На снимката - д-р Иван Начков и д-р Венцеслав Ралев по време на курса по хирургия на долната част на лицето и шията в гр. Яш - Румъния. В Университета по медицина и фармация в града се организира цикъл от курсове от различни области на лицево - челюстната хирургия. Канят се лектори от цяла Европа; четат се лекции на различни теми и се създават връзки между специалистите от целия балкански регион. Подобни инициативи на университетите по света и у нас е необходимо да бъдат стимулирани по всякакъв начин. През периода 2005 - 2007 година курсовете в Румъния бяха толкова интензвини, че д-р Ралев в ентусиазма си покрай общуването с хирурзи от Яш и Букурещ дори започна да изучава румънски език. През 2010 година румънските колеги колеги органзираха конгрес и в град Констанца, който отново посетихме.
On-line стоматологични консултации Орална хирургия Лицево - челюстна хирургия Зъбни импланти Семинар по пластична хирургия в Лозенец
Сградата на Университета по медицина и фармация в град Яш. При ясно време се получават чудесни снимки, тъй като централната фасада гледа на юг и винаги е огрявана от Слънцето. Налице са известни изкривявания, които са грешка на фотографа, но по това време все пак не разполагахме с обективи от типа Tilt-and-Shift. Все пак този кадър е до голяма степен класически - среща се върху пощенски картички, различни информационни брошури за града и за Румъния изобщо.
На снимката - д-р Григоре Михалаке (Университет по медицина и фармация, Яш, Румъния) и проф. Мишо Вираг (Загреб, Хърватия). Д-р Михалаке беше главен организатор на научните прояви в град Яш. Професор Вираг беше главен организатор на конференция по онкология на главата и шията в град Загреб през 2008 година, както и председател на Европейския Конгрес по Краниомаксилофациална хирургия в град Дубровник през 2012 година. За съжаление вече не е сред нас.
www.bg-tourinfo.com - българският туристически информационен портал
На път за конгреса. Пътят от Пловдив до Яш дълго време беше установена традиция за екипа на Клиниката по Лицево - челюстна хирургия в Пловдив. За съжаление в един момент курсовете в Яш бяха прекратени. Главен организатор беше Европейската асоциация по Кранимаксилофациална хирургия, която организираше курсовете на ротационен принцип - следващият цикъл беше в Република Македония (през 2007 година, в днешно време държавата се нарича Северна Македония). Това доведе до прекъсване на вече установени традиции и следващото поколение специализанти вече не посещаваше курсове.
Според популярен туристически анекдот българинът гледа турски сериали, ходи на море в Гърция, яде сръбска скара (и, разбира се, слуша сръбски поп-фолк) и има роднини в Северна Македония. Румъния като че ли остава встрани от съседските страсти (на Балканския полуостров такива не липсват) и е близка до България, но някак непозната и чужда. Това са социологически тенденции, които се проявиха с пълна сила при първите ни посещения в Румъния - никой от нас не беше ходил преди това в страната и нямахме познания какво точно ни очаква. След 1989 година България и Румъния бяха обединени в едно по отношение на интеграцията - първоначално в НАТО, а впоследствие за ЕС и навсякъде другаде. Така беше по-лесно за всички европейски и американски институции - от Брюксел и Вашингтон Балканите изглеждат доста по-разбираеми при обединение в група. Между другото, по сходен начин бяха обединени и страните от така наречената Вишеградска четворка - Чехия, Словакия, Полша и Унгария.
Всъщност България и Румъния доста си приличат; тъй като двата народа обаче не искат да си признаят това, се обръща внимание основно на разликите между тях. Един от любимите спорове е чия е общата средновековна държава - тя е българска, под владението на династията на Асеневци, но само се опитайте да обясните това на румънските националисти! Според много от тях южната граница на Румъния е... Стара планина, което твърдение очевидно не се нуждае от коментар. Влашкото и Молдовското княжество запазват своята относителна самостоятелност от Османската империя много дълго след превземането на Търновското царство; към тези княжества са пренесени голям брой книги, свети мощи и икони от България, както и са емигрирали голям брой хора. Един от символите на България, мощите на Света Петка Търновска, се съхраняват именно в манастира в Яш. Векове наред ръмънците използват кирилица и възприемат славянски думи - например ДА, което не се среща в нито един от групата на романските езици. Езиковите заемки навлизат до толкова силно в румънския език, че през XIX век лингвистите дори започват да водят спор за принадлежността на румънския - дали е от групата на славянските или романските езици? В древността по някаква причина дакийските племена са изпитвали огромен респект към римляните, давали са момичетата си за жени на римските легионери и в един момент римското влияние в Дакия става толкова силно, че местните езици изчезват и населението започва да комуницира с наречие на латинския, а впоследствие и на романския език. Подобен феномен не се наблюдава нито при траки, нито при илири, а още по-малко при македоснките племена... В кръга на шегата някои лингвисти казват че румънският език представлява селска версия на френския и италианския. Модерната румънска държава, която обединява Влашко, Молдова и Трансилвания, през началото на ХХ век в разцвета на национализма полага сериозни усилия да укрепи латинското в идентичността си и да подчертае принадлежността си към романските народи. Букурещ започва да се нарича Малкият Париж - очевидно хибридните атаки на римската пропаганда са били крайно успешни, тъй като внушенията на тази пропаганда продължават да въздействат дори и след две хилядолетия.
Под въздействие на православната идеология румънците доста активно помагат за Освобождението на България от турско робство. След това двете страни започват активно състезание на тема кой е по-голям националист, кой е по-силен и кой е по-западен. Състезанието е с променлив успех през различните исторически епохи. През 1913 година прочутият американски журналист Джон Рийд показва предпочитания към България, като заявява че геополитическият ключ към Балканите е именно нашата страна, а не Румъния. Според въпросния журналист с преминаването на река Дунав от север на юг човек попада в друг свят. София е доста по-напреднала в своето икономическо развитие в сравнение с Букурещ и дори прилича на оживено нововъзникнало градче от Северозападното крайбрежие на САЩ - дори в много отношения авторът оприличава София на Сиатъл. Нямаме информация какво точно е провокирало подобни симпатии на американския журналист към България и нейната столица - възможно е някоя местна красавица да е изиграла решаваща роля (французите казват - cherchez la femme), но във всеки случай в Букурещ се срещат дори повече на брой красиви жени, отколкото в София...
България и Румъния са воювали два пъти. Румъния превзема Северна и окупира за кратко Южна Добруджа. Там кралица Мария построява двореца в Балчик, който представлява туристическа атракция и до днес. Но дори и това не повдига градуса на междусъседските емоции - незаинтересоваността между двете нации остава. Доста по-различно стоят нещата между България и Северна Македония, Сърбия или Турция - през различните исторически периоди ние сме изградили дълбоки връзки с тези народи, а за много здравомислещи хора на практика не съществува въпросът дали българите и македонците са един народ или не.
Ключови са разликите между България и Румъния в отношението им към Русия. Румъния граничи с нея, воюва с нея и губи територии - Бесарабия (днешна Молдова) и Северна Буковина, която днес се намира в пределите на Украйна. Именно в Южна Буковина пък е разположен град Яш, за който става въпрос в настоящото изложение. Границата с Република Молдова пък е отдалечена пък само на тридесетина километра от Яш. По време на Втората Световна Война румънците се бият на страната на Нацистка Германия и влизат в Одеса. Доста голям румънски контингент участва в битката при Сталинград. Страната е основен източник на нефт за Вермахта, което е от ключово значение при военните действия. Поради всички тези причини като цяло отношението в Румъния към Русия е негативно, докато българското общество е доста поляризирано към Съветския съюз и Русия в частност - срещат се крайни русофили и крайни русофоби. Румъния не беше от най-лоялните членки на Варшавския договор - например не бойкотира Олимпийските игри в Лос Анжелос през 1984, нито изпрати войски в Прага през 1968 и Будапеща през 1956. След 1989 Румъния прие Запада с отворени обятия, а София дълго време гравитираше в орбита около Москва и постсъветското политическо пространство. В същото време обаче румънският комунизъм беше доста по-суров и брутален от българския. Диктаторът Николае Чаушеску и неговата съпруга Елена разрушиха Малкия Париж с маниакалното си влечение към монументалната архитектура (виж снимките по-долу). Дворецът на Народа в Букурещ (днешният парламент) представлява най-тежката сграда в света и се вижда от Космоса. Зловещата тайна полиция Секуритате мачкаше народа и в сравнение с нея агентите на Държавна Сигурност изглеждаха като петокласнички. Незнайно по какви причини в средата на 80-те години на ХХ век Чаушеску реши да изплати целия външен дълг на Румъния, което доведе до крайна мизерия и потресаващ глад. Според популярен виц от онова време най-бързото животно е това, което може да прекоси Румъния без да бъде изядено.
През това време в Румъния гледаха българска телевизия - по-свободна и по-западна от тяхната. Колеги от Румъния дори успяха да изпеят песничката "Аз съм Сънчо", което предизвика сълзи на умиление у д-р Анастасия Желева. Много румънци могат да изпеят и сигнала на Студио Х или дори на Панорама. Това твърдение е валидно основно за Южна Румъния - телевизионният сигнал от кулата в Русе достигаше безпрепятствено до Букурещ и Крайова, но на север вече не беше възможно приемането му.
Рухването на комунизма беше доста по-кърваво в Румъния в сравнение с България. След това започна ново състезание - кой ще напредне повече в прехода. Тук България имаше краткосрочно, а Румъния - дългосрочно предимство. Българите стратираха от доста по-високо стъпало и до началото на XXI век постигнаха повече. В Румъния обаче промените се извършваха доста по-лесно поради доста по-голямото население. В глобалната конкуренция за пазари и геополитическа роля големината има значение. С нейните 19 милиона души Румъния е ценен сътрудник в Черно Море, където Украйна е изтласкана, Турция - несигурна, а Русия - мощна и амбициозна. Румънците нямаха колебание дали да кандидатстват за членство в НАТО, докато в българското общество отново се изказваха крайно поляризирани мнения по тази тема. Посланикът на Румъния в САЩ Мирча Джоана (след това външен министър за периода 2000 - 2004 година) респектираше вашингтонския елит с осанка, чар и пищни приеми. В един ден стотици хиляди румънци излязоха на улицата, за да погледнат на Запад - докато подобен ентусиазъм в България просто нямаше. От позицията си на стабилен натовски стожер Румъния можеше да влияе по всякакъв начин в Молдова. Политици от десницата като бившия президент Траян Бъсеску редовно ядосват ЕС с непремерени изявления за общото бъдеще на двете страни; тъй като Молдова има териториален спор с Русия за Приднестровието, в обозрим период от време тя не се очертава да кандидатства за членство в ЕС, докато Северна Македония упорито се опитва да стане член на съюза. Букурещ и Кишинев си говорят доста по-приятелски от София и Скопие, между които редовно прехвърчат искри. Молдова изостави кирилицата и все повече хора там наричат езика си румънски, а не молдовски. Същевременно обаче молдовското общество е крайно поляризирано по отношение на членството в ЕС и всичко западно изобщо - и там се срещат крайни русофили и прозападни румънофили.
Румънският мащаб има и още едно предимство - способността да се формира качествен обществен елит. Това предимство е изразено при всяка една по-голяма страна в света, докато малките държави като България са силно ощетени в това отношение. Румънците вярват на своите лидери и ги следват, като при това почитат държавността. Радикалната правосъдна реформа и битката срещу корупцията намериха широка обществена подкрепа, а инициаторите Моника Маковей и Лаура Кьовеши се превърнаха в национални геори и станаха известни в цяла Европа. В системата на правораздаването има и още една разлика - макар да воюваше срещу Секуритате, новата румънска власт запази полицейските структури на ниските нива. В резултат на това битовата престъпност в Румъния никога не стигна българските размери от средата на 90-те години на ХХ век.
Бизнесът също обича големите пазари. Именно поради това много международни компании изградиха своите централи за региона именно в Румъния, а не в България. Все пак условията за бизнес в двете страни донякъде са сходни - ниски преки данъци, стабилен валутен курс (в България дори има валутен борд), акцент върху чуждите инвестиции, включително в електроразпределението, както и надежда че инвеститорите няма да напуснат когато се вдигнат доходите. Румънският ръст в БВП е един от най-високите в ЕС - над 4 % преди пандемията от коронавирус и с прогноза от 5 % след нея. Докато в края на ХХ век средните домакинства в България поддържаха доста по-висок стандарт, още през 2002 - 2003 година румънците ни задминаха сериозно по този показател.
Румънния добива нефт от собствени находища и е богата на всякакви полезни изкопаеми. България внася петролни продукти от северната си съседка. Българският износ към Румъния вклюва трактори и някои други машини. С последните години българското Черноморие се превърна в хит за румънските туристи, които откриха в него една по-близка и по-евтина Гърция. Те научиха български, а родният ресторантски бизнес напечата менюта на румънски. Туристическият поток е насочен от север на юг, което е нормално поне за Черно море - в Румъния морски курорти няма, а точно на брега на север от Констанца е разположен... металургичен комбинат. Единствено до границата с България е разположен румънският курорт Вама Веке, където се събират всякави хипари и рокери.
Интересни политически събития се разиграха в Румъния през декември 2020 година. В разгара на пандемията от коронавирус се проведоха парламентарни избори. Социалистите останаха най-силната партия, макар че гласовете им намаляха с една трета. Отдавна обаче никой не желае да се коалира с тях. Кабинет направиха четири дясноцентристки партии - една от тях е партията на влиятелното унгарско малцинство в Трансилвания. Зад управляващата коалиция стои и президентът - етническият трансилвански германец Клаус Йоханис, който също стана повод за не един и два политически вица. Една антиваксърска, антисистемна и националистическа партия (АУР) се представи доста над очакванията, а избирателната активност достигна историческо дъно. През последните години антикорупционните протести не стихнаха, като обвиненията бяха основно към социалистите. Всяка прилика с България е случайна и неволна.
В крайна сметка приликите, разликите и съперничеството се възприемат сходно от двете страни на река Дунав. Дори съседите ни изпревариха - такива констатации може да се чуят и от българи, и от румънци. Така спортният дух помага и напредъкът на едните служи за стимул на другите. Но няма да бъде лошо да се засилят двустранните връзки и двете общества да се опознаят повече. Не само големината и географията са от значение. Най-близката столица до София е Букурещ. Река Дунав означава транспортни връзки, бизнес и обща цивилизационна рамка. Повече от три десетилетия бяха необходими за построяването на втори мост над Дунав край град Видин, но още не можем да надхвърлим построеното от римляните на същата територия. Европейският съюз събра малко насила България и Румъния - но може би за добро?
Безплатни on-line консултации Конгрес в Констанца Бай Илия Конгрес в Болоня Конгрес в Солун
Главната улица в град Яш - като архитектурно оформление не се отличава особено от централните части на българските градове. В много свои квартали Яш прилича на град Добрич, което донякъде е нормално - все пак за известен период от време Добрич е бил в границите на румънската държава. Разбира се, архитектурата от времето на социализма на практика беше еднаква в цяла Източна Европа и в Съветския съюз - сиви панелени блкове без особено разнообразие и цвят.
Д-р Оана Кърдей и д-р Шербан Талпос по време на лекциите от семинара. Снимката е направена през 2006 година, когато и двамата колеги са специализанти по лицево - челюстна хирургия. През 2020 година д-р Талпос, който работи в град Тимишоара, е вече един от най-изтъкнатите специалисти по ортогнатна хирургия в цяла Румъния.
Сградата на румънския парламент, строена по времето на Чаушеску, погълнала огромни за времето си средства и стояла дълго време недовършена. Както се вижда на снимката, все още се извършват и някои довършителни работи. Все още това е най-голямата сграда в света като тегло, а като РЗП е на второ място след централата на Пентагона. Както всеки голям инвестиционен проект, сградата е възхвалявана, критикувана, охулвана, осмивана и подигравана, но определено е впечатляваща. Говори се дори че под нея има тунел, който се използва за състезателна писта от букурещките стрийт-рейсъри; не успяхме да проверим дали това твърдение отговаря на истината или е само градска легенда.
Националният театър в град Яш - сградата много прилича на Народния Театър "Иван Вазов" в град София. Тъй като на румънски театър е teatrul, това се оказа повод за безкрайни лингвистични ескперименти по време на курсовете и пътуванията ни в северната съседка. Опитвахме към всяка българска дума да добавим окончанието -ul и очаквахме румънците да ни разберат - общо взето, нещата ни се получаваха поради сходството в езиците. Веднъж искахме да купим кутийка кибрит от едно улично павилионче, чиято продавачка не разбираше и дума английски. Опитахме да кажем kibritul, макар че изобщо не звучеше на румънски. Оказа се обаче че в езика на съседите се използва думата... кибрит - тя е от турски произход и в речника на Иван Богоров е предложен български аналог "Драсни - пални клечица". По разбираеми причини обаче днес се използва чуждицата кибрит.
Православен храм в Яш, в който са положени мощите на българската света Петка
Паметник на местния владетел Стефан Големия
Професор Хулио Ацеро от Испания с д-р Иван Начков и д-р Венцеслав Ралев. Професор Ацеро е един от водещите специалисти по онкология на главата и шията в цяла Европа и в света. Дори и на базата на тогавашния ни клиничен опит на специализанти отбелязахме че колегата се наема да оперира болни в изключително авансирал стадий на злокачествените заболявания. Операциите на професор Ацеро се извършват върху болни, които всички екипи в България отдавна биха определили като иноперабилни; при това успеваемостта в лечението е висока и това осигурява дълга преживяемост на пациентите, понякога и до дълбока старост.
Да живее българо - румънската дружба!
Express yourself!
Д-р Иван Начков в столицата на Румъния - Букурещ
В съвременната архитектура на Букурещ се срещат елементи, които се опитват да подчертаят принадлежността на румънския народ към романската култура
Отново сградата на парламента
Д-р Георги Хараланов в град Букурещ
По поречието на река Дунав често се спускат мъгли
Д-р Анастасия Желева и д-р Венцеслав Ралев
Д-р Венцеслав Ралев, д-р Ивайло Радев и д-р Дмитрий Лозан от Молдова - специализант по орална хирургия в Университета в Яш. Предвид етническата близост между молдовския и българския народ колегата бързо беше прекръстен на Димитър Лозанов, което той прие с голяма доза чувство за хумор - присъщо за всеки интелигентен човек.
Изходът на Дунав мост към Румъния
Д-р Григоре Михалаке - на български Григор Михайлов
Д-р Григор Михайлов и професор Джон Лаури от Великобритания. Професор Лаури беше генерален секретар на Европейската асоциация по краниомаксилофациална хирургия; всъщност това е човекът, който основа асоциацията и я разви до нейното днешно ниво на развитие. Приносът на професора просто е огромен - започнаха да се организират конгреси, почти всяка седмица семинари и различни квалификационни курсове. Това доведе до повишаване на квалификацията на всички колеги от континента, а и от целия свят; изградиха се връзки между екипи от различни страни, както и се създадоха мултинационални центрове за лечение на най-тежките клинични случаи.
По традиция всяка една научна проява завършва с банкет