Дентална изложба в Кьолн

От 12.03.2013 до 16.03.2013 в град Кьолн (Федерална Република Германия) се проведе традиционната изложба на денталномедицински и зъботехнически материали, инструменти и апаратура. Екипът на Ралев Дентал АД посети изложението, в което тази година взеха участие рекорден брой фирми от цял свят. Изложението в Кьолн е най-голямото в света в денталния сектор. Всяка по-сериозна компания от бранша се опитва да участва колкото е възможно по-често в изложението в Кьолн, защото така се изграждат контакти със зъболекари и търговски компании от целия свят. Обикновено в проявата вземат участие около 1500 - 1600 компании - предимно производители. През 2025 година обаче участниците в този панаир достигнаха рекордната бройка от 2550 фирми!

Neobiotech и Ралев Дентал

Служители на Ралев Дентал и Neobiotech обсъждат последните иновации от областта на имплантологията. Подаряват се информационни носители, които се свързват с компютъра през USB - порт - на ИТ-жаргон те се наричат още флашки. Интересното е че през 2013 година флашка с обем от 16 гигабайта е доста голяма; през 2025 година само за 60 лева е възможно да се закупи подобен информационен носител с обем от 256 гигабайта. По-големи флашки може би няма и да има скоро - просто не е необходимо толкова голямо пространство за съхранение. Интересно е също така че на горната снимка има шест човека - двама азиатци и четирима европейци; през 2025 година нито един от тях, като изключим д-р Ралев, не работеше нито в Ралев Дентал, нито в Neobiotech. За съжаление всеки един от петимата напусна своето работно място със скандали, проблеми, заплахи и общо взето крайно неприятни емоции.

Експерти

Д-р Александар Лазаревски и Браян Джи обсъждат някои особености на поставянето на зъбни импланти. Д-р Ралев гледа с интерес, защото винаги има нещо ново за научаване и усъвършенстване. Това се развива през 2013 година; само 12 години след това, през 2025 година, д-р Ралев продължава да мисли по същия начин. Доста от хирургичните сетове и цялата лечебна концепция на имплантите на Необиотех са се променили; идеята обаче остава същата - поставя се вътрекостна имплантатна платформа, която служи за фиксация на имплантатна надстройка върху нея и съответно за основа за протезиране.

Семинар на остров Джеджу    Българският имплантологичен портал    Зъболекар в Пловдив

Д-р Венцеслав Ралев

Д-р Ралев на щанда на компанията Neobiotech. Официалният дрескод не е задължителен за изложението, но си остава препоръчителен. По онова време компанията Ралев Дентал АД дори предоставяше на всички свои служители вратовръзки с фирменото лого. Няколко години след това тази инициатива беше прекратена, тъй като екипът на компанията единодушно реши да не посещава повече дентални изложения - с изключение на панаира в Кьолн. Седем години след като е направена тази снимка обаче се наблюдаваха на пръв поглед абсурдни ситуации - комбинация между официален костюм или поне риза с вратовръзка и хирургична маска. Наистина, коронавирусът успя да промени света!

Табелка с името на участника

Билет за изложението - така нареченият бадж, което всъщност се превежда като фирмена табелка. През 2013 година се изискваше еднократна регистрация, докато през 2021 година регистрацията беше в началото на всеки ден. Освен това беше възможна само он-лайн регистрация, което се оказа кошмарно - попълват се уеб-формуляри, нареждат се плащания и всичко това - през мобилен телефон. Това силно затрудни всички посетители; вероятно идеята беше да не се струпват опашки от хора при първоначалната регистрация, но ефектът беше точно обратният! Това е доказателство за либертарианските икономически теории - където се намесят административни мозъци, се наблюдават единствено провали и усложнения.

Семинар в курорта Боровец

Формуляри и бумащина в електронен формат с единствената цел да се се отпечата един бадж - театър на абсурда! Бюрокрацията по цял свят има идентично поведение, но проблемът е че в Германия тя просто е издигната в култ. Със сигурност това произлиза от склонността на германския народ към пълна отчетност, ред и дисциплина. Както е казал английският хуморист Джером К. Джером, ако германците отидат на гарата да вдигат революция, те първо биха си купили билети.

Д-р Венцеслав Ралев разпуска след тежък ден по време на изложението - месец септември 2021 година, малко преди разгара на пандемията от коронавирус. Д-р Ралев обиколи толкова фирмени щандове и говори с толкова много хора и дори нямаше време да се обръсне! Важното е че носи на врата си основната формула на Вселената - количеството енергия, което се съдържа в материята, е равно на нейната маса, пводгната на квадрат, умножено по скоростта на светлината. При анихилацията (сблъсъка между материя и антиматерия) се освобождава количество енергия, което се изчислява според описаната формула. Понякога преговорите между Ралев Дентал и търговските партньори от други краища на света създават прединфарктни ситуации, които силно наподобяват сблъсъка между материя и антиматерия.

Палата номер 11 - обикновено тя е най-голяма и там се разполагат щандовете на най-големите компании в сектора. Палатата (освен че е с най-голяма площ) има и цели три нива. През 2021 година обаче, поради пандемията от коронавирус, едното ниво не функционираше, а останалите две бяха с твърде рехаво разположени щандове.

Открито пространство за пушене и консумация на кафе. Около 15:00 часа всеки ден в ръцете на посетителите все по-често започват да се виждат чаши с бира, а кафето остава на заден план. През последните години тази тенденция се наблюдава и доста по-рано - около 13:00 часа, още с хлебчетата с вурст хората носят и бирени чаши.

Д-р Венцеслав Ралев - както обикновено със стойка на паметник

Есенният сезон в Германия понякога се характеризира с много приятно време. Температурите са около 18 градуса по Целзий, небето е ясносиньо и грее Слънце. В други случаи пък още в края на месец август се явява така нареченото das wunderschöne deutsche Wetter - вятър, мъгла, дъжд и ниски температури, като много често комбинацията включва по много от всичко това. Именно такова чудесно германско време (според местните разбирания това определение всъщност е свежо чувство за хумор) кара германските пенсионери да си купуват недвижими имоти в Италия, Испания и Гърция. Нерядко много от тях емигрират и към България. В този ред на мисли красотата на английските жени пък е мотивирала английските мъже да станат чудесни мореплаватели.

През последните няколко години регионът около панаира в Кьолн се промени изцяло - построени бяха нови и модерни сгради

Последни довършителни работи - през 2023 година тези три крана със сигурност няма да бъдат там. Прогонозата на нашия екип се оказа вярна - нямаше нито един кулокран, нито автокран, нито бетоновоз. Германският строителен сектор работи бързо и стегнато, а регулаторните органи също не обичат протакане и имат доста по-различни представи за срок от българските. Определено обаче най-сериозната мотивация за бързо и стегнато действие са финикийските знаци. Колкото по-бързо и качествено се построи една сграда, толкова по-бързо тя започва да генерира приходи и печалби за инвеститорите си.

И отново символът на Федерална Република Германия, на немския дух и култура - река Рейн!

Статуя на кайзер Вилхелм Първи - разбира се, кралят е изобразен на кон. Вилхелм I (на немски: Wilhelm I) е познат още като Вилхелм Велики. Роден е на 22 март 1797 и умира на 9 март 1888 - малко преди да навърши преклонната възраст от 91 години. Бил е крал на Прусия през периода 2 януари 1861 – 9 март 1888; по-важното е че това всъщност е първият германски император, който управлява от 18 януари 1871 до датата на смъртта си - 9 март 1888. Под водачеството на Вилхелм и на министър-председателя Ото фон Бисмарк Прусия успява да създаде Германската империя. Това се случва след обединението на Германия след края на Френско - пруската война. Според много историци това всъщност дава началото на германския империализъм, който до голяма степен предизвиква избухването на двете световни войни впоследствие.

Кралят е роден под името Вилхелм Фридрих Лудвиг Пруски (на немски: Wilhelm Friedrich Ludwig von Preußen) на 22 март 1797 година в град Берлин. Като втори син на крал Фридрих Вилхелм III, от Вилхелм не се очаквало да наследи трона от баща си и затова той получава слабо образование. Вилхелм служил в армията от 1814 година и се бие срещу Наполеон I по време на Наполеоновите войни. За него се откриват само добри отзиви - очевидно се е проявил като много смел и добър войник. Бие се под командването на Гебхард Леберехт фон Блюхер в битките при Ватерло и Лини. Той се оказва и отличен дипломат - включва се в дипломатически мисии след 1815 година. По време на Революциите през 1848, Вилхелм успешно потушава бунт, целящ смъртта на по-възрастния му брат крал Фридрих Вилхелм IV. Използването на оръдия го прави непопулярен по това време като си спечелва прякора Kartätschenprinz (Принц на картеча). През 1857 Фридрих Вилхелм IV получава припадък и остава умствено нестабилен за останалата част от живота си. През януари 1858 Вилхелм I става принц регент за брат си.

На 2 януари 1861 година Вилхелм I наследява трона като Вилхелм I Пруски. Освен това той наследява и конфликта между брат си и либералния парламент. Вилхелм е смятан за неутрален спрямо политиката. Той се опитва да не се намесва в нея - за разлика от брат си. Въпреки всичко обаче той успява да намери консервативно решение на конфликта - назначава небезизвестния Ото фон Бисмарк за официален премиер на Прусия. Според конституцията на страната министър - председателят отговаря изцяло пред краля, а не пред парламента. Бисмарк разглеждал своите работни отношения с Вилхелм като тези на подчинен на феодална по-висша власт. Въпреки това именно Бисмарк е човекът, който определя политиката в Германия - както вътрешната, така и външната. На няколко пъти Ото фон Бисмарк заплашва Вилхелм с оставка, като във всеки един от тези случаи канцлерът получава това, което иска - което е живо свидетелство за това че определено е имал респект пред краля.

След края на Френско - Пруската война Вилхелм е провъзгласен за германски император на 18 януари 1871 в двореца във Версай. Титлата „германски император“ е внимателно избрана от Бисмарк след дълга дискусия до деня на провъзгласяването. Вилхелм приел тази титла неохотно, защото той би предпочел „император на Германия“. Това обаче би било недопустимо за някои други монарси, тъй като означава власт и над земи извън региона - например Австрия, Швейцария и Люксембург. Титлата „император на германците“, която е предложена през 1848, е отхвърлена - защото той се е смятал за избран „по волята на Бог“, а не по волята на народа, както е в демократичните републики. По време на церемонията Северногерманският съюз (1867 – 1871) е преобразен в Германската империя - Kaiserreich, която съществува от 1871 до 1918 година. Тази империя е федерална държава, императорът е глава на страната и президент (primus inter pares – първи сред равните) на федералните монарси.

На 11 май 1878 Макс Хьодел прави опит за покушение над Вилхелм в Берлин и се проваля. Втори опит е извършен на 2 юни 1878 от анархиста Карл Нобилинг, който ранил императора, след което се самоубива. Тези опити стават претекст за създаването и приемането на Антисоциалистическия закон - той е представен от правителството на Бисмарк с подкрепата на мнозинството в Райхстага на 18 октомври 1878. Законът е предназначен за борба срещу социалистическите движения на работническата класа. Законът забранява Социалдемократическата партия в Германия и премахва нейния законен статус, забранява също така всички организации на работниците и селяните. Забранена е социалистическата и работническата преса, конфискува се социалистическа литература, наказват се и социалдемократите с репресии. Още по това време германските управници са обичали да забраняват и конфискуват, като след около 60 години тези практики придобиват чудовищни размери. Подобни закони са се допълвали на всеки 2 или 3 години. Въпреки всичко Социалдемократическата партия засилва своето влияние върху масите. Работническите движения оказват значителен политически натиск и всички репресивни закони са премахнати на 1 октомври 1890. В своите мемоари Бисмарк описва Вилхелм като старомоден, благовъзпитан и непогрешимо вежлив джентълмен. Също така обаче той го нарича и гениален пруски офицер, чийто добър разум на моменти се замъглявал под женско влияние. През 1829 година Вилхелм I се жени за германската принцеса Августа Сакс - Ваймарска (1811 – 1890), дъщеря на великия херцог Карл-Фридрих Сакс-Ваймар-Айзенах и великата княгиня Мария Павловна. В дългите години на брака им се раждат две деца: Фридрих III (1831 – 1888), следващ кайзер на Германската империя и Луиза Пруска (1838 – 1923). През 1856 година тя сключва брак с великия херцог на Баден Фридрих I (1826 – 1907). Кайзер Вилхелм Първи е може би човекът с най-много паметници в Германия -  между 1867 и 1918 година в негова чест са построени над 1000 паметника.

Един паметник позира пред друг паметник - д-р Венцеслав Ралев на преден план, а на заден - кайзер Вилхелм Първи

Алея набережная - преминава покрай река Рейн

Гребци в река Рейн

Транспорт на контейнери по река Рейн - все още водният транспорт си остава с най-ниска цена. Може би защото пътят, по който корабите се движат, няма нужда да се асфалтира?

Мостове над река Рейн - според хибридната пропаганда от периода 2013 - 2015 година под тези мостове живеят бежанци от Близкия Изток, които всъщност са джихадисти. Вижда се обаче че реката всъщност изпълва цялото корито и под моста реално няма речен бряг, под който да спят бежанци. Това би трябвало да ни накара да се замислим - след като едно твърдение е написано в Интернет, това не означава автоматично че то отговаря на реалността, нали? Хибридните атаки срещу цивилизования западен свят обаче по никакъв начин не омаловажават значението на реката за историята и бита на целия европейски континент. Рейн (на немски Rhein,  на френски Rhin, на нидерландски Rijn) е една от най-важните и големи реки в Европа, с дължина от 1233 километра и среден дебит от над 2000 m³/s. За нейната важност говорят многото замъци, построени покрай бреговете на реката. Протича през територията на 6 държави - Швейцария, Лихтенщайн, Австрия, Германия, Франция и Нидерландия. Водосборният басейн на Рейн включва още 3 държави - Италия, Люксембург и Белгия. Тя е ключов воден път за пренос на стоки още от времето на Римската империя, когато съставлява голяма част от нейната северна граница. Започва от швейцарските Алпи и се влива в Северно море. Името ѝ идва от келтското Renos, което буквално означава „това, което тече“. Възможно е да включва и праиндоевропейския корен rei- („тека“, „тичам“).

Рейн е една от най-дългите и най-важните реки в Европа. До 1932 година нейната общоприета дължина е 1230 километра. През 1932 година обаче германската енциклопедия Knaurs Lexikon обявява дължината като 1320 километра - вероятно поради печатна грешка, при която са разменени цифрите. След като тази дължина е поместена в авторитетната енциклопедия Brockhaus Enzyklopädie, тя става общоприета и започва да се публикува в множество учебници и официални публикации. Грешката е открита през 2010 година и холандската агенция по водите потвърждава дължина от 1233 километра. Общата посока на течението на Рейн е север-северозапад, при което то пресича поредица географски области – Алпите, Предалпите, Швейцарското плато, Горнорейнската долина, Рейнските шистови планини и Долнорейнската низина. Река Рейн носи това име от селището Таминс, разположено на 590 метра надморска височина в кантона Граубюнден в източната част на Швейцария, където се сливат двете реки Фордеррайн (Преден Рейн, 72 километра, водосборен басейн 1523 квадратни километра) и Хиндеррайн (Заден Рейн - дължина 65 километра, водосборен басейн 1704 квадратни километра). Водосборният басейн на тези две реки обхваща обширна територия, достигаща на запад до масива Сен Готард, на юг до долината Леи в Италия и на изток до Давос. Обикновено общата дължина на Рейн се измерва от началото на Фордеррайн. Тя има множество самостоятелни извори в западната част на окръг Сурселва, но най-често за начало на Рейн се приема оттокът на езерото Томазе, разположено на 2345 метра надморска височина. Това обаче не е най-отдалечената точка от устието на Рейн в речната система – няколко други притока на Фордеррайн имат по-голяма дължина. От чисто географска гледна точка като извор за всяка една река се определя мястото, което е най-далеч от вливането на реката в море или океан.

Общата посока на течението на Фордеррайн е изток-североизток. Хиндеррайн е малко по-къса от Фордеррайн. Тя води началото си от подножието на връх Райнвалдхорн в планинския масив Адула, близо до границата на Граубюнден с кантона Тичино. Първоначално и тя тече на изток-североизток, след което завива на север. Основният приток на Хиндеррайн е река Албула, в която се вливат Ландвасер и Юлия. Най-южният приток на Хиндеррайн изтича от езерото Леи, на територията на Италия. Алпийски Рейн се нарича участъкът от течението на реката от сливането на Фордеррайн и Хиндеррайн при Таминс до нейното оттичане от Боденското езеро при Щайн на Рейн. Първоначално тя тече на североизток, но при Кур завива на север и запазва тази посока до вливането си в Боденското езеро, протичайки през образувана от ледник планинска долина. Дължината до вливането в езерото е 86 километра; в този участък реката се спуска сравнително бързо от 590 до 396 метра надморска височина. След Мастрилс Рейн образува границата между кантоните Граубюнден и Санкт Гален, а след Зарганс – между Швейцария и Лихтенщайн. При Зарганс вододелът между Рейн и Аар е само няколко метра по-високо от бреговете на Рейн.

Северно от Лихтенщайн Рейн служи за граница между Швейцария и Австрия, като Швейцария има малка територия на десния (източен) бряг на реката. Рейн се влива в Боденското езеро с малка делта, като швейцарско-австрийската граница минава по нейния най-западен ръкав. Основната част от делтата е превърната в природен резерват, в който има голямо разнообразие от птици. Боденското езеро, силно издължено от изток на запад, в действителност се състои от две отделни езера (Горно и Долно езеро), които са свързани с четирикилометров речен участък - Зеерайн или Езерен Рейн. Горното езеро е пресечната точка на три държави: Швейцария на юг, Австрия на югоизток, както и германските провинции Бавария на североизток и Баден-Вюртемберг на северозапад. По-студената навлизаща вода на Алпийски Рейн първоначално образува компактно течение по повърхността на сиво-зелените води на Горното езеро, но почти веднага се спуска на дъното му. Това течение отново се появява на повърхността на другата, северна страна, на остров Линдау и следва, често отчетливо видимо, протежението на германския бряг, приблизително до Ханау Бодензе. Малка част от течението се отделя преди остров Майнау в посока на Юберлингенското езеро. Основното течение, през т.нар. Констанска фуния (залива между Констанц и Кройцлинген), изтича от Горното езеро по Езерен Рейн. От мястото, където се намира Констанцския мост над Езерен Рейн, по цялото протежение на Рейн до вливането ѝ в морето, са разположени дистанционни стълбове. Езерен Рейн възниква през последните хилядолетия в резултат на причинено от ерозия понижение на нивото на водата в езерото с около 10 метра, поради което възниква и остров Райхенау. Преди това, Горното и Долното езеро, както следва от общото им име Боденско езеро, са били един общ водоем. Долното езеро се намира на 30 cm под равнището на Горното езеро. Както в Горното, така и в Долното езеро, течението на Рейн може да се проследи, тъй като не се смесва много с водите на езерото. Северните части (Целерзе и Гнадензе) почти не са достигани от течението. Южната част на Долното езеро, през която изтича река Рейн, понякога се нарича „Рейнско езеро“. Радолфцелер Аах, която се влива в него, носи големи количества вода от басейна на река Дунав. Реката напуска Долното езеро при Щайн ам Райн, на 60 km запад-северозападно от вливането си в Горното езеро. Хохрайн От Щайн ам Райн на западния бряг на Долното езеро (част от Боденското) започва Хохрайн (на немски: Hochrhein). За разлика от Алпийски Рейн и Горен Рейн, тук реката тече в посока от изток на запад и се спуска от 395 до 252 метра височина над морското равнище. Изтичайки от противоположната страна на Боденското езеро, Рейн тече на запад и служи за граница между Швейцария и Германия, след което в нея се влива река Аар, която увеличава многократно дебита на Рейн. След Шафхаузен се намира Рейнският водопад. При среден речен отток от 373 m³/s (през лятото – около 700 m³/s), той е вторият най-голям водопад в Европа след исландския Детифоса по показател на енергията на пада на водата. Обликът на Хохрайн е определен от разположените по реката многобройни хидровъзли. В малкото останали естествени природни участъци обаче, все още съществуват няколко речни прага, които на немски са наричани Laufen. Близо до Базел, в Рейн се влива левият приток Бирс, а край Кобленц в Аргау Рейн приема от юг Аар. Аар е по-къса от Рейн, но носи значително повече вода (560 m³/s срещу 439 m³/s на Рейн) и по тази причина е основната хидроложка артерия на цялата речна система. Край Райнфелден Рейн достига дълбочина от 32 метра. В горното течение на Рейн, в швейцарския кантон Шафхаузен, близо до град Нойхаузен, е разположен Рейнският водопад. Заедно с по-високия, но по-непълноводен водопад Детифос в Исландия, Рейнският водопад е сред най-големите в Европа. Височината му е 23, а ширината – 150 метра.

Горен Рейн Рейн продължава на север, като по нея минава част от границата на Германия с Франция, преди да навлезе изцяло в Германия, където в нея се вливат множество притоци. В центъра на Базел, първият голям град по течението на реката, се намира Рейнското коляно, голям завой, където Рейн изцяло променя посоката си от запад на север. Тук свършва Хохрайн. Официално, мостът е границата между Хохрайн и Горен Рейн. Оттук реката тече на север през Горнорейнската долина, която е с дължина около 300 km и ширина до 40 km. Най-важните притоци в тази област са Ил край Страсбург, Некар при Манхайм и Майн срещу Майнц. При града Рейн напуска Горнорейнската долина и тече през басейна на Майнц. Южната половина на Горен Рейн образува границата между Франция (Елзас) и Германия (Баден-Вюртемберг). Северната част формира границата между германските провинции Райнланд-Пфалц на запад от една страна, и Баден-Вюртемберг и Хесен на изток и север, от друга. Любопитното при тази гранична линия е, че през 1945 г. окупационните сили дават частите на град Майнц, разположени на десния бряг на река Рейн, на Хесен. Горен Рейн е значим културен ландшафт в Централна Европа още по време на Античността и Средновековието. В днешно време, районът на Горен Рейн е седалище на много важни производствени отрасли и услуги, особено в центровете Базел, Страсбург и Манхайм-Лудвигсхафен. Страсбург е седалище на Европейския парламент, и по този начин тук се намира една от трите европейски столици. Регионът на Горен Рейн е променен значително от програмата за изправяне на руслото на реката през 19 век. Скоростта на течението е увеличена и нивото на подпочвените води намалява значително. Размерът на горите в долините по реката рязко спада. От френска страна е прокопан Големия Елзаски канал, през който преминава значителна част от водите на реката, както и целият ѝ трафик. На някои места има големи компенсационни водни басейни, например огромния Bassin de compensation de Plobsheim в Елзас.

Басейнът на Майнц завършва при Бинген ам Рейн; реката продължава като Среден Рейн през Рейнския пролом в Рейнските шистови планини. В тези участъци, реката слиза от 77.4 метра над морското равнище до 50.4 метра. От лявата страна се намират планинските масиви на Хунсрюк и Айфел, а на десния са тези на Таунус и Вестервалд. Според геолозите, характерната тясна форма на долината е създадена от ерозията на реката, докато се е издигал околния пейзаж. Основните притоци в този участък са Лан и Мозел. Те се присъединяват към Рейн в близост до Кобленц, съответно отдясно и отляво. Почти по цялата дължина на Среден Рейн, реката протича през германската провинция Райнланд-Пфалц. При сливането на реките Рейн и Мозел при град Кобленц е т.нар. „Германски (или немски) ъгъл“ („Deutsches Eck“). Доминиращите икономически сектори в района на Среден Рейн са лозарството и туризмът. Рейнското дефиле между Рюдесхайм ам Рейн и Кобленц е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Близо до Санкт Гоархаузен, Рейн минава край известната скала Лорелай. Със своите забележителни архитектурни паметници, склонове с лозя, населени места по тесните речни брегове и гледките на десетки замъци, наредени по върховете на стръмните склонове по протежението си, долината на Среден Рейн може да се счита за романтичното въплъщение на реката. Долен Рейн Основна статия: Долен Рейн След това реката прави завой на северозапад към Нидерландия, където заедно с Маас и Схелде образува обширна делта, разделяйки се на три главни ръкава и оттичайки се в Северно море. Долен Рейн край Емерих При Бон, където в реката се влива Зиг, Рейн влиза в Северногерманската низина и се превръща в Долен Рейн. Тук реката слиза от 50 до 12 метра над морското равнище. Основните притоци в този участък са Рур и Липе. Подобно на Горен Рейн, Долен Рейн е криволичел в меандри, докато инженерите не са създали постоянното корито на реката. Тъй като дигите са на известно разстояние от реката, по време на пълноводие, Долен Рейн има повече място за разлив, отколкото Горен Рейн. Долен Рейн преминава през Северен Рейн-Вестфалия. Бреговете са силно населени и индустриализирани – тук са агломерациите на Кьолн, Дюселдорф и Рурската област. Тук река Рейн тече през най-голямата агломерация в Германия, региона Рейн-Рур. Един от най-важните градове в този регион е Дуйсбург с най-голямото речно пристанище в Европа. Регионът по течението след Дуйсбург е селскостопански. При Везел, 30 km след Дуйсбург, се намира западният край на втория плавателен маршрут изток-запад, канала Везел-Дателн, който е успореден на Липе. Между Емерих и Клеве се намира най-дългият висящ мост в Германия, като реката тук е с широчина 400 m. Близо до Крефелд, Рейн пресича линията Юрдинген, разделяща областите, в които се говорят долногермански и горногермански езици.

При немско-холандската граница Рейн започва да се разделя на ръкави и образува заедно с Маас т.нар. делта на Рейн и Маас – най-голямата физико-географска област на Нидерландия. Тъй като Рейн е основният източник на вода в делтата, често се използва по-краткото име „Рейнска делта“ (на немски: Rheindelta; на нидерландски: Rijndelta) – но тя трябва да се разграничава от вътрешната делта на река Рейн в Боденското езеро. Доколкото е свързана и с устието на река Шелда, тя понякога се нарича „делта на Рейн-Маас-Шелда“ (на немски: Rhein-Maas-Schelde-Delta). Обликът на делтата на Рейн се определя от две разклонения на реката – първото е при Милинген, където тя се разделя е разделена на Ваал (две трети от средния отток) и Нидеррайн (на нидерландски: Nederrijn). След това при Арнем от Нидеррайн се отделя и Ейсел (на нидерландски: IJssel). По този начин възникват три основни ръкава, чиито имена обаче често са се сменяли във времето поради честите промени на руслата им: Южен, най-големият ръкав, образуван от теченията на Ваал – Бовен-Мерведе – Ниве-Мерведе – Харингвлит. От него се отделя важен корабоплавателен път, преминаващ последователно през Бенеден-Мерведе – Ноорд – Ниве-Маас – Ниве-Ватервег. По протежение на целия този път са сложени стълбове, отчитащи дължината на Рейн. От Бенеден-Мерведе на свой ред се отделя Ауде-Маас, която се среща отново в Ротердам с Ниве-Маас и образува Ниве-Ватервег. Средният ръкав е образуван от Нидеррейн и Лек, а след това с почти еднаквото по големина разклонение Ноорд образува Ниве-Маас. Северният ръкав е Ейсел, която се влива в езерото Ейселмер. То от своя страна се оттича в Северно море, чрез система от шлюзове. До наводнението на Света Елисавета през 1421 г., Маас тече недалеч на юг от съвременната линия Мерведе – Стари Маас в посока към Северно море и оформя заедно с Ваал и Лек общо устие с множество острови. Трудно е да се определи тогавашната конфигурация на делтата, поради многобройните новообразувани заливи, устия, острови, както и в резултат на променения контур на бреговата линия. Отгогава до 1904 г. Маас се влива във Ваал при град Горинхем. След това, за да се предотвратят бъдещи наводнения, Маас е „отделен“ чрез шлюзове от Рейн и е отведен в ново русло, състоящо се от Бергсе-Маас и Амер. След строителството през 1970 г. на язовира Харингвлит, Маас отново са влива в морето заедно с Рейн – предимно през шлюзовете Харингвлит (при високо ниво на водата в Рейн) или чрез Ниве-Ватервег край Ротердам (при по-ниски нива).

Районът на речното устие на северозапад (на мястото, където преминава през веригата от дюни), от древни времена се нарича „устие на Маас“ (Maasmond). Това обяснява подвеждащото използване на името Маас за съвременното долно течение на Рейн. Хидрографията на съвременната делта е определена от три главни и няколко спомагателни ръкава (среди които са Холандски Ейсел, Линге, Утрехт Фехт и други), както и неголеми рекички и ручеи. В днешно време много протоци са преградени от бентове и служат в качеството си на отводнителни канали при пресушаването на полдери. Големите хидротехнически съоръжения, построени през втората половина на 20 век, коренно променят облика на делтата. В наши дни водите на Рейн се вливат в морето на пет места: основната маса – през Харингвлит и край Ротердам (в района Хук-ван-Холанд), по-малки количества – през Ейсел и притоците му чрез шлюзовете в Амстердам и Афсльойтдейк. Делтата на Рейн-Маас-Шелда е изложена на морските приливи и отливи, които, заедно с речните седиментации, определя облика ѝ. Това означава, че в случай на щормови прилив е налице повишен риск от наводнения на обширни площи от сушата. До приключването на мащабния проект „Делта“, влиянието на приливите се усеща до Ниймеген. След това, дори и на отдалечени от брега места, тяхното влияние все още е осезателно, въпреки проведените регулаторни дейности. По време на последния ледников период, в полярните шапки се натрупва под формата на лед такова количество вода, че повърхността на Световния океан се е намирала на около 100 метра под сегашното си ниво. По това време южната част на Северно море е била част от сушата, руслото на Рейн се е простирало на север до Догер банк и Темза е била приток на Рейн.

Водосборният басейн на река Рейн има площ 185 300 km². На запад, североизток и изток водосборният басейн на Рейн граничи с водосборните басейни на реките Маас, Емс, Везер и Елба (от басейна на Северно море), на югоизток – с водосборния басейн на река Дунав (от басейн на Черно море), на юг – с водосборния басейн на река По (от басейна на Адриатическо море), а на югозапад – с водосборния басейн на река Рона (от басейн на Средиземно море). Във водосборния басейн на реката попадат части от 9 (девет) държави: Швейцария – 27 873 km², 15,08% от площта на водосборния басейн; Италия – 51 km², 0,03%; Лихтенщайн – 160 km² (цялата територия на страната), 0,09%; Австрия – 2 360 km², 1,28%; Германия – 105 934 km², 57,31%; Франция – 22 480 km², 12,16%; Белгия – 760 km², 0,41%; Люксембург – 2 520 km², 1,36%; Нидерландия – 22 700 km², 12,28%; Притоци Рейн получава множество притоци, като 33 от тях са с дължина над 50 km, в т.ч. 13 – с дължина над 100 km. За разлика от повечето реки в света отчитането на километрите на Рейн не става от устието към извора, а обратно, като отчитането на километрите на реката започва от изтичането ѝ от Боденското езеро. За тези 33 притока са показани километърът, на който се вливат, дължината, площта на водосборния басейн и страната, през която протичат:

Хидроложките показатели на Рейн са типични за умерения климатичен пояс. В горното си течение реката е с пролетно-лятно пълноводие и малък зимен отток. В средното и долното нечение, където Рейн приема притоци, пълноводни през зимата и пролетта, неговият воден режим се усложнява и реката става пълноводна целогодишно, което благоприятства развитието на корабоплаването. Ръкавите в делтата на Рейн са подложени на влиянието на морските приливи, които се наблюдават два пъти в денонощието и предизвикват повишаването на нивото на водата с 1,5 – 2 m. Среден годишен отток над устието на река Аар 420 m³/s, при град Базел – 1030 m³/s, а преди резделянето му на ръкави – около 2500 m³/s, максимален – над 11 000 m³/s. Среден годишният отток около 79 km³. Реката замръзва само при много студени зими за срок до 1 месец.

Стопанското значение на Рейн е изключително голямо, и то още от времето на Римската империя. Реката е важна водна транспортна магистрала в Западна Европа. Общата дължина на водните пътища в басейна на реката е около 3000 km. Регулярно корабоплаване се извършва до град Базел на 952 km от устието и по Боденското езеро, а плиткогазещи речни съдове по време на пълноводие сеизкачват до швейцарския град Лауфенбург (кантон Ааргау). Чрез плавателни канали Рейн се свързва с реките Дунав (каналът Рейн – Майн – Дунав с дължина 171 km и широчина 55 m, осигуряващ транспортна връзка между Атлантическия океан, Северно и Черно море), Рона (каналът Рона – Рейн), Марна (каналът Марна – Рейн), Емс, Везер и Елба (Северогелманския канал). Някои от притоците на Рейн – Некар, Майн, Лан, Мозел, Рур и други също са плавателни в отделни участъци. Средногодишният обем на превозите (близо до германо-нидерландската граница) е около 100 млн.т, като ежедневно тук преминават 650 – 700 речни кораба. Основните пристанища са Ротердам с аванпорта Хук ван Холанд (в Нидерландия), Дуйсбург – Рурорт, Кьолн, Майнц, Лудвигсхафен, Манхайм (в Германия), Страсбург (във Франция), Базел (в Швейцария).[8] Хидроресурсите на реката се използват в Германия, Франция и Швейцария. Нагоре от град Базел е изградена каскада от 11 ВЕЦ-а, а на канала Рона – Рейн между Базел и Страсбург – 8 ВЕЦ-а, в т.ч. Кембс (1932 г.) и Страсбург (1970 г.).[8] Селища Долината на реката е един от най-гъсто заселените и промишлено усвоени райони на света. По-важни градове по течението ѝ са: Арнем (Нидерландия), Дюселдорф, Кьолн, Бон, Висбаден, Майнц, Манхайм, Вормс, Карлсруе, Кобленц, Леверкузен, Нойс, Крефелд, Дуисбург, Лудвигсхафен (Германия), Страсбург (Франция), Базел (Швейцария), Вадуц (Лихтенщайн). Екология На 1 ноември 1986 г. на Рейн се случва една от най-големите екологични катастрофи в Европа —— пожар в химическия завод на фирмата „Sandoz“ в швейцарския град Базел довежда до изхвърлянето в реката на 30 тона пестициди, живак и химикали. Рейн придобива червен цвят, на хората в района на реката е забранено да излизат от домовете си, а в някои градове на ФРГ са затворени водопроводите, вместо които за нуждите на населението се използва вода, доставена с цистерни. В течение на 10 дни замърсяването достига до Северно море. По някои оценки, в резултат на попадането на химикалите във водата, загиват половин милион риби, а някои видове изчезват напълно. След бурната реакция на обществеността, още през 1987 г. е приета „Програма за действие – Рейн“, разчетена до 2000 г. Другото име на програмата е „Сьомга 2000“, тъй като има за цел възвръщането в реката до този срок на чувствителната към замърсяване риба. В резултат на активните действия на властите, количеството на изхвърляните в реката нитрати и фосфор е намалено с 50 %, а намаляването на някои други замърсители достига в пределите на 80 – 100 %. Сьомгата е върната в реката 3 години по-рано от набелязания срок – през 1997 г. Текущата „Програма Рейн-2020“ има за цел да направи реката достатъчно чиста за къпане. Значение в човешката история Рейн не е известен на Херодот и влиза за първи път в историята през първи век пр.н.е. чрез гръко-римската география. По това време, реката формира границата между Галия и Германия. Среща се в античните извори като Rhenus (на латински) или Rhenos (на старогръцки). Римляните разглеждат Рейн като най-външната граница на човешката цивилизация, отвъд която земите са населени с митични чудовища и полудиви германски племена, например при Мавър Сервий Хонорат в „Коментари върху Енеида на Вергилий“ (8,727) (Rhenus) fluvius Galliae, qui Germanos a Gallia dividit – „(Рейн е) река на галите, която дели германските племена от Галия.“. Римляните правят опити за проучване на земите отвъд реката. Това е характеризирано от Res Gestae Divi Augusti, обществен надпис на Октавиан Август, в който той се хвали с подвизите се, включително изпращането на експедиционен флот на север от устието на Рейн, до Стара Саксония и Ютланд, което, както той твърди, не е правил друг римлянин преди него. Август заповядва на пълководеца си Нерон Клавдий Друз да издигне 50 военни лагера по протежението на Рейн, започвайки римско-германските войни през 12 г. пр.н.е. По това време, равнината на Долен Рейн е територия на германското племе уби. Първото постоянно населявано селище на име Oppidum Ubiorum, издигнато на мястото на съвременния град Кьолн, е построено през 38 г. пр.н.е. от убите. Кьолн е приет за град от римляните през 50 г., под името Colonia Claudia Ara Agrippinensium. От смъртта на Август до 70 г., Рим има за свои естествен германски лимес водните граници на Рейн и горен Дунав. Отвъд тези реки, Рим владее само плодородната равнина на Франкфурт, срещу римската гранична крепост Moguntiacum (Майнц); най-южните склонове на Шварцвалд и няколко раздалечени предмостия. Северната част на тази естествена бариера, където реката е дълбока и широка и по-трудно преодолима, остава римска граница до падането на империята. В южната част Горен Рейн и Горен Дунав са по-лесно преодолими. Границата, която те образуват, е дълга и неудобна за охрана, като включва и остроъгълен клин от чужда територия между земите на Баден и Вюртемберг. Германското население по тези земи по римско време изглежда е било оскъдно, и поданици на империята от днешните райони на Елзас и Горна Лотарингия прекосяват реката на изток. Римляните държат на разположение осем легиона в пет бази по протежението на реката. Действителният брой на легионите, присъстващи във всяка база или като цяло, е зависил от това дали има мир или заплаха от война. Между 14 и 180 г. редът на легионите е следния: за армията на Долна Германия – два във Vetera (Ксантен), I Германски легион и XX Победоносен Валериев легион (панонски войски); два в Oppidum Ubiorum („градът на убите“), който е преименуван на Colonia Agrippina, V легион (келти, вербувани от Нарбонска Галия) и XXI хищнически легион, вероятно от галати от другия край на империята. За армията на Горна Германия: II Августов легион, в Argentoratum (Страсбург) и XIII Близначен легион край Vindonissa (Виндиш). Веспасиан например е главнокомандващ на II Аугустов легион, преди възкачването си като император. Освен тях, обикновено е имало още удвоена военна част, съставена от XIV и XVI легиони, при Moguntiacum (Майнц). И в по-новата история Рейн е митичен и политически символ на свещената граница на Германия (вж. Рейнланд), включително по време на Втората световна война. Мнозина немски писатели и композитори са посвещавали свои произведения на Рейн, сред които и Рихард Вагнер със своята опера „Рейнско злато“, част от цикъла „Пръстенът на нибелунгите“.

В района на град Кьолн река Рейн е широка почти колкото река Дунав в нейното средно течение

Катедралата в град Кьолн - каменните детайли по нейната фасада са изключително впечатляващи. Почистването обаче определено е проблем!

Изключително пищна екстериорна украса - така нареченият бароков стил. Този стил определено изключва минимализма

Щандове на различни търговски компании по време на изложението през 2021 година - определено липсват посетители

Комбинация между официален костюм и маска - нещо нечувано за модната индустрия от древни времена до месец януари 2020 година!

Пред входа на изложението се разхождат предимно скейтъри - така беше през 2021. През 2013 година на същото място имаше около 200 човека

Единствено най-големите ентусиасти продължават да обикалят щандовете по време на пандемията през 2021 година

Фургони за строителни работници. Разбира се, има пълна климатизация и отлични условия на труд. Не е добра идея за нито един работодател да има конфликти с германските синдикати. Въпросните организации са силно политически обвързани и обикновено преследват коренно различни интереси от тези на работниците и служителите; в случая обаче определено са свършили работа - има осигурени фургони и климатици. Остава открит въпросът дали това наистина е заслуга на синдикатите или работодателят не може да намери необходимия брой служители и поради това е принуден от Свободния Пазар да осигурява все повече и повече? Вероятно второто твърдение повече отговаря на истината - в цяла Европа се наблюдва отрицателна безработица, т.е. има много повече разкрити работни места, отколкото кандидати за работа.

Залез в Кьолн

Двете кули на Кьолнската катедрала - не става въпрос за двете кули от филма "Властелинът на пръстените", макар че асоциацията между католическата религия и трилогията на Джоузеф Рандом Толкин е може би доста уместна. В свяоите три романа английският писател използва много готически идеи и елементни, а според запознати елфическият език дори е копиран от романския.

Германската полиция е навсякъде, но няма нищо общо с отминалите времена

Ранна пролет в Кьолн - свежозелени цветове

Залез над река Рейн. Широкоъгълният обектив дава възможност за интересни светлинни ефекти

Мост над река Рейн с три мащабни сгради, които като стил и архитектура нямат нищо общо с катедралите и църквите

Кьолнската катедрала е католически храм, който носи името „Свети Петър и Света Мария“. На немски език се произнася като Kölner Dom, а официално като Hohe Domkirche St. Peter und Maria. Това е една от най-известните готически катедрали в цял свят. През 1996 година е включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Днес тя се посещава всекидневно от милиони вярващи и туристи от цял свят и е сред символите на средновековната църковна архитектура. Нейното строителство започва през 1248 и продължава до 1437 година. На по-късен етап, от 1842 до 1880 година, са проведени допълнителни реконструкции и подобрения, поради което за периода от 1880 до 1884 година катедралата е най-високата сграда в света. Двете основни кули достигат 157 метра. През 1884 година обаче е приключен строежът на катедралата в Улм, която има единична кула с височина от 180 метра - съответно тя се превръща в най-високата сграда в света. Скоро след това обаче инженер Густав Айфел построява нещо с умопомрачителната височина от 300 метра, като това нещо е кула с неговото име и заема първото място чак до издигането на Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк през 30-те години на ХХ век. Днес катедралата в Кьолн заема скормното второ място за най-висока църква в Германия - след катедралата в Улм.

Църквата е централен храм на римокатолическата Кьолнска архиепископска епархия. Построена е на мястото на старата каролингска катедрала на града, осветена през 873 година, която се е намирала върху основите на раннохристиянски храм. Кьолн през Средновековието е бил един от най-богатите и политически могъщи градове в Свещената римска империя. През 1164 година кьолнският архиепископ Райналд фон Дасел триумфално влиза с мощите на Тримата влъхви в Кьолн, които преди това са се съхранявали в един от миланските манастири. Райнолд фон Дасел ги получава от император Фридрих I Барбароса - по този начин императорът се отблагодарил на архиепископа за военната помощ, която владетелят му е осигурил при завладяването на Милано при Италианския поход. До този момент мощите се съхраняват в базиликата Свети Есторгио в Милано, като части от тях по-късно са върнати там. Мощите имат огромно религиозно значение и привличат поклонници от всички краища на християнския свят. За тяхното съхранение се започва ново строителство, в модерния за времето готически стил. Донякъде като първоначален модел на катедралата в Кьолн е използван друг известен католически хран -  църквата „Света Богородица“ в Амиен, Франция. За тези мощи е изготвен специален саркофаг от злато, сребро и скъпоценни камъни. Като пазител на реликвите Кьолн придобива висок ранг в западнохристиянския свят.

През 1248 година архиепископът на Кьолн Конрад фон Хохщаден поставя първия камък в основите на подобаваща за прочутите реликви катедрала; именно тогава започва един от най-дългите строежи в европейското строителство. Ккато вече стана въпрос, сградата е завършена през 1880 година, но малки по обем строителни работи се извършват и днес. Според местни градски легенди в момента, в който катедралата бъде завършена напълно, ще настъпи краят на света! Четириъгълната централна част на олтара съдържа изображение на поклонението на тримата влъхви пред Исус. Автор на това изображение е Щефан Лохнер и централното място на тази впечатляваща творба е разбираемо - именно мощите на тримата юдейски царе са станали повод за строежа на катедралата в Кьолн.

Когато строителството на настоящата катедрала започва през 1248 година, мястото вече е било заето от няколко сгради. Най-ранната от тях е възможно да е била хранилище за зърно; на мястото на този склад се открива римски храм, построен от Меркурий Август. От IV век мястото е било заето от християнски сгради. Най-забележима от тях е квадратна сграда, известна като най-старата катедрала. Нейното изграждане е било поръчано от Матернус, първият християнски епископ на Кьолн. Открит е и свободно стоящ баптистерий от VI век, разположен в източния край на катедралата. Баптистерият е разрушен през IX век, за да се издигне старата катедрала. В днешно време са съхранени единствено руините на баптистерия и осмоъгълният църковен купел (място за светена вода). Втората църква, така наречената Стара катедрала, е била завършена през 818 година. Била е опустошена от пожар на 30 април 1248 година; но така или иначе те вече е била в процес на разрушаване с цел подготовката за нова катедрала.

През XIX век започва да се наблюдава романтичен ентусиазъм към всичко, свързано със Средновековието. След широко обществено обсъждане и след откриването на първоначалния план за фасадата е решено (с подкрепата на протестантския пруски двор) катедралата да бъде завършена. Това е постигнато чрез усилие на зараждащото се гражданско общество и по-специално на Общността на катедралните архитекти, основана през 1842 година. Тази общност събира две трети от необходимите разходи, докато пруската държава предоставя останалата една трета. На пръв поглед е изключително необичайно протестантско управление да подкрепи строежа на католически храм. Държавата обаче вижда в това начин за подобряване на отношенията си с големия брой католически поданици, които са присъединени към Прусия през 1815 година. Строителните работи се възобновяват през 1842 и са базирани на първоначалния дизайн от оцелелите средновековни планове и чертежи. Използват се обаче по-съвременни строителни техники - включително железни покривни подпори. Корабната част е завършена и са добавени кулите. Камбаните са монтирани през 1870 година. Завършването на строителството на най-голямата катедрала в Германия се отпразнува като национално събитие на 14 август 1880 година - цели 632 години след началото му. На тържеството присъства и император Вилхелм I.

Катедралата, която е в непосредствена близост до централната железопътна гара, претърпява 14 удара при въздушни бомбардировки по време на Втората световна война. Въпреки това остава цяла на фона на целия разрушен град. Големите две кули са били използвани в по-късните години на войната като лесно разпознаваема навигационна забележителност от съюзническите самолети, навлезли дълбоко в Германия, което може би е една от причините катедралата да не бъде разрушена. Ремонтът на сградата е завършен през 1956 година. През 1944 г. в основата на северозападната кула е извършен авариен ремонт, като са използвани тухли с лошо качество, взети от близки руини, а тази част е оставена видима като спомен от войната. През 2005 година е взето решение кулата да бъде възстановена в нейния първоначален вид. Ремонти и поддръжка непрекъснато се извършват в някои част на сградата, която рядко е изцяло без скеле, тъй като атмосферните условия бавно разяждат камъните. Половината от разходите за ремонт и поддръжка все още се поемат от Общността на катедралните архитекти. На 25 август 2007 година катедралата получава нов стъклопис с площ от 113 квадратни метра в своя южен трансепт. Стъклописът е дело на германския художник Герхард Рихтер и се състои от 11 500 идентични по размер парчета от цветно стъкло. След загубата на оригиналния прозорец през Втората световна война на неговото място е бил поставен временно такъв от обикновено стъкло.

Готическа архитектура - всички сгради са с големи размери, мащабни, тежки, а много често и направо зловещи. Срещат се и барокови елементи - както вече беше споменато, това представлява една изключително пищна и претрупана украса. Готическата архитектура се явява в своя разцвет през Средновековието, а Барокът настъпва значително по-късно - през XVI - XVII век; той обаче представлява един вид естествен преход от готиката към модерните времена. Идеята на готическата архитектура е повечето елементи на сградите (покриви, врати и прозорци) да наподобяват ръце на богомолец - допрени една до друга опънати длани, изправени и насочени към небето за молитва. Съществува обаче и друго скрито послание на този тип архитектура - огромните и импозантни размери на сградите внушават на човека колко малък и незначителен е той в сравнение с Бог. Също така мащабните строителни проекти, реализирани успешно, определено внушават респект към властта - след като можем да построим това чудо, направете си сметка какво ОЩЕ можем? Същата е и идеята на египетските пирамиди. Това, разбира се, веднага се използва в хибридната пропаганда - според нея Източноправославната църква пък строи малки по размер храмове с нисък таван и сводове... за да бъде по-близо до човека. Истината обаче е доста по-прозаична - в България по времето на Османската империя всяка една църква е трябвало да бъде не по-висока от турчин на кон, а в Русия големите разстояния и общо взето ниското технологично развитие не са позволявали развитието на мащбни строителни проспекти. В същото време църквата Света София в Константинопол и Исакеевският събор в Санкт Петербург изобщо не са с малъм мащаб; за ХХ век същото твърдение е валидно и за храм - паметника "Свети Александър Невски" в София и за църквата "Свети Димитър" в град Видин. Киевско - Печорската лавра също има впечатляващи мащаби.

Отново снимки на катедралата в Кьолн - значително строително постижение, особено при технологичните способи за строеж на сгради през XIII - XIV век. По това време хората не са познавали железобетона, така че не е имало възможност за отливане на междуетажни плочи. Неизвестен строител е решил да постави стоманена арматура за подсилване на бетона, но това се случва едва 600 години след началото на строежа на катедралата - някъде около 1880 година. С тази своя идея неизвестният майстор е предизвикал революция в строителния сектор - до този момент всички междуетажни плочи са се изработвали или от гредоред (каратаван), или от комбинация между гредоред и метални трегери - отново немска дума, която произхожда от глагола trägen - нося. От най-дълбока древност строителите се опитват да забъркват различни бетонни смески - комбинация от чакъл, цимент, гипс, вар, пясък или дори по-едри камъни, но механичната якост на тези материали не е достатъчна. Никой не желае да стъпи върху пода и да пропадне на долния етаж, нали? Добавянето на метална арматура обаче променя коренно нещата.

Строителни технологии от отминали епохи. Както вече стана въпрос, отливането на железобетон става възможно едва около 1880 - 1885 година. Всъщност то е възможно и преди това, тъй като човечеството може да обработва метали (първоначално бронз, а след това и желязо) след края на неолита. Никоя умна глава обаче не се е сетила да добави армиращи метални пръчки към бетонните смески. Ако това се беше случило около 3000 - 4000 години преди новата ера, когато вече е имало технологична възможност за това, вероятно светът в древността би изглеждал по коренно различен начин. Египетските пирамиди вероятно биха били цилиндри, кубове или додекаедри.

Възниква въпросът обаче по какъв начин хората са успявали да построят внушителни сгради без да имат на разположение железобетон? Отговорът на този въпрос се вижда ясно на снимката горе - върху фасадата на катедралата в Кьолн. Ключова опорна конструкция се явява сводът - предварително издялани камъни, подредени като полукръг, елипса или заострена, издължена елипсовидна форма. В най-горната част на свода се поставя така нареченият завършващ камък - той трябва да приляга колкото е възможно по-точно към долните камъни, при което тежестта на цялата конструкция се разпределя към страничните вертикални носещи колони. Именно по този начин се изграждат носещите хоризонтални части над прозорци и врати и така се преразпределя тежестта на целия покрив върху стените. По време на строежа на сградата се изгражда временна подлежаща опора от дърво или метал - тя се задържа до момента, до който се втвърди спойващото вещество между отделните камъни - вар, хоросан, гипс или цимент. В много случаи по такава технология може да се изгради дори и сух зид - без свързваща субстанция; здравината му обаче без съмнение е по-малка от тази на зидарията с цимент или хоросан. Всички тези принципи на строителството на сгради дори намират приложение в доста по-отдалечени области - например имплантологията, при която сводовете осигуряват една значителна устойчивост спрямо коси механични натоварвания.

Технологично изграждането на един масивен каменен свод е доста по-сложно, по-трудоемко и отнема повече време, отколкото отливането на железобетон - но тъй като никой не се е сетил да постави арматури в бетона, строителите не са имали особен избор. За период от няколко хиляди години сводът остава единственият начин за изграждане на носещи елементи над врати и прозорци. В много случаи върху свод се задържа дори цял етаж. Това се използва особено често при строежа на крепостите, при които не е желателно да се използва гредоред - един пожар може да доведе до срутване на цялата конструкция, а врагът също има строителни познания и бързо може да предизвика такъв пожар. Сводът не гори - така че остава естествен метод на избор при построяването на различни укрепления. В много случаи при липса на външна мазилка, която да прикрива зидарията, дори е възможно да се определи кога точно е строена една сграда - отливането на бетонни надпрозоречни трегери бързо се разпространява по цял свят и при наличието им сградата със сигурност е строена след 1880 година.

Магазин за швейцарски джобни ножчета

Универсален магазин - добре позната гледка за всички жители на планетата Земя

Фасада на сграда в град Кьолн. За външна облицовка са използвани варовикови камъни - същите, от които е построена и катедралата в града. Това прави облицовките трайни и стабилни, но почистването определено си остава проблем. Камъкът е порьозен и задържа прочутите фини прахови частици от замърсения градски въздух. Механичната устойчивост на тези варовици не е голяма, което също е проблем - евентуално при земетресение се явяват пукнатини, а някои по-големи каменни плочи просто падат. За щастие обаче в региона никога не са наблюдавани силни трусове - и именно поради това катедралата и околните сгради са се съхранили за толкова дълъг период без никакви поражения.