

Зъбно пънче, върху което ще бъде циментирана циркониева корона

Имплантати    Композитни материали    Зъбни мостови протези    Електронен магазин за материали    Композитни материали

Готовата циркониева корона. Наложе се леко да изградим с композитен материал режещите ръбове на зъби 11 и 12. Подмени се композитната обтурация и на зъб 12, но се наблюдава маргинално оцветяване, което е в резултат на недобрата адхезия. Зъботехникът дори е успял да нарисува пукнатината на зъб 11 върху короната на зъб 21, за да има симетрия - както казват някои колеги, красотата е симетрия. Вижда се отличното състояние на зъбния венец около циркониевата корона, тъй като снимката е направена около една година след нейното циментиране - налице е добро епително прикрепване на епитела към циркония, което се дължи на отличната устна хигиена на пациентката. Предстои смяна на компрометираната обтурация на зъб 12.

Циркониев мост с добре моделирана оклузална повърхност. Нанесено е нормално оцветяване по фисурите

Зъбен имплант    Вход във форума за пациенти    Нашият търговски отдел    Избелване на зъби    Ецване    Синус лифтинг Композит    Изцяло керамични конструкции

Същата мостова протеза от вътрешната страна - вижда се циркониевият скелет

Вход във форума за пациенти    Инженерно - технически отдел    Електронен магазин за материали    Композитни материали  Зъбни импланти

Зъбните пънчета, върху които ще се циментира циркониевият мост. Информация за щифтовите изграждания прочетете тук...

Циркониевият мост е циментиран върху пънчетата

Композитни обтуровъчни материали    Вход във форума за пациенти    Избелване на зъби    Ецване    Синус лифтинг   Изцяло керамични конструкции

Две циркониеви надстройки върху имплантатите от системата Nobel - Biocare

Щифтова корона    Щифтово изграждане

С композитен цимент са запечатани отворите, през които се завинтва свързващият винт

Двете корони са фиксирани

Избелване на зъби    Електронен магазин за материали    Композитни материали    Ецване    Синус лифтинг   Изцяло керамични конструкции

Снимка под малко по-различен ъгъл. На шестия зъб е изработена металокерамична корона. Има малки излишъци от цимент, които е необходимо да се почистят, тъй като дългосрочно създават проблеми - възпаляват гингивата, задъжат микроорганизми, механично притискат меките тъкани и т.н. Много автори дори препоръчват да се използва увеличителна техника при почистване на излишъците, което гарантира максимална прецизност по време на работа. Увеличителна техника (микроскоп или очила) е добре да се използва и при проверка на точността на протезните конструкции, тъй като точното съвпадане на короната с прага също е от голямо значение за дългосрочния резултат от протезирането.

Циркониев мост върху импланти. Гингивата около абатмънтите е обработвана с диоден лазер с цел ретракция и спиране на кървенето, тъй като кръвта би попречила на осъществяването на адхезивния протокол, който е описан от швейцарския екип в горната статия. Дидоният лазер има действие в няколко отношения - спира кървенето, действа бактерицидно и ускорява оздравителните процеси. Винаги след обработка с диоден лазер се наблюдава много бърз оздравителен процес, като няколко дни след това гингивата е клинично здрава.