На снимката - д-р Иван Начков и д-р Венцеслав Ралев по време на курса по хирургия на долната част на лицето и шията в гр. Яш - Румъния. В Университета по медицина и фармация в града се организира цикъл от курсове от различни области на лицево - челюстната хирургия. Канят се лектори от цяла Европа; четат се лекции на различни теми и се създават връзки между специалистите от целия балкански регион. Подобни инициативи на университетите по света и у нас е необходимо да бъдат стимулирани по всякакъв начин. През периода 2005 - 2007 година курсовете в Румъния бяха толкова интензвини, че д-р Ралев в ентусиазма си покрай общуването с хирурзи от Яш и Букурещ дори започна да изучава румънски език. През 2010 година румънските колеги колеги органзираха конгрес и в град Констанца, който отново посетихме.
On-line стоматологични консултации Зъбни импланти
Сградата на Университета по медицина и фармация в град Яш. При ясно време се получават чудесни снимки, тъй като централната фасада гледа на юг и винаги е огрявана от Слънцето. Налице са известни изкривявания, които са грешка на фотографа, но по това време все пак не разполагахме с обективи от типа Tilt-and-Shift. Все пак този кадър е до голяма степен класически - среща се върху пощенски картички, различни информационни брошури за града и за Румъния изобщо. Това е един от най-старите университети в страната - град Яш е бил културно и научно средище още през XV - XVI век, така че учебното заведение възниква естествено, благодарение на големия брой образовани хора и традицииите във всяка една сфера на човешкото познание.
На снимката - д-р Григоре Михалаке (Университет по медицина и фармация, Яш, Румъния) и проф. Мишо Вираг (Загреб, Хърватия). Д-р Михалаке беше главен организатор на научните прояви в град Яш. Професор Вираг беше главен организатор на конференция по онкология на главата и шията в град Загреб през 2008 година, както и председател на Европейския Конгрес по Краниомаксилофациална хирургия в град Дубровник през 2012 година. За съжаление този невероятен преподавател и специалист в областта вече не е сред нас. Неговият учител обаче, професор Джейтин Шах, през 2024 година водеше няколко лекции по време на конгреса в Рим и беше в отлично здраве; между другото, през 2018 година професор Шах пък беше в България за Втория национален конгрес по лицево - челюстна хирургия в град Варна.
Туристическият информационен портал
На път за конгреса - снимка на Моста на Дружбата, по-късно преименуван на Дунав мост. Пътят от Пловдив до Яш дълго време беше установена традиция за екипа на Клиниката по лицево - челюстна хирургия в Пловдив. За съжаление в един момент курсовете в Яш бяха прекратени. Главен организатор беше Европейската асоциация по Кранимаксилофациална хирургия, която организираше курсовете на ротационен принцип - следващият цикъл беше в Република Македония (през 2007 година, в днешно време държавата се нарича Северна Македония). Това доведе до прекъсване на вече установени традиции и следващото поколение специализанти вече не посещаваше курсове.
Емблематичен политически лидер от епохата на социализма - Ниолае Чаушеску и неговата жена - Елена Чаушеску. Първата дама на Румъния е била председател на Румънската академия на науките, но е имала образование... до четвърти клас! Българските зевзеци наричаха българския държавен глава Бай Тошо, а румънския - Кольо Чаушев.
Според популярен туристически анекдот българинът гледа турски сериали, ходи на море в Гърция, яде сръбска скара (и, разбира се, слуша сръбски поп-фолк) и има роднини в Северна Македония. Румъния като че ли остава встрани от съседските страсти (на Балканския полуостров такива не липсват) и е близка до България, но някак непозната и чужда. Това са социологически тенденции, които се проявиха с пълна сила при първите ни посещения в Румъния - никой от нас не беше ходил преди това в страната и нямахме познания какво точно ни очаква. След 1989 година България и Румъния бяха обединени в едно по отношение на интеграцията - първоначално в НАТО, а впоследствие за ЕС и навсякъде другаде. Така беше по-лесно за всички европейски и американски институции - от Брюксел и Вашингтон Балканите изглеждат доста по-разбираеми при обединение в група. Между другото, по сходен начин бяха обединени и страните от така наречената Вишеградска четворка - Чехия, Словакия, Полша и Унгария.
Всъщност България и Румъния доста си приличат; тъй като двата народа обаче не искат да си признаят това, се обръща внимание основно на разликите между тях. Един от любимите спорове е чия е общата средновековна държава - тя е българска, под владението на династията на Асеневци, но само се опитайте да обясните това на румънските националисти! Според много от тях южната граница на Румъния е... Стара планина, което твърдение очевидно не се нуждае от коментар. Влашкото и Молдовското княжество запазват своята относителна самостоятелност от Османската империя много дълго след превземането на Търновското царство; към тези княжества са пренесени голям брой книги, свети мощи и икони от България, както и са емигрирали голям брой хора. Един от символите на България, мощите на Света Петка Търновска, се съхраняват именно в манастира в Яш. Векове наред ръмънците използват кирилица и възприемат славянски думи - например ДА, което не се среща в нито един от групата на романските езици. Езиковите заемки навлизат до толкова силно в румънския език, че през XIX век лингвистите дори започват да водят спор за принадлежността на румънския - дали е от групата на славянските или романските езици? В древността по някаква причина дакийските племена са изпитвали огромен респект към римляните, давали са момичетата си за жени на римските легионери и в един момент римското влияние в Дакия става толкова силно, че местните езици изчезват и населението започва да комуницира с наречие на латинския, а впоследствие и на романския език. Подобен феномен не се наблюдава нито при траки, нито при илири, а още по-малко при македонските племена... В кръга на шегата някои лингвисти казват че румънският език представлява селска или дори оркска версия на френския и италианския. Други изследователи с повече въображение изтъкват мелодичността и благозвучието на румънския; това твърдение изобщо не е лишено от логика, тъй като езикът съдържа най-голям брой дифтонги и трифтонги от всички романски езици. Над един склад за авточасти в покрайнините на Букурещ имаше тебелка - Motoare prentru camioane şi tractoare (мотори за камиони и трактори); фразата наистина звучи много мелодично, въпреки че описва нещо далеч не толкова чисто и благозвучно!
Модерната румънска държава, която обединява Влашко, Молдова и Трансилвания, през началото на ХХ век в разцвета на национализма полага сериозни усилия да укрепи латинското в идентичността си и да подчертае принадлежността си към романските народи. Букурещ започва да се нарича Малкият Париж - очевидно хибридните атаки на римската пропаганда са били крайно успешни, тъй като внушенията на тази пропаганда продължават да въздействат дори и след две хилядолетия.
Под въздействие на православната идеология румънците доста активно помагат за Освобождението на България от турско робство. След това двете страни започват активно състезание на тема кой е по-голям националист, кой е по-силен и кой е по-западен. Състезанието е с променлив успех през различните исторически епохи. През 1913 година прочутият американски журналист Джон Рийд показва предпочитания към България, като заявява че геополитическият ключ към Балканите е именно нашата страна, а не Румъния. Според въпросния журналист с преминаването на река Дунав от север на юг човек попада в друг свят. София е доста по-напреднала в своето икономическо развитие в сравнение с Букурещ и дори прилича на оживено нововъзникнало градче от Северозападното крайбрежие на САЩ - дори в много отношения авторът оприличава София на Сиатъл. Нямаме информация какво точно е провокирало подобни симпатии на американския журналист към България и нейната столица - възможно е някоя местна красавица да е изиграла решаваща роля (французите казват - cherchez la femme), но във всеки случай в Букурещ се срещат дори повече на брой красиви жени, отколкото в София...
България и Румъния са воювали два пъти. Румъния превзема Северна и окупира за кратко Южна Добруджа. Там кралица Мария построява двореца в Балчик, който представлява туристическа атракция и до днес. Но дори и това не повдига градуса на междусъседските емоции - незаинтересоваността между двете нации остава. Румънски националисти през 2014 година започнаха кампания за предаване на сосбтвеността на двореца в Балчик на румънското министерство на културата; тази кампания обаче не впечатли никого и съответно доста бързо затихна. Не се разгоряха никакви националистически страсти! Доста по-различно стоят нещата между България и Северна Македония, Сърбия или Турция - през различните исторически периоди ние сме изградили дълбоки връзки с тези народи, а за повечето здравомислещи хора на практика не съществува въпросът дали българите и македонците са един народ или не.
Ключови са разликите между България и Румъния в отношението им към Русия. Румъния граничи с нея, воюва с нея и губи територии - Бесарабия (днешна Молдова) и Северна Буковина, която днес се намира в пределите на Украйна. Именно в Южна Буковина пък е разположен град Яш, за който става въпрос в настоящото изложение. Границата с Република Молдова пък е отдалечена пък само на тридесетина километра от Яш. По време на Втората Световна Война румънците се бият на страната на Нацистка Германия и влизат в Одеса. Доста голям румънски контингент участва в битката при Сталинград. Страната е основен източник на нефт за Вермахта, което е от ключово значение при военните действия. Поради всички тези причини като цяло отношението в Румъния към Русия е негативно, докато българското общество е доста поляризирано към Съветския съюз и Русия в частност - срещат се крайни русофили и крайни русофоби. Румъния не беше от най-лоялните членки на Варшавския договор - например не бойкотира Олимпийските игри в Лос Анжелос през 1984, нито изпрати войски в Прага през 1968 и Будапеща през 1956. В последните години на Чаушеску обаче българите бяха горди, тъй като румънците учеха български, за да могат да гледат телевизионни предавания - кулата в Русе е висока цели 250 метра, и освен това е построена на доста високо място, за да може да приема сигнал от връх Ботев. По права линия от Русе до Букурещ разстоянието е само 60 километра, така че има отлична пряка видимост - съответно в Румъния българската ефирна телевизия беше доста популярна.
След 1989 Румъния прие Запада с отворени обятия, а София дълго време гравитираше в орбита около Москва и постсъветското политическо пространство. В същото време обаче румънският комунизъм беше доста по-суров и брутален от българския. Диктаторът Николае Чаушеску и неговата съпруга Елена разрушиха Малкия Париж с маниакалното си влечение към монументалната архитектура (виж снимките по-долу). Дворецът на Народа в Букурещ (днешният парламент) представлява най-тежката сграда в света и се вижда от Космоса - по време на построяването си пък е втора в класацията по РЗП след американския Пентагон. Зловещата тайна полиция Секуритате мачкаше народа и в сравнение с нея агентите на Държавна Сигурност изглеждаше като отряден съвет от петокласнички. Незнайно по какви причини в средата на 80-те години на ХХ век Чаушеску реши да изплати целия външен дълг на Румъния, което доведе до крайна мизерия и потресаващ глад. Според популярен виц от онова време най-бързото животно е това, което може да прекоси Румъния без да бъде изядено.
През това време в Румъния гледаха българска телевизия - по-свободна и по-западна от тяхната. Колеги от Румъния дори успяха да изпеят песничката "Аз съм Сънчо", което предизвика сълзи на умиление у д-р Анастасия Желева. Много румънци могат да изпеят и сигнала на Студио Х или дори на Панорама. Това твърдение е валидно основно за Южна Румъния - телевизионният сигнал от кулата в Русе достигаше безпрепятствено до Букурещ и Крайова, но на север вече не беше възможно приемането му.
Рухването на комунизма беше доста по-кърваво в Румъния в сравнение с България. След това започна ново състезание - кой ще напредне повече в прехода. Тук България имаше краткосрочно, а Румъния - дългосрочно предимство. Българите стратираха от доста по-високо стъпало и до началото на XXI век постигнаха повече. В Румъния обаче промените се извършваха доста по-лесно поради доста по-голямото население. И в Румъния, както и в България през 90-те години, хората бяха разделени. Караха се за политика със страст, която може да се види само в постсоциалистическите общества. Донякъде това твърдение е валидно и до днес. Народът и в двете страни смята политиците за корумпирани и те рядко го разочароват. Бързо обаче намират начин да подтиснат недоволството и напрежението - управляват на ротационен принцип, като задкулисните уговорки са нормална практика.
В глобалната конкуренция за пазари и геополитическа роля големината има значение. С нейните 19 милиона души Румъния е ценен сътрудник в Черно Море, където Украйна е изтласкана, Турция - несигурна, а Русия - мощна и амбициозна. Румънците нямаха колебание дали да кандидатстват за членство в НАТО, докато в българското общество отново се изказваха крайно поляризирани мнения по тази тема. Посланикът на Румъния в САЩ Мирча Джоана (след това външен министър за периода 2000 - 2004 година) респектираше вашингтонския елит с осанка, чар и пищни приеми. В един ден стотици хиляди румънци излязоха на улицата, за да погледнат на Запад - докато подобен ентусиазъм в България просто нямаше. От позицията си на стабилен натовски стожер Румъния можеше да влияе по всякакъв начин в Молдова. Политици от десницата като бившия президент Траян Бъсеску редовно ядосват ЕС с непремерени изявления за общото бъдеще на двете страни; тъй като Молдова има териториален спор с Русия за Приднестровието, в обозрим период от време тя не се очертава да кандидатства за членство в ЕС, докато Северна Македония упорито се опитва да стане член на съюза. Букурещ и Кишинев си говорят доста по-приятелски от София и Скопие, между които редовно прехвърчат искри. Молдова изостави кирилицата и все повече хора там наричат езика си румънски, а не молдовски. Същевременно обаче молдовското общество е крайно поляризирано по отношение на членството в ЕС и всичко западно изобщо - и там се срещат крайни русофили и прозападни румънофили.
Румънският мащаб има и още едно предимство - способността да се формира качествен обществен елит. Това предимство е изразено при всяка една по-голяма страна в света, докато малките държави като България са силно ощетени в това отношение. Румънците вярват на своите лидери и ги следват, като при това почитат държавността. Радикалната правосъдна реформа и битката срещу корупцията намериха широка обществена подкрепа, а инициаторите Моника Маковей и Лаура Кьовеши се превърнаха в национални геори и станаха известни в цяла Европа. В системата на правораздаването има и още една разлика - макар да воюваше срещу Секуритате, новата румънска власт запази полицейските структури на ниските нива. В резултат на това битовата престъпност в Румъния никога не стигна българските размери от средата на 90-те години на ХХ век. Според някои журналисти, социолози и политолози това твърдение изобщо не отговаря на истината - в края на 80-те години на ХХ век поради икономическата политика на Чаушеску страната достигна до крайна бедност, което от своя страна доведе до силно увеличаване на нивото на битовата престъпност. Известно е че последната е много пряко обвързана с доходите на населението, като това е валидно осбено много при ниски доходи. Обратно, при повишаване на нетния доход над едно определено равнище престъпността рязко намалява. В същото време големият размер на държавата е причина и за доста проблеми - има доста повече икономически задачи за решаване, по-голямо селско стопанство за субсидиране и повече бюрокрация за съкращаване.
Въпросът "Как ще ги стигнем американците" е философски и екзистенциален. Поради това е използван като меланхолично - иронично заглавие на песен и телевизонно предаване - и двете принадлежат на известния хуморист от близкото минало Тодор Колев. Но ако заменим американците с румънците, въпросът става много по-реалистичен и болезнен. Румъния е може би най-добрият пример за това какво България можеше да бъде, но не е. През 2024 година Румъния е достигнала 78 % от средните доходи за Европейския съюз, като с това изпреварва държави като Словакия, Гърция, Латвия, Унгария и Хърватия. България твърдо е заела последното място с 64 % от средния доход на ЕС. Разликата беше още по-голяма през 2020 година - тогава процентите бяха съответно 73 % и 55 %. Бизнесът също обича големите пазари. Именно поради това много международни компании изградиха своите централи за региона именно в Румъния, а не в България. Все пак условията за бизнес в двете страни донякъде са сходни - ниски преки данъци, стабилен валутен курс (в България дори има валутен борд), акцент върху чуждите инвестиции, включително в електроразпределението, както и надежда че инвеститорите няма да напуснат когато се вдигнат доходите. Румънският ръст в БВП е един от най-високите в ЕС - над 4 % преди пандемията от коронавирус и с прогноза от 5 % след нея. Докато в края на ХХ век средните домакинства в България поддържаха доста по-висок стандарт, още през 2002 - 2003 година румънците ни задминаха сериозно по този показател. Стигна се до там че понякога единият народ беше икономически по-напред, понякога - другият. Ту едните, ту другите периодично дърпаха Запада за ръкава и категорично заявяваха - ето, ние сме супер, но онези ни дърпат назад! Въпреки сходствата в областта на икономиката и политиката в северната ни съседка институциите и до днес не са напълно подчинени на партиите, немалко от корумпираните политици отиват в затвора, а геополитическата ориентация на страната, както вече беше споменато, е много по-стабилна. В Руъния обаче и до днес хората критикуват своето правителство заради магистралите на Бойко Борисов; поради по-големите разстояния и доста по-лошите климатични условия страната е доста по-назад със строителството на големи инфраструктурни проекти. Основният транспортен коридор е Арад - Констанца, който е дълъг цели 760 километра - в България подобни разстояния няма.
Румъния добива нефт от собствени находища и е богата на всякакви полезни изкопаеми. България внася петролни продукти от северната си съседка. Въпреки че петролът отдавна вече няма това значение, което имаше през 70-те години на ХХ век, приходите от експорт на суров нефт или (още по-добре) преработени продукти изобщо не са за подценяване - те са в състояние да осигуряват доста по-добър икономически стандарт за една страна за години напред. Още по времето на Втората Световна война в Румъния започва добив на петрол - дори Третият Райх разчита за доставки на петрол много често единствено и само на румънските находища. Поради това американските бомбардировачи през 1944 година се опитват по всякакъв начин да разрушат рафинерията в Плоещ.
Българският износ към Румъния включва трактори и някои други машини. През последните години българското Черноморие се превърна в хит за румънските туристи, които откриха в него една по-близка и по-евтина Гърция. Те научиха български, а родният ресторантски бизнес напечата менюта на румънски. Туристическият поток е насочен от север на юг, което е нормално поне за Черно море - в Румъния морски курорти няма, а точно на брега на север от Констанца е разположен... металургичен комбинат. Единствено до границата с България е разположен румънският курорт Вама Веке, където се събират всякави хипари и рокери. Тъй като потокът от автомобили се увеличи невероятно много, това доведе до задръствания и тежък трафик в градовете от Русе до Кърджали - което изисква и съответните инвестиции в инфраструктурата на България. Тунелът под Шипка би улеснил изключително много транспорта между двете държави, но за съжаление беше проектиран само с две платна; през последните години се строи магистрала от Русе до Велико Търново, но това по никакъв начин няма да бъде достатъчно - в идеалния случай ще бъде необходим поне четирилентов път по линията Велико Търново - Габрово - Казанлък - Стара Загора - Хасково - Кърджали - Подкова.
Интересни политически събития се разиграха в Румъния през декември 2020 година. В разгара на пандемията от коронавирус се проведоха парламентарни избори. Социалистите останаха най-силната партия, макар че гласовете им намаляха с една трета. Отдавна обаче никой не желае да се коалира с тях. Кабинет направиха четири дясноцентристки партии - една от тях е партията на влиятелното унгарско малцинство в Трансилвания. Зад управляващата коалиция стои и президентът - етническият трансилвански германец Клаус Йоханис, който също стана повод за не един и два политически вица. Една антиваксърска, антисистемна и националистическа партия (АУР) се представи доста над очакванията, а избирателната активност достигна историческо дъно. През последните години антикорупционните протести не стихнаха, като обвиненията бяха основно към социалистите. Всяка прилика с България е случайна и неволна.
В крайна сметка приликите, разликите и съперничеството се възприемат сходно от двете страни на река Дунав. Дори съседите ни изпревариха - такива констатации може да се чуят и от българи, и от румънци. Така спортният дух помага и напредъкът на едните служи за стимул на другите. Но няма да бъде лошо да се засилят двустранните връзки и двете общества да се опознаят повече. Не само големината и географията са от значение. Най-близката столица до София е Букурещ. Река Дунав означава транспортни връзки, бизнес и обща цивилизационна рамка. Повече от три десетилетия бяха необходими за построяването на втори мост над Дунав край град Видин, но още не можем да надхвърлим построеното от римляните на същата територия. Европейският съюз събра малко насила България и Румъния - но може би за добро? Въпросът, разбира се, не се поставя само в областта на икономиката. Сравнение може да се направи и в много други области и България не излиза победител в нито една от тях. Лошата новина е че Румъния не се справя толкова добре, колкото изглежда. Което води до още по-болезненото заключение че България се справя дори и по-зле.
Безплатни on-line консултации Конгрес в Солун
Клаус Йоханис - президент на Румъния. През зимата на 2025 година ще има президентски избори в страната и етническият германец вече няма да има право да се кандидатира, тъй като е изпълнил два мандата. По време на неговото управление имаше непрекъснати опити Румъния и България да бъдат приети в Шенген и еврозоната - въпреки че като цяло румънският народ не изгаря от желание да приема общата европейска валута като разплащателно средство. Румънската политика по отношение на Шенгенското споразумение беше като цяло по-остра и предизвикателна от българската. България беше доста по-сдържана, може би защото българските политици осъзнават (подсъзнателно или не) собствените си пропуски и състоянието на корупцията и съдебнаъа система в страната. И двата подхода обаче дадоха един и същи резултат - влизане в общото безвизово пространство само по въздух.
По отношение на еврото България през 2024 година няма проблем с инфлацията. Румъния обаче не изпълнява цели три от критериите за членство. Румънските доходи са доста по-високи от българските. Публичният дълг обаче е доста по-висок, а бюджетният дефицит надхвърля два пъти заветние три процента. Освен всичко останало този дефицит се вдига и очевидно са небходими съкращения, за да влезе страната в необходимите законови рамки за приемане на общата разплащателна валута. Отново през 2024 година обаче средната заплата в Румъния е 16 098 долара годишно, а средният доход разполагаем доход - 16 670 долара. В България тези показатели са съответно 14 460 и 11 666 долара. Средният румънски брутен вътрешен продукт също в доста по-висок от българския. Според икономиста Лъчезар Богданов растежът на Румъния, измерен средно за последните пет години, е 4.2 %, а за България - 0.2 %. Това представлява доста сериозна разлика. Очаква се през 2025 година румънците да имат право да пътуват без визи до САЩ, докато за българите не се очаква премахване на визите в обозрим период от време. Някои други показатели за качеството на живота обаче дават леко предимство за България - например достъпът до здравеопазване.
Главната улица в град Яш - като архитектурно оформление не се отличава особено от централните части на българските градове. В много свои квартали Яш прилича на град Добрич, което донякъде е нормално - все пак за известен период от време Добрич е бил в границите на румънската държава. Разбира се, архитектурата от времето на социализма на практика беше еднаква в цяла Източна Европа и в Съветския съюз - сиви панелени блокове без особено разнообразие и цвят.
Д-р Оана Кърдей и д-р Шербан Талпос по време на лекциите от семинара. Снимката е направена през 2006 година, когато и двамата колеги са специализанти по лицево - челюстна хирургия. През 2020 година д-р Талпос, който работи в град Тимишоара, беше вече един от най-изтъкнатите специалисти по ортогнатна хирургия в цяла Румъния. Тъй като д-р Талпос е роден през 1976 година, точно както и д-р Ралев, пред него има още дълги години на активна работа, при което колегата предстои да натрупа значителен по обем клиничен опит.
Сградата на румънския парламент, строена по времето на Чаушеску, погълнала огромни за времето си средства и стояла дълго време недовършена. Както се вижда на снимката, все още се извършват и някои довършителни работи. Все още това е най-голямата сграда в света като тегло, а като РЗП е на второ място след централата на Пентагона. Както всеки голям инвестиционен проект, сградата е възхвалявана, критикувана, охулвана, осмивана и подигравана, но определено е впечатляваща. Говори се дори че под нея има тунел, който се използва за състезателна писта от букурещките стрийт-рейсъри; не успяхме да проверим дали това твърдение отговаря на истината или е само градска легенда.
Националният театър в град Яш - сградата много прилича на Народния Театър "Иван Вазов" в град София. Тъй като на румънски театър е teatrul, това се оказа повод за безкрайни лингвистични ескперименти по време на курсовете и пътуванията ни в северната съседка. Опитвахме към всяка българска дума да добавим окончанието -ul и очаквахме румънците да ни разберат - общо взето, нещата ни се получаваха поради сходството в езиците. Веднъж поискахме да купим кутийка кибрит от едно улично павилионче, чиято продавачка не разбираше и дума английски. Опитахме да кажем kibritul, макар че изобщо не звучеше на румънски. Оказа се обаче че в езика на съседите се използва думата... кибрит - тя е от турски произход и в речника на Иван Богоров е предложен български аналог "Драсни - пални клечица". По разбираеми причини обаче днес се използва чуждицата кибрит.
Православен храм в Яш, в който са положени мощите на българската света Петка
"Как ще ги стигнем американците?" е песен, която представлява непреходен хит на легендарния български комик Тодор Колев от ранните години на прехода. Сатиричното му послание беше еманация на стремежа към по-нормален живот за цяло едно поколение, съзряло в мизерията през 90-те години на миналия век. Между 1994 и 1998 г. Тодор Колев дори водеше развлекателно предаване с това име по БНТ... Към края на този период, по времето на управлението на Иван Костов, България направи своите първи крачки към нормалността. Те се материализираха в стремежа на страната да стане част ЕС и НАТО. По това време на международната сцена България и Румъния вървяха в комплект. Тогава политическият елит в София разглеждаше северната ни съседка като излишен баласт, който ни бави по пътя към утопичния земен рай - цивилизованият Западен свят. Четвърт век по-късно местата на двете държави изглеждат напълно разменени. А ако беше жив, Тодор Колев вероятно би направил продължение или римейк на своята хитова песен, който щеше да носи името "Как ще ги стигнем румънците?". Защото, погледнато от Букурещ, в момента котвата (или спирачката) по пътя към Шенген всъщност е България.
В политически и икономически план румънците вече се намират далеч пред България. Ключовият фактор за това е не само, че те са по-голям пазар и по-близо до Европа, но и че се справиха много по-навреме и по-прагматично с корупцията. Изчиствайки кардинално своята правосъдна система, още преди 10-ина години те поведоха гражданска война с превзетата държава и това вече дава плодове. Така манталитетът на политическата класа (а и на бизнеса) на север от река Дунав се оказват тотално различни. Прокурорът Лаура Кьовеши се превърна дори в европейски символ на борбата с корупцията сред политиците и дори застана начело на европейската прокуратура - както вече стана въпрос. Това беше добър ход от страна на администрацията в Брюксел - необходимо е именно такъв човек да бъде назначен на ръководен пост, тъй като източноевропейците са доста по-запознати с начините за извършване на злоупотреби на държавно ниво. Едва ли един холандец или датчанин има и бегла представа от схемите за купуване на гласове, за източване на държавни предприятия преди приватизация и т.н.
Съществува обаче още едно конкурентно предимство на Румъния спрямо България, което изобщо не е за подценяване. В сектора на машиностроенето румънците се представят в пъти по-добре от България, единствено благодарение на разумни и смислени политики на техните управляващи в миналото. Докато производството на Булгар Рено в Пловдив беше прекратено (под натиска на другарите от ЦК на КПСС), в Румъния имаше доста развито производство на автомобили, което си съществува и до днес. Благодарение на сътрудничеството с френската компания Рено румънците се придвижват с автомобили, произведени от тях самите - компанията Дачия и до ден днешен е най-голямата по оборот на целия Балкански полуостров и реализира годишно продажби от порядъка на 5 милиарда евро. Камионите на Роман се произвеждаха и се срещаха по пътищата на България още през 70-те и 80-те години на ХХ век; имаше и още има румънски дизелови и електрически локомотиви. Тъй като транспортът е един мощен сектор, който реализира големи обороти и печалби, производството на различни превозни средства също може да осигурява мощен тласък за развитие на икономиката.
Добрата новина в случая все пак е, че Румъния е огромен пазар близо до българския бизнес, като при този пазар липсват голяма част от нашите проблеми. Това позволява на българските компании с визия, размах и потенциал да потърсят реализация там, без да се опитват да пробиват с глава циментовите стени на нашата реалност.
Синхронът на преходите на двете държави от тоталитаризъм към демокрация и от социализъм към пазарна икономика е впечатляващ и поради това сравнението става още по-интересно. Както България, така и Румъния през първата половина на 90-те години на ХХ век е контролирана до голяма степен от комунистическия елит. Докато в България преходът беше до голяма степен безкръвен и мирен (като изключим репликата на Петър Младенов за танковете), в Румъния събитията бяха доста по-брутални и до голяма степен наподобяваха революция - въпреки че бяха очевидно умело режисирани от службите за сигурност. Впоследствие тези служби успяха да трансформират този политически капитал в икономически, спечелиха първите свободни избори през 1990 година и запазиха властта си някъде до средата на десетилетието. По подобен начин се развиха и политическите събития в България с една много съществена разлика - в Румъния не се случи тотален държавен фалит както в България през 1997 година, по времето на премиера Жан Виденов. Партията, която беше наследник на Румънската Комунистическа партия, също успя да се утвърди като новата партия - държава и за дълго време държеше важните лостове в Румъния - в правосъдието, в службите за сигурност и в преразпределението на ресурсите. Първоначално партията се наричаше Фронт за Национално Спасение (ФСН), а след това, след 2001 година - Социалдемократическа Партия. Голямата разлика с началото на българския преход беше в контрола на насилието и неговите форми на проява. В Румъния също имаше борчески групировки, но не и от мащаба на българските СИК и ВИС. Държавата успяваше донякъде да контролира насилието от самото начало. Вероятно това е наследство от много по-монолитната Румънска Комунистическа Партия от времето на Чаушеску; докато БКП пък беше доста по-фрагментирана на стопански и политически елити. За разлика от Тодор Живков, през 1989 година Чаушески на практика не разбира какво точно се случва и очевидно смята че има ресурсите да му се противопостави - като резултатът от това погрешно схващане остава в историята. Извършителите на преврата ликвидират физически лидера на РКП и продължават да разпространяват информацията че в страната действат терористи и след 22.12.1989 - датата на отвеждането на Чаушеску с хеликоптер от Букурещ. Всъщност другарите до голяма степен са прави - малко терористични групировки могат да се сравняват със зловещите комунистически тайни служби като Секуритатя, КГБ и Щази. През юни 1990 година (когато в България се проведоха избори за Велико Народно Събрание) в Румъния също се провеждат парламентарни избори. Те са спечелени (каква изненада) от ФСН - наследника на РКП, като президент става бившият номенклатурчик Йон Илиеску (българският аналог на името му е Иван Илиев). Скоро след това Илиеску извиква на помощ миньорите, които да потушат протестите на демократичната опозиция в Букурещ и да разрушат движението, наречено "Площад пред Университета". Подобно протестно движение имаше в България - така наречният "Град на Истината" в София. По този начин Илиеску донякъде с доста голямо умение успява да използва една част от обществото срещу друга, но бързо се стига до ръба на гражданска война. Жертвите са десетки, а ранените - стотици. Илиески благодари на миньорите и ги отпраща; това обаче е един доста добър нагледен урок за местните борчески групировки - държавата показва че контролира насилието, макар и използвайки здравите сили на народа срещу "нехранимайковците" столичани и интелектуалци.
През 1996 година партията на Илиеску губи властта. Победилата опозиция не може да направи нищо, тъй като не разполага с институционалните лостове за това. Все още всички държавни учреждения са овладени от кадри, лоялни към бившата РКП и нейните силови структури. Не се стига до ситуацията с така наречената синя и жълта метла, която се наблюдаваше в българските държавни служби при идването на власт съответно на СДС и НДСВ. Логично през 2000 година социалдемократите на Илиеску се завръщат в управлението на бял кон. Поради това, когато през 2004 година наследниците на РКП губят изборите, победителите начело с Траян Бъсеску знаят че е необходимо да премахнат контрола на ПСД върху съдебната система и службите, при това максимално бързо. Нищо подобно не се случва в България, дори и през 2020 - 2024 година и резултатите се виждат чудесно. В Румъния обаче по това време съдебната система е консервативна, мандатите на магистратите са дълги и промените са на практика невъзможни. Поради това е избрана друга тактика - да се изгради отделна прокуратура за борба с корупцията в особено големи размери. Нещо подобно беше започнало да се случва и в България с основаването на Специализираната Прокуратура, но за съжаление тя бързо се превърна в бухалка на властта. По коренно различен начин се развиха събитията в Румъния - Департаментът за борба с корупцията (ДНА) повдигна обвинения, които доведоха до осъдителни присъди за много политици - една част от ПСД, но също и от други партии. Лаура Коьвеши стана национален герой - главен прокурор на Румъния, впоследствие - главен прокурор на ДНА. За сравнение, българските главни прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев по това време имат доста по-различна репутация пред широката общественост. Някои от методите на ДНА будят съмнение още тогава - често представяните доказателства в съда са събирани от тайните служби без надлежните разрешения за използване на специални разузнавателни средства. Президентът Бъсеску пък е обвиняван че е овладял службите с помощта на американците - ясно е коя част от обществото е целевата група на подобни твърдения, но в румънското общество тази част всъщност е много малка. Няма съмнение обаче във виновността на осъдените, както и във факта че присъствието на ДНА разцепва монолитността на завладяната правосъдна система и намалява усещането за безнаказаност на политиците.
През 2012 - 2015 година ПСД отново идва на власт. Премиер е Виктор Понта, което води донякъде до обърквания с името на премиера на съседна държава - всеизвестният Виктор Орбан. През този период обаче ДНА успешно се противопоставя на опитите на статуквото да си възвърне стария начина на управление и да овладее правосъдието. По това време Делян Пеевски успешно води кадровата политика в съдебната система и прокуратурата на Република България, като цената за това се заплаща от цялото общество - едиснтвено през 2013 година назначението на Пеевски за началник на ДАНС доведе до масови протести. В Румъния след 2016 година ПСД начело с Ливиу Драгня предприе фронтална атака срещу антикорупционната прокуратура и предизвиква големи улични протести в защита на ДНА и независимото правосъдие. Това даде повод на президента Клаус Йоханис да заговори за нуждата от борба с това, което той самият нарече червена чума. Името на президента е немскоезично, тъй като той произлиза от германско малцинство в северната част на страната - местни хумористи веднага след избирането му изявиха надежди страната да заприлича поне малко на Германия, след като има президент с немско име и произход. През 2020 година ПСД губи парламентраните избори от Съюза Спаси Румъния и Национално - либералната партия. Последната е голяма дясноцентристка партия, която обаче няколко пъти влиза в неестествени съюзи с ПСД. Понякога Национално - либералната партия се сравнява с българския ГЕРБ, но румънският аналог никога не е управлявал самостоятелно и съответно не е преяждал с власт, съответно не може да измести традиционната партия - държава ПСД. Клаус Йоханис не удържа на обещанието си и само девет месеца след началото на управлението ПНЛ - УСР започна да ръководи разрушаването на коалицията и замести УСР именно с ПСД - червената чума според собствените му думи! Вижда се как дори и един политик с немскоезично име си променя позицията на 180 градуса в рамките на няколко месеца, а какво тогава да очакваме от нашите балкански политици? Предполага се че дясноцентристката коалиция се е разпаднала поради прекаленото желание на УСР за твърди антикорупционни реформи, които биха могли да подкопаят позициите на дълбоката държава за контрол върху политическия процес; бившите комунисти са известни с апетита си към властта и трудно биха допуснали нещо подобно в която и да е държава от Източна Европа. За съжаление много разследващи журналисти предоставят и информация за използването на ДНА за чисто политически цели в кампанията за европейски и местни избори през юни 2024 година - нищо учудващо на Балканския полуостров. Според политическия анализатор Сорин Йоница румънската демокрация е надзиравана от службите и на някои дребни временни лидери се дава поле за игра, в което да се изявяват. Могат да извъртат различни политически финтове на квадратен метър, но не и да прекрачват дебелите червени линии и да се захващат с хората от дълбоката държава, които са над партиите. Това пакистанизиране (чудесен термина за политиката на Балканския полуостров) осигурява някаква последователност и предпазва от изненади на цената на правенето на демокрацията на пух и прах. Звучи страшно и познато и удивително напомня за политическата ситуация в България.
Типична румънска архитектура - сгради със заострени покриви, които донякъде напомнят готическите, и много голямо количество сводове. По отношение на покривите причините са ясни - страната е разположена географски доста по-северно от България и през зимата там се натрупва голямо количество сняг. При голям наклон на скатовете на покрива снегът не тежи върху сградата, а пада надолу, понякога като лавина - плоча. Това създава опасност за преминаващите, но опасността от падане на покрива, а понякога и на цялата сграда, представлява много по-голям риск за хората. Поради това в северните страни се строят сгради с доста по-стръмни покриви. Сводовете, които се откриват буквално на всяка крачка, вероятно пък са поставени там поради желанието на румънците да бъдат наследници на Римската империя - известно е че архитектурата говори много за произхода и националните особености на всеки един народ, а в някои патологични случаи може да бъде и средство за манипулация на обществото. Румънските националисти, подобно на всички националисти по света, са склонни да изпадат във всякакви крайности - да търсят свидетелства за имперското минало на своята страна дори в архитектурата на сгради от XVIII - XIX век.
Обществена сграда от времето на Чаушеску
Паметник на местния владетел Стефан Големия - Stefan Cel Mare
И все пак си задаваме въпроса - защо през 2024 година Румъния е видимо по-добре от България? Както вече беше споменато, влиянието на Москва в румънската дълбока държава далеч не е толкова силно. Партньорските служби, а и чуждите инвеститори имат доста по-голямо доверие в страната. Исторически модерната румънска държава е създадена като буфер срещу Русия след Кримската война през средата на XIX век. Румънците възприемат Русия със страх. Тя неведнъж им е отнемала територии, които те смятат за свои. Страхът прави така че дори местната крайнодясна партия, която много прилича на българската "Възраждане", се предпазва от открит проруски дискурс. Едно евентуално превземане на Одеска област би било стратегически кошмар за Румъния, която би възвърнала буферната си фронтова позиция с една агресивна и нападателна Русия. Която освен това е стигнала до делтата на река Дунав и потенциално е превзела (териториално и политически) Република Молдова. Поради всички тези географски особености се наблюдава един интересен феномен - колкото по-близо е една страна до Русия (по възможност дори и да граничи с нея), толкова по-малко народът на тази страна харесва и обича Русия. В Румъния русофилите са единци; в България обществото е поляризирано, а сърбите и гърците направо са си русофили!
Опит за готическа или дори барокова архитектура, при това доста успешен - сградата изглежда наистина внушителна. Това е дворецът на културата в град Яш (palatul отново дума, която завършва на -ul). Сградата е използвана за седалище на съда и на различни административни служби до 1955 година, след което е превърната в музей. Построена е през 1808 година на мястото на двореца на принца на Молдова, който пък от своя страна е строен през далечната 1434. Интересното е че в този дворец има 365 стаи - колкото са дните от годината.
Румънската национална идея е изградена около усещането че страната е латински остров в славянско море. Според Версайските договори след Първата световна война тази своеобразна "Франция на Балканите" е подсилена с присъединяването на Трансилвания, Банат, Южна Добруджа, Бесарабия и Буковина тъкмо с идеята да бъде защитник на Европа. На практика няма съседна държава, от която Румъния да не е присъединила територии, което и до ден днешен води до конфликти между крайнодесните националисти в съответните държави. Румънски националисти дори настояват за предване на Двореца в Балчик на румънското министерство на културата, тъй като въпросният дворец е строен от румънската кралица Мария - което, както вече беше споменато, си остана единичен популистки ход без трайни последици. Дори по времето на комунизма Румъния се опитва да се отдалечава от орбитата на Москва и да води самостоятелна политика - не толкова, колкото Югославия по времето на Тито, но все пак повече от България. Френският президент Жискар Д'Естен и американският Ричард Никсън посещават Букурещ. КГБ, разбира се, има връзка със Секуритатя, но не толкова силна, колкото с българската Държавна сигурност, като последиците от това се виждат и до днес. Езиковата бариера също намалява влиянието на СССР и впоследствие - на Русия.
В този смисъл отговорът на въпроса защо основните бази на НАТО са в Румъния и защо стрната получи одобрение да закупи изтребители Ф-35 е пределно ясен - партньорските служби имат доверие на Румъния и са убедени че скоростната кутия на самолета от пето поколение няма да стигне на втория ден в Москва. Макар и много да прилича на България, в Румъния има неща, които не могат да се случат или поне биха се случили много по-трудно, в по-малък мащаб и с много по-остър обществен отзвук. Краденето на многомилионни бизнеси чрез груб натиск от олигарси е едно от тях. Неразследването на възможни престъпления, за които има публично налична огромна информация, е друг удачен пример.
Дори и да я има, ръководната роля на дълбоката държава в Румъния не е нещо, с което да се парадира. Никой румънски политик не смее да се хвали с откровения от рода на това че контролира медиите и правосъдието. Дори и това да е само привидно, именно привидностите в Румъния са важни. На пръв поглед парадоксално, но това играе роля за демократизацията на едно общество - след като никой политик не смее да говори като Ахмед Доган по време на митинг, то следователно в държавата протичат процеси на нормализация. В резултат на това и двете големи партии на статуквото (ПСД и ПНЛ) се опитват да се отърват от досегашния си имидж на формации, ръководещи клиентелистки мрежи по места и разпределящи национални и европейски ресурси към съответните обръчи от фирми. Едната партия се опитва да играе ролята на модерна лява формация - макар да не може да бъде толкова либерална, защото изпитва страх от наказание от страна на електората, а и поради вътрешното убеждение на нейните лидери. Другата се представя като пряк наследник на едновековната ПНЛ, управлявала Румъния през по-голямата част на първата половина на ХХ век. Тя също разпространява повече консервативни послания, тъй като електоратът в държавата е консервативен и вляво, и вдясно. И в двата случая и самите избиратели (а и самите партии) знаят че новият имидж не отговаря много на истината - но пък привидността е важна и помага. Подобни тенденции съществуват и в България - самият Пеевски и ДПС се опитват да играят ролята на евроатлантици; много често в политиката самозадължаването да се придържаш към някакъв образ, бил той и нереален, може да направи чудеса.
Румъния, както знаем, е разположена на север от България. Принципно колкото повече се отива в северна посока, толкова повече се засилва чувството за институционалност и законност - поне така е на европейския континент. По отношение на Румъния и България тази тенденция е изразена в особено голяма степен. Така например в Поморие в началото на ХХ век българите извършват погром над понтийските гърци - един ден гражданите от околните села влизат в града със сопите, запалват го и изгонват гърците. В Румъния по онова време също е имало непоносимост към етноса - най-вече в Северна Добруджа. Подходът обаче е коренно различен - въвеждат се законодателни промени, които правят живота на гърците непоносим и те сами напускат региона. Примерът е доста показателен за доверието на гражданите на двете страни към институциите, но балканският начин на мислене не прощава - налице е непоносимост към хората от други етноси и те са обвинявани за всички проблеми и неуредици в обществото.
В най-общия случай може да се каже че румънците слушат много повече елита. Такива са техните традиции - богатият, издигнат и известен човек там просто всява респект. Българите са по-демократични, егалитарни и затова - непослушни. Разбира се, по-голямата държава може да произведе по-качествен елит; по-малката пък разказва вица за седемте самураи, които всъщност били само трима.
Професор Хулио Ацеро от Испания с д-р Иван Начков и д-р Венцеслав Ралев. Професор Ацеро е един от водещите специалисти по онкология на главата и шията в цяла Европа и в света. Дори и на базата на тогавашния ни клиничен опит на специализанти отбелязахме че колегата се наема да оперира болни в изключително авансирал стадий на злокачествените заболявания. Операциите на професор Ацеро се извършват върху болни, които всички екипи в България отдавна биха определили като иноперабилни; при това успеваемостта в лечението е висока и това осигурява дълга преживяемост на пациентите, понякога и до дълбока старост.
Да живее българо - румънската дружба!
Express yourself!
Д-р Иван Начков в столицата на Румъния - Букурещ
В съвременната архитектура на Букурещ се срещат елементи, които се опитват да подчертаят принадлежността на румънския народ към романската култура
Арки и колони - типични романски архитектурни елементи
Отново сградата на парламента - д-р Иван Начков се разхожда пред нея и цъка ли, цъка с език! С пълно основание...
Семинар по пластична хирургия в Лозенец
Д-р Георги Хараланов в град Букурещ
По поречието на река Дунав често се спускат мъгли - поради което и мостът изглежда като декор от филма "Властелинът на пръстените"
Д-р Анастасия Желева и д-р Венцеслав Ралев
Д-р Венцеслав Ралев, д-р Ивайло Радев и д-р Дмитрий Лозан от Молдова - специализант по орална хирургия в Университета в Яш. Предвид етническата близост между молдовския и българския народ колегата бързо беше прекръстен на Димитър Лозанов, което той прие с голяма доза чувство за хумор - присъщо за всеки интелигентен човек.
Изходът на Дунав мост към Румъния
Д-р Григоре Михалаке - на български Григор Михайлов
Д-р Григор Михайлов и професор Джон Лаури от Великобритания. Професор Лаури беше генерален секретар на Европейската асоциация по краниомаксилофациална хирургия; всъщност това е човекът, който основа асоциацията и я разви до нейното днешно ниво на развитие. Приносът на професора просто е огромен - започнаха да се организират конгреси, почти всяка седмица семинари и различни квалификационни курсове. Това доведе до повишаване на квалификацията на всички колеги от континента, а и от целия свят; изградиха се връзки между екипи от различни страни, както и се създадоха мултинационални центрове за лечение на най-тежките клинични случаи.
По традиция всяка една научна проява завършва с банкет - и българите, и румънците имат богата банкетна култура с наложени традиции назад във времето. При социализма банкетите бяха очаквани в продължение на месеци, подготовката за тях беше сериозна и усърдна. Тогава беше може би единственото време, когато човек се отпуска и може да сподели с приятелите си това, което мисли по всеки един въпрос. Алкохолът има реалскиращо действие и силно подпомага отпадането на всякакив задръжни процеси. До голяма степен тази банкетна култура е запазена при по-възрастното поколение и сега - все пак едно общество се променя трудно и за продължителен период от време.
В началото на 2023 година от румънския застрахователен пазар беше изхвърлена компания Евроинс. Нейното дъщерно дружество там имаше най-голям дял от автомобилните застраховки. Собственикът на компанията обвини румънския застрахователен надзор в умишлен фалит на българското дружество и опит за разчистване на бизнеса. Очевидно е че такива практики се прилагат във всяко едно посттоталитарно общество - в някои случаи институциите се използват за бухалка за превземане на бизнеси на конкуренцията и въпреки че Румъния е разположена на север от България, нещо подобно на казуса "Осемте джуджета" се случва и там. Местен съд потвърди решението на надзора, а международният арбитраж в София наскоро прие за основателни претенциите на българската компания - очевидно справедливост все пак има.
По време на европейското първенство по футбол през 2024 година в Германия се е случила доста любопитна и показателна случка. Лаура Кьовеши отива на мач в Германия с трамвай. Трамваят е пълен с румънски фенове, които започват да скандират нейното име и да си правят селфита с нея. Ако чуете че някога, някъде, в някой трамвай някой от наследниците на Цацаров, Гешев и Сарафов е бил посрещнат с овации, може би и България вече няма да бъде това, което за съжаление все още е. Възможно е да не бъде на финали на европейско първенство по футбол - все пак да не изискваме твърде много. Като начало е достатъчно главният прокурор на страната да започне да пътува с обществен транспорт.