Панаир

Думата панаир има гръцки произход - на гръцки се изписва като πανηγύρι. В българския език е от мъжки род; в множествено число се изписва като панаѝри или панаѝра - в случай че става въпрос за две или три съществителни. Има няколко значения:

Голям пазар, който се провежда веднъж годишно - до голяма степен това значение съвпада със смисъла на думата събор, макар че и тук има известни вариации
Изложба на мостри, където се сключват търговски сделки. Пловдивският панаир е типична изложба на мостри. По времето на социализма това беше най-големият панаир в Източния лагер след този в Лайпциг в ГДР - все пак Германия е мощна индустриална икономика и освен това дори по онова време вече имаше няколко десетилетия опит в провеждането на различни изложения. Нашите управници обаче имаха амбицията да развият панаира и до голяма степен успяха - дълго време след култовата дата 10.11.1989 имаше движение по инерция и едва в последните години има известен застой. Типична изложба на мостри е проявата IDS - Кьолн - тя се организира веднъж на две години и е най-голямото изложение на дентални материали, апаратура и инструментариум в света
В преносен смисъл се употребява като много шумно място, с много хора, често в негативен контекст. При създаването на подобна атмосфера на едно работно място служителите бързо развиват бърн - аут
Шумен спор, скандал, неприятна ситуация
Лунапарк - атракцион с въртележки, стрелбища, захарен памук, кебапчета и бира. В българския език това съществително понякога се изписва като една, а понякога като две думи - луна парк. Не съществува правило за изписването на това съществително, налице са дублетни форми. Лунапаркът се нарича още увеселителен парк и представлява комплекс от атракциони за забавление на възрастни, подрастващи и деца - като забавленията за възрастни не включват общоприетото значение на този термин (или поне го включват доста рядко). Лунапаркът е доста по-голям от градска градина или детска площадка. Тематичният парк пък е вид лунапарк; докато повечето лунапаркове са временни и могат да се преместват от едно място на друго в зависимост от сезона, тематичните паркове са предимно стационарни и изискват сериозна първоначална инвестиция. Дисниленд се смята за първият тематичен парк в света. Този вид панаир или увеселителен парк се нарича тематичен защото е разделен на няколко тематични района или различни страни, посветени на атракции от различен тип. Паркът, разработен и развит от Уолтър Дисни, се оказва толкова успешен, че неговият бизнес - модел се копира от много други предприемачи и институции в различни краища на света

Синоними на термина панаир са пазар, изложба, показ, безредие, безпорядък, хаос, шум или гюрултия. Панаирите са временни пазари и/или увеселения, периодично провеждани в даден град (по-рядко в село или дори в манастир), често свързани с определен празник през годината. Донякъде значението на думата панаир се припокрива със смисъла на събор - макар че са налице известни разлики, както вече беше споменато. Така например за съборите в Рожен, на които се показва народното творчество на различни самодейни състави, не се използва думата панаир. От друга страна пък има панаири на художествените занаяти, които като проява са много сходни със съборите. Аналозите на панаирите в българските села, все още широко разпространени и днес, са съборите, със силно преобладаващ увеселителен характер, играещи роля на ежегоден празник на селото.

Разграничават се търговски и нетърговски панаири - като вторият тип е доста по-представително и официално събитие, което в много случаи изисква и официален дрескод. Търговският панаир пък влючва консумацията на определени количества кебапчета, пържени картофи и бира, които количества са строго индивидуални според личните представи на посетителите за добро прекарване на времето, почивка и релакс. Възможно е в началото една проява да започне под формата на нетърговски панаир, но постепенно с напредването на деня да се трансформира в приятелска среща с кеапчета, вурстове и бира - това се наблюдава дори при толкова големи панаири като изложението в Кьолн. Някои производители на дентални материали през ранния следобед започват да предлагат коктейли на щандовете си, в резултат на което някъде около 17:00... коктейлът се превръща в банкет.

Често се приема че панаирите водят началото си от Античността. Много често по това време панаирите са включвали и брутални сцени на насилие. Организирали са се гладиаторски боеве, жертвоприношения, публични екзекуции на християни или изобщо друговерци и какво ли още не - човешката природа рядко познава граници. През мрачната епоха на Средновековието панаирите се провеждат доста по-рядко рядко, тъй като духовенството налага множество ограничения практически във всяка една сфера на живота на хората. Наследник на гладиаторските борби от Античността са рицарските турнири, които през средните векове продължават да се провеждат именно по време на различни празници. Панаирът обаче представлява шумно, оживено и весело събитие, което не се е вписвало особено в представите на светите отци за смирение и налагане на ограничения. Въпреки това всеки човек има периодична нужда от почивка и социален живот, поради което панаирите никога не изчезват напълно - а и управниците са били наясно че при натрупване на напрежение в съзнанието на хората последиците няма да бъдат особено благоприятни за властта. През XI век панаирите се възраждат в Западна Европа, като ролята им според различни историци от това време е „да разкъсат твърде тесния обръч на обикновената размяна“. Църквата в крайна сметка осъзнава ползата от свободната търговия и икономическото развитие и започва да подкрепя провеждането на панаири; съчетаването на търговския панаир с честването на деня на някой светия всъщност укрепва имиджа на религиозната институция и я доближава до живота на обикновения човек - което всъщност е само от полза за самата църква. Разбира се, в много случаи са били необходими няколко века, докато съответните отговорни другари в ръководството на църквата осъзнаят тези толкова елементарни закономерности. Макар че още по времето на Древен Рим управниците са разбрали че народът просто иска хляб и зрелища - а панаирите до голяма степен са именно зрелища, просто е необходимо да се познава историята и да се извличат съответните поуки от нея. Постепенно панаирите и съборите получават и протекции от страна на местните владетели, които осигуряват на търговците редица облекчения. През XVII век ролята на панаирите в европейския икономически живот намалява, а с развитието на железопътния транспорт и като следствие - това на търговията през следващия век се забелязва и известен упадък. В същото време развитият транспорт донякъде улеснява провеждането на по-масови събития, поради което логично и закономерно този упадък е временен.

До Освобождението всяка година в различните населени места в българските земи се провеждат големи търговски панаири - по време на различни празници като Гергьовден, Света Богородица, Петковден, Никулден, Димитровден и много други. И до ден днешен дните на различни християнски светии са приети и като празници на някои градове в България - така например празникът на град Сливен е на Димитровден. По традиция религиозният празник включва и малък или по-голям събор. Тези панаири са не само пазари за обмяна и покупко-продажба на стоки, но и места за активни контакти и широка изява на творческия дух на българина. Там най-добре се виждат етнографските особености в бита и културата на отделните области в България. На панаирите са се продавали и роби. За търговия с човешки същества по българските панаири дава сведения например османският пътешественик Евлия Челеби. Той споделя че по време на Долянския панаир: „Продават се много стотици хиляди товари стока - може да се намери дори птиче мляко, лъвско мляко и човешко мляко.“ „Става и човешки пазар, на който се продават и купуват хиляди разцъфтели като слънчогледи и като млада луна красавици и красавци, момци и девойки. На пазара стоят и черноцветни арапи. Идват почти 40 - 50 хиляди души и купуват черни арапи. Прочее в тези области чернокожите мъже и жени са много търсени роби.“

След 1878 година нараства ролята на постоянната магазинна търговия, поради което намалява значението на търговските панаири. От всички области в българските земи най-големи и прочути търговски панаири, с международно значение, в миналото са били Узунджовският, Ескиджумайският, Серският, Прилепският, Долянският, Сливенският и Неврокопският. Днес в България търговски е единствено международният Пловдивски панаир, където към традиционния есенен панаир (специализиран сега за технически изделия) през 1980-те години се добавя пролетен панаир за потребителски стоки. Организацията на този пролетен панаир си беше до голяма степен зрелищен автогол за тоталитарната власт - различните западни фирми показваха потребителски стоки, произведени в Лошия Запад, което си беше ясна демонстрация за това колко назад беше социалистическата промишленост и колко по-добре живеят хората на Запад. Особено децата гледаха с ококорени очи количките с дистанционно управление и конструкторите на датския производител Лего. Възможностите на изложбения комплекс се използват целогодишно за организиране на търговски и други изложения, както и за културни прояви. В някои градове панаирите (Видински панаир, Тарла в Русе) и до ден днешен освен търговци привличат и други посетители, за които се предлагат развлечения, и те се превръщат във важно ежегодно събитие за населението.

Снимка на г-жа Михаела Шварц от Харвард Дентал (Германия) д-р Венцеслав Ралев по време на изложението в Кьолн. Въпросният панаир е най-голямото изложение на дентални материали и оборудване в света - поради което и д-р Ралев редовно посещава проявата. Тя се провежда на всеки две години, в нечетни години и привлича все повече и повече изложители и посетители. Изложението отбеляза своя стогодишен юбилей през 2023 година - т.е. то започва да се провежда много преди да има компютри и Интернет и за един много дълъг период от време е било единственият начин човек да се информира за иновациите в областта на денталната медицина. Същото твърдение е валидно и за всяка една друга област от човешката дейност - хуманна и ветеринарна медицина, инженерни специалности, строителство, транспорт и комуникации. Разбира се, Йоханес Гутенберг е конструирал първата печатарска преса, а няколко хилядолетия преди него неизвестен автор е създал писмеността - по този начин предаването и съхраняването на информация се улеснява значително. Контактът на живо обаче, лице в лице, си остава комуникационен метод без аналог в световната история и едва ли някога ще изгуби своето значение за търговията и бизнеса. Периодичните печатни издания, междуфирмената кореспонденция и глобалната компютърна информационна мрежа са просто едно допълнение към общуването на живо.

В началото на XXI век се наблюдаваше така нареченият дот - ком бум. Впоследствие се оказа че това е дот-ком балон, който се спука зрелищно и причините за това спукване бяха именно в свръхочакванията по отношение на Интернет и възможностите за извличане на печалби при развиване на он-лайн бизнеси. Точно по това време различни анализатори предсказваха края на изложбите и панаирите - в крайна сметка няма голям смисъл да плащаш наеми за щандове и да пътуваш до другия край на света, ако можеш да създадеш необходимите контакти с търговски партньори в мрежата. Един писател от XIX век обаче неочаквано се оказа пророк! Това е американският автор Марк Твен, който в свое хумористично есе пише "Слуховете за моята смърт са твърде преувеличени". Макар че бащата на Том Сойер и Хъкълбери Фин не е имал представа че един ден ще съществуват компютърни мрежи и бизнес във виртуалния свят, неговата сентенция е валидна с пълна сила за провеждането на виртуални и реални срещи с бизнес - партньори от различни държави - понякога обаче дори и от един и същи град. Слуховете за смъртта на търговските изложения и срещите лице в лице са наистина преувеличени! Нищо не може да се сравни с контакта с жив човек, който застава срещу теб и чиито реакции можеш да видиш в реално време - дори и срещите в Zoom и уебинарите. Пандемията от коронавирус силно ограничи пътуванията и срещите на живо, но след нейния край започна да се наблюдава ефектът на махалото - всички хора на планетата Земя започнаха да пътуват в различни посоки дори повече, отколкото през 2019 година (преди началото на пандемията). Нашият екип дори успя да се срещне лице в лице с няколко наши търговски партньори, с които не се бяхме виждали никога до настоящия момент.

Дори името на един известен български град произхожда от гръцката дума панаир. Въпросът за това кой е този град предизвика голям интерес в един епизод на предаването "Стани богат" по БТВ. Оказва се че това е Панагюрище. Панагю̀рище е град в Централна България, административен център на община Панагюрище, област Пазарджик. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 година в града живеят 16 255 души по настоящ адрес и 17 511 души по постоянен адрес. Град Панагюрище се намира в планински район - в Същинска Средна гора. На север от него близо до курорта Панагюрски колонии се намира връх Братия, който е висок 1519 метра. През града тече река Панагюрска Луда Яна, която след село Попинци се съединява с река Стрелчанска Луда Яна и така се образува река Луда Яна. От своя страна тя се влива в река Марица малко след Пазарджик. Гара Панагюрище е последната гара по жп линията Пловдив – Панагюрище. През града преминава шосе номер 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (в Родопите) през Златишки проход в (Стара планина) с главен път А2 – магистрала Хемус (при село Джурово, община Правец). Панагюрище е административен център на община Панагюрище, в състава на която влизат още 9 селища. Съседни населени места са курортното селище Панагюрски колонии (отдалечено 15 километра на север), село Оборище (10 километра на запад), село Баня (11 километра първо на юг и след това на запад), село Бъта (8 километра на юг) и град Стрелча (12 километра на изток). Панагюрище се намира на 43 километра северно от областния град Пазарджик. В землището на град Панагюрище се намира и село Панагюрски колонии, което няма собствено землище.

В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях (могилата „Мрамор“) е разкрито погребение на тракийски вожд. Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното днес Панагюрско съкровище, датирано от IV – III век преди Новата ера. Съкровището е намерено случайно от братята тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6.164 илограма. Копия на деветте уникални съда са изложени в Историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България. По време на различни панаири съкровището често се показва на посетителите и представлява атракция. За срам и позор по времето на социализма Тодор Живков е сервирал вино в тракийските ритони на различни чуждестранни дипломати - с надеждата да предизвика възхищение и респект, но според очевидци е предизвикал едиснтвено неодобрително повдигане на вежди.

Удобното местоположение, природата и благоприятният климат в района на Панагюрище са привличали хората в този край и през Средновековието. Запазени са руините на българските крепости Красен и Душковченин. Основаването на Панагюрище се свързва с драматичните времена след османското нашествие. Името идва от „панагюр“ – (от гръцки: πανηγυρι, панаир), тъй като на брега на река Луда Яна по онова време е имало малък панаир. По-късно пазарът се премества на мястото, където сега се намира град Пазарджик. Именно от там идва и името на града - Пазарджик означава пазар на старотурски диалект, а в град Батак и до ден днешен наричат областния център Пазар на местен диалект. В този ред на мисли дори и названието Пазарджик има известни сходства с панаирите.

Вълна заселници идва в Панагюрище от Македония (Дебърско, Прилепско, Костурско и др.) през XVI век. В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година са отбелязани 16 джелепкешани в село „Панагюрище, с друго име Отлук“'. Дълго време отделните махали са враждували помежду си и с течение на времето селището се събира по бреговете на Луда Яна и притоците ѝ. Днес най-яркото доказателство за това заселване е смесеният говор на населението, притежаващ множество източнобългарски и западнобългарски черти. Между другото, в близкия град Батак населението също се състои предимно от преселници от Македония - за добро или лошо батачани и панагюрци всъщност не са истински родопчани. Панагюрище се намира точно върху така наречената ятова граница на България. В началото на XIX век градът достига значителен икономически и духовен разцвет - подобно на град Копривщица, който е разположен наблизо и има сходен бит и култура. Тук се развиват редица занаяти, свързани с добре развитото скотовъдство: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаяк, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство, което впоследствие прави града известен с Панагюрската златна школа. В различните занаяти работели над 2500 майстори, калфи и чираци. Организирали са се, разбира се, и панаири. В двора на Историческия музей зад стъклени витрини могат и днес да се видят възстановки на тези традиционни занаяти. Според свидетелства на посетили града през 1861 година американски мисионери, той има 12 500 жители българи, които поддържат голямо училище.

Икономическият и духовен подем помага идеята за национално освобождение да бъде горещо приета в Панагюрище. През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников, запазена и до днес в двора на Историческия музей. В историческата местност „Оборище“ на 14 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико народно събрание. „Оборище“ се намира на 8 km западно от Панагюрище. Тук може да се види издигнатият през 1928 г. паметник в чест на събранието. Мястото е красиво, а наоколо има хижи. През 1876 г. Панагюрище става център на 4-ти революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието градът е опожарен и напълно унищожен от башибозука. След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината гр. Панагюрище да не разполага с много възрожденски къщи (за разлика от Копривщица). През март 1923 г. край Панагюрище става голямо наводнение след като река Луда Яна приижда и залива околността. През 1977 г. става общински център.

Неясна снимка на д-р Венцеслав Ралев по време на изложението в Кьолн. По принцип не съществува дрескод за посещение на изложбата - можете да видите всякакви хора. Въпреки че д-р Ралев е всичко друго, но не и консервативен, той все още предпочита да се облича официално докато общува със своите търговски партньори и колеги. Дори и в модерните времена това все още създава впечатление за сериозен човек, който сериозно е ангажиран със своя бизнес. Официалният дрескод е противопоказан единствено за хората на изкуството и специалистите от ИТ-сферата; един от най-известните от тях, Марк Цукърбърг, дори се облича винаги по един и същи начин - със сива тениска. Според него това освобождава съзнанието и човек трябва да взема едно решение по-малко на ден - колкото и да е незначително това решение. По подобен начин подхожда и един от най-успешните американски президенти - Барак Обама - той пък винаги носи черен костюм и бяла риза. Съществуват вариации единствено по отношение на вратовръзката му - понякога носи черна вратовръзка, а понякога просто не носи подобен аксесоар. Дали тези световноизвестни личности наистина мислят така или това е просто още един начин да привличате медийно внимание? Вероятно от всичко по малко.

Изложението в Кьолн представлява предимно мострен панаир - показват се единични експонати на продуктите, които произвежда всяка компания. Не се предлагат продукти за директна продажба. Търговски сделки се сключват предимно с вносители и дистрибутори на дентални материали, като понякога дори се изискват договори с различни условия за дълъг период от време. Този принцип е валиден обаче единствено до момента, в който посетителят навлезе в китайската, индийската и пакистанската секция на изложбените зали. Там ситуацията е коренно различна - продава се на практика всичко, при това на цени, които се определят на момента и в зависимост от външния вид на посетителя.

Панаирите са възпяти в песента с едноименното заглавие на най-известната дама на българската естрада - Лили Иванова. Във въпросната литературна творба обаче става въпрос не за търговските панаири или изложбите на мостри - те са нещо твърде прозаично за толкова експресивен и емоционален естраден изпълнител като Лили Иванова. Стиховете възпяват, разбира се, лунапарковете. Текстът е изключително смислен (както повечето песни на въпросната изпълнителка) и изглежда по следния начин:

Панаири, панаири, мои детски най-красиви светове

Спомен пеещ, плачещ, свирещ с безброй незабравими гласове

Панаири свят отрупан с толкоз хубави примамливи неща

Ах да можех да си купя - днеска свойто детство, утре младостта

Мои панаири с толкова измислени слънца

Пак вървя и диря своите хиляди изгубени лица

И в едно ги сбирам като куп строшени детски стъкълца

Ах да можех, ала вече циркът своя скъсан шатър е прибрал

И в една дъждовна вечер оня толкоз смешен клоун е умрял

На шега е уж задигнал моя детски смях и моя весел глас

Няма как да го настигна, няма как да си ги взема вече аз

Мои панаири с толкова измислени слънца

Пак вървя и диря своите хиляди изгубени лица

И в едно ги сбирам като куп строшени детски стъкълца

Д-р Венцеслав Ралев с екипа на компанията Pierrel Pharma - Италия. Това е фармацевтична компания, която предлага на световния пазар местни анестетици

Д-р Ралев на входа на панаира в Кьолн. Проявите, които се организират в панаирното градче там, са изключително мащабни и изискват сериозна организация и логистика. При 16 - 17 000 посетители и около 2000 компании - участници дори и само хотелското настаняване на всички тези хора представлява проблем. През последните години бяха построени няколко доста големи хотела в непосредствена близост до панаирния комплекс, като повечето от тях са от висока категория - участниците в големи търговски изложения имат и съответните изисквания и не са големи почитатели на хостелите и туристическите спални. Въпреки многократното увеличение на легловата база нови места в хотелите няма за години напред - конгресният туризъм всъщност е един от най-печелившите видове туризъм и освен това проявите се организират почти целогодишно. Единствено по Коледа и Великден има свободни места в хотелите, които са ориентирани към конгресен туризъм. Летният сезон по принцип също е по-слаб, тъй като работещите хора със собствен бизнес предпочитат да почиват именно тогава и по-рядко посещават панаири, семинари и изложения. Има, разбира се, и изключения - туристическите изложения много често пък се провеждат именно в разгара на летния сезон.

Всички тези тенденции и закономерности са анализирани в продължение на десетилетия от хората, които работят в сферата на изложенията. Поради това по цял свят в близост до панаирните комплекси се строят хотели от висока категория - четири и пет звезди. Стремежът на собствениците и мениджърите на хотелските вериги е дори всеки един хотел да бъде на така наречения walking distance от панаирните палати - разстояние, което може да се извърви пеш за не повече от 10 - 15 минути, без да се налага таксиметров автомобилен превоз, изчакване на метро или друг тип транспорт. Това представлява огромно улеснение за организацията на проявата. Повечето от конгресните участници са хора в активна възраст и добра физическа кондиция - всеки средно интелигентен човек се грижи за здравословното си състояние и поддържа поне средна физическа форма. Поради това краткият преход в градски условия действа изключително тонизиращо и рано сутрин, и късно след обед при приключване на проявата. Рядко някой посетител е на възраст над 80 години и е толкова трудноподвижен, че да изисква физическа помощ - има обаче и такива случаи.

Град Пловдив не прави изключение - като организатор на панаирни прояви с традиции от дълго време. Хотел Марица например е строен в края на 60-те години на ХХ век и е точно срещу панаирното градче. Новотел Пловдив отваря врати за посетители през 1981 година и също е на пешеходно разстояние - всъщност за това си има хубава българска дума и нашият екип се извинява за употребата на чуждицата walking distance. Все пак обаче пътуваме по света и някои английски термини бързо навлизат в ежедневната разговорна реч. Последно е построен хотел Ленинград - през 1985 година, като сградата му за дълъг период от време държи рекорда за най-висока сграда в Пловдив. Хотелът също е разположен близо до панаирните палати - разстоянието между тях е около 700 метра.

Изложбен мострен панаир - шаренията е пълна и много често всъщност не е шарения, а цигания - колкото и това да звучи обидно за ромския етнос, думата всъщност е точно на място. А и всички представители на този етнос (или поне повечето от тях) са големи почитателина ярките светлини, силната музика и пъстрите цветове. Дори и толкова сдържан народ като германците аранжира ярки и шарени щандове - както се вижда на горната снимка. Всичко това има за цел едиснтвено да привлича вниманието на посетителя.

По цял свят се провеждат различни изложения на различна тема, дори и за лов и риболов. По времето на социализма в България редовно се провеждаха различни ловни изложения - може би защото ловът беше широко поле за изява на управниците. Така например Пенчо Кубадински редовно пътуваше за сафарита в Африка, а Тодор Живков имаше амбицията да се докаже като по-голям ловец от него и редовно вземаше на подбив своя съратник. Интересното е че през 70-те години на ХХ век Николае Чаушеску убива елен с рекордни размери в Карпатите; Тодор Живков приема това като предизвикателство и решава на всяка цена да убие по-голям елен. Това се случва наистина, като български и румънски зевзеци реагират на минутата - от уста на уста започва да се разпространява вицът че управниците на двете съседни държави... си мерят рогата. Ловната дейност на „Първия ловец на републиката” също остава подобаващо отбелязана във филателията. На блока от поредицата „Световно ловно изложение БЪЛГАРИЯ'81 - ПЛОВДИВ” ловният трофей на благороден елен е отстрелян от Тодор Живков в Ири Хисар (Силистренско) през 1978 г. Ако някой се съмнява в идентичността на трофея от блока, нека да направи сравнение с илюстрацията на картичката на издателство „Септември” от 1980 г. Там още е посочено че въпросният трофей е носител на световен рекорд с умопомрачителните 256.78 точки. Българските филателисти са документирали тези факти чрез една „супер” карта-максимум, подпечатана с първодневния печат за ЕКСПО '81, имаща за илюстрация също царския трофей.