От 12.03.2013 до 16.03.2013 в град Кьолн (Федерална Република Германия) се проведе традиционната изложба на денталномедицински и зъботехнически материали, инструменти и апаратура. Екипът на Ралев Дентал АД посети изложението, в което тази година взеха участие рекорден брой фирми от цял свят. Изложението в Кьолн е най-голямото в света в денталния сектор. Всяка по-сериозна компания от бранша се опитва да участва колкото е възможно по-често в изложението в Кьолн, защото така се изграждат контакти със зъболекари и търговски компании от целия свят. Обикновено в проявата вземат участие около 1500 - 1600 компании - предимно производители. През 2025 година обаче участниците в този панаир достигнаха рекордната бройка от 2550 фирми!
Служители на Ралев Дентал и Neobiotech обсъждат последните иновации от областта на имплантологията. Подаряват се информационни носители, които се свързват с компютъра през USB - порт - на ИТ-жаргон те се наричат още флашки. Интересното е че през 2013 година флашка с обем от 16 гигабайта е доста голяма; през 2025 година само за 60 лева е възможно да се закупи подобен информационен носител с обем от 256 гигабайта. По-големи флашки може би няма и да има скоро - просто не е необходимо толкова голямо пространство за съхранение. Интересно е също така че на горната снимка има шест човека - двама азиатци и четирима европейци; през 2025 година нито един от тях, като изключим д-р Ралев, не работеше нито в Ралев Дентал, нито в Neobiotech. За съжаление всеки един от петимата напусна своето работно място със скандали, проблеми, заплахи и общо взето крайно неприятни емоции.
Д-р Александар Лазаревски и Браян Джи обсъждат някои особености на поставянето на зъбни импланти. Д-р Ралев гледа с интерес, защото винаги има нещо ново за научаване и усъвършенстване. Това се развива през 2013 година; само 12 години след това, през 2025 година, д-р Ралев продължава да мисли по същия начин. Доста от хирургичните сетове и цялата лечебна концепция на имплантите на Необиотех са се променили; идеята обаче остава същата - поставя се вътрекостен винт, който служи за основа за протезиране.
Семинар на остров Джеджу Българският имплантологичен портал Зъболекар в Пловдив
Д-р Ралев на щанда на компанията Neobiotech. Официалният дрескод не е задължителен за изложението, но си остава препоръчителен. По онова време компанията Ралев Дентал АД дори предоставяше на всички свои служители вратовръзки с фирменото лого. Няколко години след това тази инициатива беше прекратена, тъй като екипът на компанията единодушно реши да не посещава повече дентални изложения - с изключение на панаира в Кьолн.
Билет за изложението - така нареченият бадж, което всъщност се превежда като фирмена табелка. През 2013 година се изискваше еднократна регистрация, докато през 2021 година регистрацията беше в началото на всеки ден. Освен това беше възможна само он-лайн регистрация, което се оказа кошмарно - попълват се уеб-формуляри, нареждат се плащания и всичко това - през мобилен телефон. Това силно затрудни всички посетители; вероятно идеята беше да не се струпват опашки от хора при първоначалната регистрация, но ефектът беше точно обратният! Това е доказателство за либертарианските икономически теории - където се намесят административни мозъци, започват единствено провали и усложнения.
Д-р Венцеслав Ралев разпуска след тежък ден по време на изложението - месец септември 2021 година, малко преди разгара на пандемията от коронавирус. Д-р Ралев обиколи толкова фирмени щандове и говори с толкова много хора и дори нямаше време да се обръсне! Важното е че носи на врата си формулата на Вселената - количеството енергия, което се съдържа в материята, е равно на нейната маса, пводгната на квадрат, умножено по скоростта на светлината. При анихилацията (сблъсъка между материя и антиматерия) се освобождава количество енергия, което се изчислява според описаната формула.
Палата номер 11 - обикновено тя е най-голяма и там се разполагат щандовете на най-големите компании в сектора. Палатата (освен че е с най-голяма площ) има и цели три нива. През 2021 година обаче, поради пандемията от коронавирус, едното ниво не функционираше, а останалите две бяха с твърде рехаво разположени щандове.
Открито пространство за пушене и консумация на кафе. Около 15:00 часа всеки ден в ръцете на посетителите все по-често започват да се виждат чаши с бира, а кафето остава на заден план. През последните години тази тенденция се наблюдава и доста по-рано - около 13:00 часа, още с хлебчетата с вурст хората носят и бирени чаши.
Д-р Венцеслав Ралев - както обикновено със стойка на паметник
Есенният сезон в Германия понякога се характеризира с много приятно време. Температурите са около 18 градуса по Целзий, небето е ясносиньо и грее Слънце. В други случаи пък още в края на месец август се явява така нареченото das wunderschöne deutsche Wetter - вятър, мъгла, дъжд и ниски температури, като много често комбинацията включва по много от всичко това. Именно такова чудесно германско време (според местните разбирания това определение всъщност е свежо чувство за хумор) кара германските пенсионери да си купуват недвижими имоти в Италия, Испания и Гърция. Нерядко много от тях емигрират и към България. В този ред на мисли красотата на английските жени пък е мотивирала английските мъже да станат чудесни мореплаватели.
През последните няколко години регионът около панаира в Кьолн се промени изцяло - построени бяха нови и модерни сгради
Последни довършителни работи - през 2023 година тези три крана със сигурност няма да бъдат там. Прогонозата на нашия екип се оказа вярна - нямаше нито един кулокран, нито автокран, нито бетоновоз. Германският строителен сектор работи бързо и стегнато, а регулаторните органи също не обичат протакане и имат доста по-различни представи за срок от българските. Определено обаче най-сериозната мотивация за бързо и стегнато действие са финикийските знаци. Колкото по-бързо и качествено се построи една сграда, толкова по-бързо тя започва да генерира приходи и печалби за инвеститорите си.
И отново символът на Федерална Република Германия, на немския дух и култура - река Рейн!
Статуя на кайзер Вилхелм Първи - разбира се, кралят е изобразен на кон. Вилхелм I (на немски: Wilhelm I) е познат още като Вилхелм Велики. Роден е на 22 март 1797 и умира на 9 март 1888 - малко преди да навърши преклонната възраст от 91 години. Бил е крал на Прусия за периода 2 януари 1861 – 9 март 1888; по-важното е че това всъщност е първият германски император, който управлява от 18 януари 1871 до датата на смъртта си - 9 март 1888. Под водачеството на Вилхелм и на министър-председателя Ото фон Бисмарк Прусия успява да създаде Германската империя. Това се случва след обединението на Германия след края на Френско - пруската война. Според много историци това всъщност дава началото на германския империализъм, който води до две световни войни впоследствие.
Кралят е роден под името Вилхелм Фридрих Лудвиг Пруски (на немски: Wilhelm Friedrich Ludwig von Preußen) на 22 март 1797 година в град Берлин. Като втори син на крал Фридрих Вилхелм III, от Вилхелм не се очаквало да наследи трона от баща си и затова той получава слабо образование. Вилхелм служил в армията от 1814 година и се бие срещу Наполеон I по време на Наполеоновите войни. За него се откриват само добри отзиви - очевидно се е проявил като много смел и добър войник. Бие се под командването на Гебхард Леберехт фон Блюхер в битките при Ватерло и Лини. Той се оказва и отличен дипломат - включва се в дипломатически мисии след 1815 година. По време на Революциите през 1848, Вилхелм успешно потушава бунт, целящ смъртта на по-възрастния му брат крал Фридрих Вилхелм IV. Използването на оръдия го прави непопулярен по това време като си спечелва прякора Kartätschenprinz (Принц на картеча). През 1857 Фридрих Вилхелм IV получава припадък и остава умствено нестабилен за останалата част от живота си. През януари 1858 Вилхелм I става принц регент за брат си.
На 2 януари 1861 година Вилхелм I наследява трона като Вилхелм I Пруски. Освен това той наследява и конфликта между брат си и либералния парламент. Вилхелм е смятан за неутрален спрямо политиката. Той се опитва да не се намесва в нея - за разлика от брат си. Въпреки всичко обаче той успява да намери консервативно решение на конфликта - назначава небезизвестния Ото фон Бисмарк за официален премиер на Прусия. Според конституцията на страната министър - председателят отговаря изцяло пред краля, а не пред парламента. Бисмарк разглеждал своите работни отношения с Вилхелм като тези на подчинен на феодална по-висша власт. Въпреки това именно Бисмарк е човекът, който определя политиката в Германия - както вътрешната, така и външната. На няколко пъти Ото фон Бисмарк заплашва Вилхелм с оставка, като във всеки един от тези случаи канцлерът получава това, което иска - което е живо свидетелство за това че определено е имал респект пред краля.
След края на Френско - Пруската война Вилхелм е провъзгласен за германски император на 18 януари 1871 в двореца във Версай. Титлата „германски император“ е внимателно избрана от Бисмарк след дискусия до деня на провъзгласяването. Вилхелм приел тази титла неохотно, защото той би предпочел „император на Германия“. Това обаче би било недопустимо за някои други монарси, тъй като означава власт и над земи извън региона - например Австрия, Швейцария и Люксембург. Титлата „император на германците“, която е предложена през 1848, е отхвърлена - защото той се е смятал за избран „по волята на Бог“, а не по волята на народа, както е в демократичните републики. По време на церемонията Северногерманският съюз (1867 – 1871) е преобразен в Германската империя - Kaiserreich, която съществува от 1871 до 1918 година. Тази империя е федерална държава, императорът е глава на страната и президент (primus inter pares – първи сред равните) на федералните монарси.
На 11 май 1878 Макс Хьодел прави опит за покушение над Вилхелм в Берлин и се проваля. Втори опит е извършен на 2 юни 1878 от анархиста Карл Нобилинг, който ранил императора, след което се самоубива. Тези опити стават претекст за създаването и приемането на Антисоциалистическия закон - той е представен от правителството на Бисмарк с подкрепата на мнозинството в Райхстага на 18 октомври 1878. Законът е предназначен за борба срещу социалистическите движения на работническата класа. Законът забранява Социалдемократическата партия в Германия и премахва нейния законен статус, забранява всички организации на работниците и селяните. Забранена е социалистическата и работническата преса, конфискува се социалистическа литература, наказват се и социалдемократите с репресии. По това време германските управници са обичали да забраняват и конфискуват, като след около 60 години тези практики придобиват чудовищни размери. Подобни закони са се допълвали на всеки 2 или 3 години. Въпреки всичко Социалдемократическата партия засилва своето влияние върху масите. Работническите движения оказват значителен политически натиск и подобни закони са премахнати на 1 октомври 1890. В своите мемоари Бисмарк описва Вилхелм като старомоден, благовъзпитан и непогрешимо вежлив джентълмен. Също така обаче той го нарича и гениален пруски офицер, чийто добър разум на моменти се замъглявал под женско влияние. През 1829 година Вилхелм I се жени за германската принцеса Августа Сакс - Ваймарска (1811 – 1890), дъщеря на великия херцог Карл-Фридрих Сакс-Ваймар-Айзенах и великата княгиня Мария Павловна. В дългите години на брака им се раждат две деца: Фридрих III (1831 – 1888), следващ кайзер на Германската империя и Луиза Пруска (1838 – 1923). През 1856 година тя сключва брак с великия херцог на Баден Фридрих I (1826 – 1907). Това е може би човекът с най-много паметници в Германия - между 1867 и 1918 година в негова чест са построени над 1000 паметника.
Един паметник позира пред друг паметник - д-р Венцеслав Ралев на преден план, а на заден - кайзер Вилхелм Първи
Алея набережная - преминава покрай река Рейн
Гребци в река Рейн
Транспорт на контейнери по река Рейн - все още водният транспорт си остава с най-ниска цена
В района на град Кьолн река Рейн е широка почти колкото река Дунав в нейното средно течение
Катедралата в град Кьолн - каменните детайли по нейната фасада са изключително впечатляващи. Почистването обаче определено е проблем!
Изключително пищна екстериорна украса - така нареченият бароков стил. Този стил определено изключва минимализма
Щандове на различни търговски компании по време на изложението през 2021 година - определено липсват посетители
Комбинация между официален костюм и маска - нещо нечувано за модната индустрия от древни времена до месец януари 2020 година!
Пред входа на изложението се разхождат предимно скейтъри - така беше през 2021. През 2013 година на същото място имаше около 200 човека
Единствено най-големите ентусиасти продължават да обикалят щандовете по време на пандемията през 2021 година
Фургони за строителни работници. Разбира се, има пълна климатизация и отлични условия на труд. Не е добра идея за нито един работодател да има конфликти с германските синдикати. Въпросните организации са силно политически обвързани и обикновено преследват коренно различни интереси от тези на работниците и служителите; в случая обаче определено са свършили работа - има осигурени фургони и климатици. Остава открит въпросът дали това наистина е заслуга на синдикатите или работодателят не може да намери необходимия брой служители и поради това е принуден от Свободния Пазар да осигурява все повече и повече? Вероятно второто твърдение повече отговаря на истината - в цяла Европа се наблюдва отрицателна безработица, т.е. има много повече разкрити работни места, отколкото кандидати за работа.
Залез в Кьолн
Двете кули на Кьолнската катедрала - не става въпрос за двете кули от филма "Властелинът на пръстените", макар че асоциацията между католическата религия и трилогията на Джоузеф Рандом Толкин е може би доста уместна. В свяоите три романа английският писател използва много готически идеи и елементни, а според запознати елфическият език дори е копиран от романския.
Германската полиция е навсякъде, но няма нищо общо с отминалите времена
Ранна пролет в Кьолн - свежозелени цветове
Залез над река Рейн. Широкоъгълният обектив дава възможност за интересни светлинни ефекти
Мост над река Рейн с три мащабни сгради, които като стил и архитектура нямат нищо общо с катедралите и църквите
Кьолнската катедрала е католически храм, който носи името „Свети Петър и Света Мария“. На немски език се произнася като Kölner Dom, а официално като Hohe Domkirche St. Peter und Maria. Това е една от най-известните готически катедрали в цял свят. През 1996 година е включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Днес тя се посещава всекидневно от милиони вярващи и туристи от цял свят и е сред символите на средновековната църковна архитектура. Нейното строителство започва през 1248 и продължава до 1437 година. На по-късен етап, от 1842 до 1880 година, са проведени допълнителни реконструкции и подобрения, поради което за периода от 1880 до 1884 година катедралата е най-високата сграда в света. Двете основни кули достигат 157 метра. През 1884 година обаче е приключен строежът на катедралата в Улм, която има единична кула с височина от 180 метра - съответно тя се превръща в най-високата сграда в света. Скоро след това обаче инженер Густав Айфел построява нещо с умопомрачителната височина от 300 метра, като това нещо е кула с неговото име и заема първото място чак до издигането на Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк през 30-те години на ХХ век. Днес катедралата в Кьолн заема скормното второ място за най-висока църква в Германия - след катедралата в Улм.
Църквата е централен храм на римокатолическата Кьолнска архиепископска епархия. Построена е на мястото на старата каролингска катедрала на града, осветена през 873 година, която се е намирала върху основите на раннохристиянски храм. Кьолн през Средновековието е бил един от най-богатите и политически могъщи градове в Свещената римска империя. През 1164 година кьолнският архиепископ Райналд фон Дасел триумфално влиза с мощите на Тримата влъхви в Кьолн, които преди това са се съхранявали в един от миланските манастири. Райнолд фон Дасел ги получава от император Фридрих I Барбароса - по този начин императорът се отблагодарил на архиепископа за военната помощ, която владетелят му е осигурил при завладяването на Милано при Италианския поход. До този момент мощите се съхраняват в базиликата Свети Есторгио в Милано, като части от тях по-късно са върнати там. Мощите имат огромно религиозно значение и привличат поклонници от всички краища на християнския свят. За тяхното съхранение се започва ново строителство, в модерния за времето готически стил. Донякъде като първоначален модел на катедралата в Кьолн е използван друг известен католически хран - църквата „Света Богородица“ в Амиен, Франция. За тези мощи е изготвен специален саркофаг от злато, сребро и скъпоценни камъни. Като пазител на реликвите Кьолн придобива висок ранг в западнохристиянския свят.
През 1248 година архиепископът на Кьолн Конрад фон Хохщаден поставя първия камък в основите на подобаваща за прочутите реликви катедрала; именно тогава започва един от най-дългите строежи в европейското строителство. Ккато вече стана въпрос, сградата е завършена през 1880 година, но малки по обем строителни работи се извършват и днес. Според местни градски легенди в момента, в който катедралата бъде завършена напълно, ще настъпи краят на света! Четириъгълната централна част на олтара съдържа изображение на поклонението на тримата влъхви пред Исус. Автор на това изображение е Щефан Лохнер и централното място на тази впечатляваща творба е разбираемо - именно мощите на тримата юдейски царе са станали повод за строежа на катедралата в Кьолн.
Когато строителството на настоящата катедрала започва през 1248 година, мястото вече е било заето от няколко сгради. Най-ранната от тях е възможно да е била хранилище за зърно; на мястото на този склад се открива римски храм, построен от Меркурий Август. От IV век мястото е било заето от християнски сгради. Най-забележима от тях е квадратна сграда, известна като най-старата катедрала. Нейното изграждане е било поръчано от Матернус, първият християнски епископ на Кьолн. Открит е и свободно стоящ баптистерий от VI век, разположен в източния край на катедралата. Баптистерият е разрушен през IX век, за да се издигне старата катедрала. В днешно време са съхранени единствено руините на баптистерия и осмоъгълният църковен купел (място за светена вода). Втората църква, така наречената Стара катедрала, е била завършена през 818 година. Била е опустошена от пожар на 30 април 1248 година; но така или иначе те вече е била в процес на разрушаване с цел подготовката за нова катедрала.
През XIX век започва да се наблюдава романтичен ентусиазъм към всичко, свързано със Средновековието. След широко обществено обсъждане и след откриването на първоначалния план за фасадата е решено (с подкрепата на протестантския пруски двор) катедралата да бъде завършена. Това е постигнато чрез усилие на зараждащото се гражданско общество и по-специално на Общността на катедралните архитекти, основана през 1842 година. Тази общност събира две трети от необходимите разходи, докато пруската държава предоставя останалата една трета. На пръв поглед е изключително необичайно протестантско управление да подкрепи строежа на католически храм. Държавата обаче вижда в това начин за подобряване на отношенията си с големия брой католически поданици, които са присъединени към Прусия през 1815 година. Строителните работи се възобновяват през 1842 и са базирани на първоначалния дизайн от оцелелите средновековни планове и чертежи. Използват се обаче по-съвременни строителни техники - включително железни покривни подпори. Корабната част е завършена и са добавени кулите. Камбаните са монтирани през 1870 година. Завършването на строителството на най-голямата катедрала в Германия се отпразнува като национално събитие на 14 август 1880 година - цели 632 години след началото му. На тържеството присъства и император Вилхелм I.
Катедралата, която е в непосредствена близост до централната железопътна гара, претърпява 14 удара при въздушни бомбардировки по време на Втората световна война. Въпреки това остава цяла на фона на целия разрушен град. Големите две кули са били използвани в по-късните години на войната като лесно разпознаваема навигационна забележителност от съюзническите самолети, навлезли дълбоко в Германия, което може би е една от причините катедралата да не бъде разрушена. Ремонтът на сградата е завършен през 1956 година. През 1944 г. в основата на северозападната кула е извършен авариен ремонт, като са използвани тухли с лошо качество, взети от близки руини, а тази част е оставена видима като спомен от войната. През 2005 година е взето решение кулата да бъде възстановена в нейния първоначален вид. Ремонти и поддръжка непрекъснато се извършват в някои част на сградата, която рядко е изцяло без скеле, тъй като атмосферните условия бавно разяждат камъните. Половината от разходите за ремонт и поддръжка все още се поемат от Общността на катедралните архитекти. На 25 август 2007 година катедралата получава нов стъклопис с площ от 113 квадратни метра в своя южен трансепт. Стъклописът е дело на германския художник Герхард Рихтер и се състои от 11 500 идентични по размер парчета от цветно стъкло. След загубата на оригиналния прозорец през Втората световна война на неговото място е бил поставен временно такъв от обикновено стъкло.
Готическа архитектура - всички сгради са с големи размери, мащабни, тежки, а много често и направо зловещи. Срещат се и барокови елементи - както вече беше споменато, това представлява една изключително пищна и претрупана украса. Готическата архитектура се явява в своя разцвет през Средновековието, а Барокът настъпва значително по-късно - през XVI - XVII век; той обаче представлява един вид естествен преход от готиката към модерните времена. Идеята на готическата архитектура е повечето елементи на сградите (покриви, врати и прозорци) да наподобяват ръце на богомолец - допрени една до друга опънати длани, изправени и насочени към небето за молитва. Съществува обаче и друго скрито послание на този тип архитектура - огромните и импозантни размери на сградите внушават на човека колко малък и незначителен е той в сравнение с Бог. Също така мащабните строителни проекти, реализирани успешно, определено внушават респект към властта - след като можем да построим това чудо, направете си сметка какво ОЩЕ можем? Същата е и идеята на египетските пирамиди. Това, разбира се, веднага се използва в хибридната пропаганда - според нея Източноправославната църква пък строи малки по размер храмове с нисък таван и сводове... за да бъде по-близо до човека. Истината обаче е доста по-прозаична - в България по времето на Османската империя всяка една църква е трябвало да бъде не по-висока от турчин на кон, а в Русия големите разстояния и общо взето ниското технологично развитие не са позволявали развитието на мащбни строителни проспекти. В същото време църквата Света София в Константинопол и Исакеевският събор в Санкт Петербург изобщо не са с малъм мащаб; за ХХ век същото твърдение е валидно и за храм - паметника "Свети Александър Невски" в София и за църквата "Свети Димитър" в град Видин. Киевско - Печорската лавра също има впечатляващи мащаби.
Отново снимки на катедралата в Кьолн - значително строително постижение, особено при технологичните способи за строеж на сгради през XIII - XIV век. По това време хората не са познавали железобетона, така че не е имало възможност за отливане на междуетажни плочи. Неизвестен строител е решил да постави стоманена арматура за подсилване на бетона, но това се случва едва 600 години след началото на строежа на катедралата - някъде около 1880 година. С тази своя идея неизвестният майстор е предизвикал революция в строителния сектор - до този момент всички междуетажни плочи са се изработвали или от гредоред (каратаван), или от комбинация между гредоред и метални трегери - отново немска дума, която произхожда от глагола trägen - нося. От най-дълбока древност строителите се опитват да забъркват различни бетонни смески - комбинация от чакъл, цимент, гипс, вар, пясък или дори по-едри камъни, но механичната якост на тези материали не е достатъчна. Никой не желае да стъпи върху пода и да пропадне на долния етаж, нали? Добавянето на метална арматура обаче променя коренно нещата.
Строителни технологии от отминали епохи. Както вече стана въпрос, отливането на железобетон става възможно едва около 1880 - 1885 година. Всъщност то е възможно и преди това, тъй като човечеството може да обработва метали (първоначално бронз, а след това и желязо) след края на неолита. Никоя умна глава обаче не се е сетила да добави армиращи метални пръчки към бетонните смески. Ако това се беше случило около 3000 - 4000 години преди новата ера, когато вече е имало технологична възможност за това, вероятно светът в древността би изглеждал по коренно различен начин. Египетските пирамиди вероятно биха били цилиндри, кубове или додекаедри.
Възниква въпросът обаче по какъв начин хората са успявали да построят внушителни сгради без да имат на разположение железобетон? Отговорът на този въпрос се вижда ясно на снимката горе - върху фасадата на катедралата в Кьолн. Ключова опорна конструкция се явява сводът - предварително издялани камъни, подредени като полукръг, елипса или заострена, издължена елипсовидна форма. В най-горната част на свода се поставя така нареченият завършващ камък - той трябва да приляга колкото е възможно по-точно към долните камъни, при което тежестта на цялата конструкция се разпределя към страничните вертикални носещи колони. Именно по този начин се изграждат носещите хоризонтални части над прозорци и врати и така се преразпределя тежестта на целия покрив върху стените. По време на строежа на сградата се изгражда временна подлежаща опора от дърво или метал - тя се задържа до момента, до който се втвърди спойващото вещество между отделните камъни - вар, хоросан, гипс или цимент. В много случаи по такава технология може да се изгради дори и сух зид - без свързваща субстанция; здравината му обаче без съмнение е по-малка от тази на зидарията с цимент или хоросан. Всички тези принципи на строителството на сгради дори намират приложение в доста по-отдалечени области - например имплантологията, при която сводовете осигуряват една значителна устойчивост спрямо коси механични натоварвания.
Технологично изграждането на един масивен каменен свод е доста по-сложно, по-трудоемко и отнема повече време, отколкото отливането на железобетон - но тъй като никой не се е сетил да постави арматури в бетона, строителите не са имали особен избор. За период от няколко хиляди години сводът остава единственият начин за изграждане на носещи елементи над врати и прозорци. В много случаи върху свод се задържа дори цял етаж. Това се използва особено често при строежа на крепостите, при които не е желателно да се използва гредоред - един пожар може да доведе до срутване на цялата конструкция, а врагът също има строителни познания и бързо може да предизвика такъв пожар. Сводът не гори - така че остава естествен метод на избор при построяването на различни укрепления. В много случаи при липса на външна мазилка, която да прикрива зидарията, дори е възможно да се определи кога точно е строена една сграда - отливането на бетонни надпрозоречни трегери бързо се разпространява по цял свят и при наличието им сградата със сигурност е строена след 1880 година.
Магазин за швейцарски джобни ножчета
Универсален магазин - добре позната гледка за всички жители на планетата Земя
Фасада на сграда в град Кьолн. За външна облицовка са използвани варовикови камъни - същите, от които е построена и катедралата в града. Това прави облицовките трайни и стабилни, но почистването определено си остава проблем. Камъкът е порьозен и задържа прочутите фини прахови частици от замърсения градски въздух. Механичната устойчивост на тези варовици не е голяма, което също е проблем - евентуално при земетресение се явяват пукнатини, а някои по-големи каменни плочи просто падат. За щастие обаче в региона никога не са наблюдавани силни трусове - и именно поради това катедралата и околните сгради са се съхранили за толкова дълъг период без никакви поражения.